Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 29 август 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА ВАНЯ АТАНАСОВА При участието на секретаря Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Керелска т. дело № 60 254/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Л. Х. – П., действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Г. К. П., представлявани от адвокат Д. Й. против решение № 729 от 11.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 5305/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, в която след като е отменено решение № 5 645 от 29.07.2015 г., постановено по гр. д. № 4959/2014 г. на Софийски градски съд, 12 състав, с което ЗК [фирма], [населено място], е осъдена на осн. чл. 226,ал.1 КЗ да заплати на А. Л. Х. – П. и Г. К. П. обезщетение за неимуществени вреди за размера над 120 000 лв. до 150 000 лв. на всяка от тях , е постановено ново решение, с което за разликата от по 30 000 лв., исковете са отхвърлени. В касационната жалба са направени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и конкретно на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на техния съпруг и баща, както и за необоснованост . Искана е отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] е изразил становище , за неоснователност на жалбата. С определение № 89/03.02.2017 г. по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на решението само в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска за обезщетение за претърпените от малолетната Г. К. П. неимуществени вреди за размера над 120 000 лв. до 150 000 лв. Не е допуснато касационно обжалване на решението в останалата обжалвана част, касаеща обезщетението за майката А. Л. Х. . Касационното обжалване е допуснато по въпроса : „Как следа да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?“ Прието е, че в решението касаещо определеното обезщетение за детето Г. К. П. този въпрос е решен в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968 г. на ВС на РБ, както и редица решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер,поради което е изпълнено допълнителното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК . Съгласно т. ІІ от ППВС №4/1968 г. понятието „ справедливост” по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие .То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства , които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението .При причиняването на смърт от значение са възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия , който търси обезщетение за неимуществени вреди и пр. В този смисъл е и многобройната практика на ВКС / решения постановени по реда на чл. 290 / ГПК / касателно случаите на присъждане на обезщетения за неимуществени вреди било на извъндоговорно или договорно основание. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице и на практика двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. С оглед на това принципа за справедливост, регламентиран при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане, е критерий за определяне размера на обезщетението и при отговорността на застрахователя по договора за гражданска отговорност като по отношение на неговото приложение при този вид отговорност се изисква същата комплексна оценка на всички обстоятелства и фактори, относими към размера на това обезщетение. В обжалваното решение тези изисквания по приложението на закона не са спазени. Съдът формално е посочил , че при определяне размера на обезщетението следва да се извърши „преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема , характера и степента на уврежданията , интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения” ,но на практика в решението такава липсва . Единствено, общо е посочено, че събраните по делото доказателства не установяват търпените от малолетната ищца болки и страдания да са изключителни по своя характер и размер. С оглед на това решението в тази част се явява постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано: Съдът не е взел предвид , че при настъпването на рисковото събитие малолетната ищца е била едва на седем години.Следователно още в началото на своя съзнателен живот детето е останало без единия си родител, без неговото присъствие ,подкрепа, грижа и издръжка.Не са отчетени психологическия стрес за детето от внезапната смърт на бащата, както и обстоятелството, че последиците от липсата на родителя, в това число и в психилогически план, обективно ще траят през целия му по- нататъшен живот. Необосновано също така въззивният съд е определил еднакъв размер на обезщетението както за майката / ищцата А. Л. Х. /, така и за детето. Предвид изтъкнатите вече обстоятелства вредите, които детето е претърпяло и ще търпи от смъртта на своя баща , принципно са по - големи от тези на майката. Като съобразява изложените обстоятелства, настоящият състав на ВКС, счита, че случая справедливия размер на обезщетението за малолетното дете е 150 000 лв. С оглед на това, решението на въззивната инстанция, с което е отхвърлена исковата претенция за размера над 120 000 до 150 000 лв. се явява неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото обезщетение от 120 000 лв. да се увеличи с още 30 000 лв. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и на осн. чл. 78 ,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в производството разноски в размер на 1 800 лв. адвокатско възнаграждение, а на осн. чл.78,ал.6 ГПК дължимите пред ВКС държавни такси в размер на 615 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 729 от 11.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 5305/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният А. Л. Х. – П., действаща като майка и законна представителка на малолетното си дете Г. К. П. от [населено място] срещу „Л. И.”, АД , [населено място] иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн. чл. 226,ал.1 КЗ за размера над 120 000 лв. до 150 000 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. Л. Х. – П., действаща като майка и законна представителка на малолетното си дете Г. К. П. от [населено място] още 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 226,ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 09.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата , както и 615 лв. държавна такса по сметката на ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: