5 Р Е Ш Е Н И Е № 815/10 гр.София, 30.06.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА дело № 1509/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 790 от 08.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] [населено място],чрез адв. С. Ц.,на решение № 290 от 08.07.2009 г. по гр. д № 834/2009 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,потвърждаващо решение № 71 от 14.01.2009 год.по гр.д.№ 820/08 год. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от А.” ЕАД [населено място] срещу [фирма] [населено място] за осъждане на ответника да прекрати всички действия, с които пречи на ищцивото дружество да упражнява правото си на собственост върху имот № 106008 по картата на [населено място], обл. Пловдивска, като премахне всички сергии, поставени на второстепенен път № 37, осигуряващ достъп до описания имот, да не препятства преминаването по този път и да премахне поставената в началото на пътя будка, наименована „ КПП с бариера”. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 109 от ЗС в хипотезата, в която собственикът на земята претендира премахване на съществуваща в съседен имот постройка-изградена от трето лице, както и преустановяване на всякакви действия от това лице, които пречат и ограничават ползването на имота му съобразно предназначението му,решен в противоречие с практиката на ВКС. В обжалваното въззивно решение е прието, че претенцията на касатора е неоснователна, тъй като негаторният иск е средство за защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи неоснователно да упражнява правото си на собственост.Прието е, че ответното дружество [фирма] е монтирал КПП с бариера и павилиони на процесния път,макар и да не е негова собственост.Установено е,че пътят е собственост на държавата, но съдът се е позовал на представената заповед № 29/31.03.2005 год.,издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, въз основа на която за автомобилите на касатора са издадени пропуски и не се дължат такси,поради което е приел, че правото на собственост на касатора с поставянето на бариера и павилони по процесния път не се ограничава. Атакуваното въззивно решение е в противоречие с ТР № 31/06.02.1985 год. по гр.д. № 10/1984 год.на ОСГК в което е прието, че искът по чл. 109 от ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи или ограничава ползването на вещта по предназначение.Собственикът може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението.Ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика или от трето лице, заинтересованият може да иска премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.Следователно предмет на негаторния иск е всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията му и ги застрашава. Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на ползването на вещта по предназначение. Приложното поле на чл. 109 от ЗС дава възможност на собственика на земята да претендира премахване на съществуваща постройка в съседен имот, независимо от кого е изградена, както и преустановяване на всякакви действия, които пречат и ограничават ползването на имота. Ограничаването на ползването на имота може да е свързано с действие или състояние, което пречи, или смущава ползването на вещта по предназначение и това ограничение не е законово обосновано.Преустановяването на това ограничение в правото на ползване може да е свързано с премахване на строеж или преустановяване на действията, които създават пречки за ползването на вещта. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че поставянето на бариера и павилиони по пътя, който обслужва имота на касатора, не създава пречки за ползването на същия.Сочи се, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства.Моли се за отмяна въззивното решение и за уважаване на предявените искове. За да постанови обжалваното въззивно решение, Пловдивски окръжен съд е приел, че касаторът е собственик на имот № 106008 по картата на възстановената собственост на [населено място], обл. Пловдивска.Съдът е проследил статута на имота и е приел, че дружеството касатор е придобило част от активите и пасивите на Н. „Г.Д.” и в частност процесният имот.Безспорно е по делото, че достъпът до процесния имот се осъществява чрез второстепенен път № 37. Съдът е приел, че ответното дружество е монтирало КПП с бариера на процесния път, без да е собственик, но по делото не е установено как това пречи на ищеца.Ответникът бил издал заповед всички автомобили на жалбоподателя да бъдат допускани и да не заплащат такса за преминаване.По този начин ответникът не е извършил действия, с които да препятства касатора да упражнява правото си на собственост. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, както и на разпоредбата на чл. 188 и чл. 205 от ГПК /отм./. Правилно съдът е приел, че касаторът е собственик на 106008 по картата на възстановената собственост на [населено място], обл. Пловдивска.Установено е от приетата съдебно -техническа експертиза , че в картата на възстановената собственост имот № 106037 е отразен като улична мрежа и е включен в държавния поземлен фонд.Това означава, че този имот обслужва съседните имоти и осигурява достъпа до тях, включително и на имота на касатора.Съдът не е изяснил на какво основание ответникът е придобил този имот, който е включен в държавния фонд и е собственост на държавата. Не е изследвал законосъобразността на действията, свързани с поставянето на бариера и на пропусквателен пункт на процесния път, нито на поставените павилиони.Изясняването на тези факти е необходимо, тъй като този пропусквателен режим затруднява и ограничава ползването на имота от страна на касатора.Безспорно е от събраните по делото доказателства , че имота на касатора се ползва като зеленчукова борса и пропусквателният режим, осъществяван от ответното дружество пречи на упражняването на правото на собственост от страна на ищцовото дружество.По делото не е изяснен статута на сергиите за продажба, разположени на имот № 106037.Установено е, че първоначално са били навеси, но впоследсвие са превърнати в сергии.Задължение на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства, да допусне събирането на нови доказателства, в случай, че е налице непълнота на доказателствата и фактическата обстановка по делото не е изяснена.Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, като разпореди събирането им и укаже на страните доказателствената тежест. С оглед изложеното, постановеното решение следва да бъде отменено при условията на чл.293 ал.3 ГПК и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане,като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 290 от 08.07.2009 г. по гр. д № 834/2009 г. по описа на Пловдивски окръжен съд-X. състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: