Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 12.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Петя Кръстева при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2441 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 108/20.04.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 82/2015 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд /В./, отхвърлящо иск на настоящия касатор срещу [фирма] за заплащане на сумата от 106482.73 лв., представляваща неиздължен остатък по договор за изкупуване на електроенергия от възобновяем енергиен източник по фактури № 43/31.01.2013 г., № 44/28.02.2013 г., № 45/31.03.2013 г., № 46/30.04.2013 г., № 47/31.05.2013 г. и № 48/30.06.2013 г. за продадена активна електроенергия в периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. със законната лихва, при присъдени съдебни разноски. В касационната жалба, която се поддържа в о.с.з. касаторът релевира оплаквания за неправилност и необоснованост, като излага съображения във връзка с неправилно приетото от ВАС по отношение отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР от Върховния административен съд /ВАдмС/ и неговите последици в правоотношенията му с [фирма]. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове в цялост с присъждане на направените разноски пред всички инстанции. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата и моли да се остави без уважение, като счита, че отмяната на акта на ДКЕВР не е нито правопораждащ, нито правопогасяващ факт по отношение на облигационната връзка между страните. Моли да се потвърди обжалваното решение на ВАС, излага подробни съображения в писмени бележки. С определение № 383/04.05.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ВАС в цялост на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: Когато страните са обвързани от договор за предоставяне на услуга, чиято цена е определена по размер с индивидуален административен акт по силата на закона /чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ/ и този индивидуален административен акт бъде отменен по реда на АПК, отпадат ли с обратна сила породените от акта правни последици в договорни отношения между страните? ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Претенциите пред В. на [фирма] са с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 106482.73 лв., представляваща неиздължена цена по договор за изкупуване на електроенергия от възобновяем енергиен източник по фактури № 43/31.01.2013 г., № 44/28.02.2013 г., № 45/31.03.2013 г., № 46/30.04.2013 г., № 47/31.05.2013 г. и № 48/30.06.2013 г. за продадена активна електроенергия в периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. и се основават на отпадане на задължението за заплащане цена на достъп към [фирма]. Ищецът твърди, че искането за заплащане на начислена цена за достъп за процесния период, с която е извършено прихващане на задължение на ответното дружество по договор за изкупуване на електроенергия е с оглед отмененото от ВАдмС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. Според ищеца с неговата отмяна са отменени размера на временните цени, заличено е с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп в начислените размери. За да потвърди отхвърлителното решение на В., ВАС е изложил съображения, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение за покупко – продажба на електроенергия, по което електроразпределителното дружество предоставя постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа срещу задължението на производителя на електроенергия да заплаща цена, която е определена от ДКЕВР, единствено на която по закон нормативно са определени пълномощия на регулаторен орган – чл.32 ал.1 и чл.4 ЗЕ. Според ВАС отмененият административен акт за определената цена от ДКЕВР не формира основания на извършените престации, а определя единствено техния размер, поради което с отмяната на решението на ВАдмС на временните цени не се променя възмездното правоотношение в безмъзмездно. По тези съображения, според ВАС, няма задължения за доставчика за връщане на цялата получена парична престация, която в случая е получена чрез прихващане, като получена на отпаднало основание. Това е така, тъй като според ВАС основанието за извършените плащания е предоставения от електроразпределителното дружество използван от производителя на електроенергия достъп до електромрежа. Отмяната на административния акт, според ВАОС, не води до прекратяване на договорната обвързаност и основанието на разменените престации не отпада. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: Когато страните са обвързани от договор за предоставяне на услуга, чиято цена е определена по размер с индивидуален административен акт по силата на закона /чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ/ и този индивидуален административен акт бъде отменен по реда на АПК, отпадат ли с обратна сила породените от акта правни последици в договорни отношения между страните? Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК с оглед противоречивото му разрешение от ВАС с влезли в сила въззивни решения /р. от 19.01.2015 г. по в.гр.д № 2827/2014 г. на В., р. от 16.01.2015 г. по в.гр.д № 2413/2014 г. на В./. Но с последващи решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК: р. № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., р. № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. и р. № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. е прието, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. има обратно действие, което означава, че отпадат с обратна сила разпоредените с него правни последици, при което следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането на такива е лишено от основание. Към настоящия момент са постановени и други решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, представляващи задължителна и непротиворечива съдебна практика: р. № 7/26.01.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., р. № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г., р. № 100/04.08.2016 г. по т.д. № 707/2015 г., р. № 58/16.08.2016 г. по т.д. № 332/2015 г., р. № 75/16.08.2016 г. по т.д. № 206/2015 г., р. № 126/16.08.2016 г. по т.д. № 1592/2015 г., р. № 162/04.10.2016 г. по т.д. № 3245/2015 г., р. № 164/04.10.2016 г. по т.д. № 160/2016 г., р. № 136/05.10.2016 г. по т.д. № 2727/2015 г., р. № 137/05.10.2016 г. по т.д. № 2327/2015 г. и р. № 138/05.10.2016 г. по т.д. № 2355/2015 г. Решенията са по аналогични казуси, свързани с правоотношения между производители на електроенергия от възобновяеми източници и операторите на преносната и разпределителната мрежи по достъп до тях, според които обратното действие на отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР води до заличаването на всички целени от неговия издател правни последици към момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение. Отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, респ. извършените цесии на вземания за цени за достъп не пораждат правно действие, тъй като тези вземания са формирани при липса на валидно определена цена за услугата, което изключва ликвидността и изискуемостта им, поради което не би могло да се извърши прихващане с дължимите от цесионера на производителя на електроенергия суми, представляващи цена на изкупена, произведена от последния електроенергия. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. Предвид дадените в посочената практика разрешения, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя, постановеното от ВАС решение, с което исковете са приети за неоснователни е неправилно, следва да бъде отменено изцяло на основание чл.293 ал.1 ГПК и спорът се реши по същество, с оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства. Ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник чрез експлоатация на „Вятърна електрическа централа с два ветрогенератора с инсталирана мощност 4,2 МW“, като дружеството има договор с ответника [фирма] за изкупуване на произведената електроенергия от В. и е заплащал временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, определени с решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г., чието заплащане е извършвал предварително. С тези вземания за такса достъп на В. е извършена цесия на вземането към [фирма], което дружеството прихваща срещу задължението си да заплати изкупената от [фирма] електроенергия. Прихващането е извършено с протокол № 1/08.02.2013 г. /приложен/ за прихващане на взаимни задължения между [фирма], [фирма] и [фирма]. В протокола е посочено установеното задължение на [фирма] за закупена електроенергия от [фирма] с посочена фактура и размер /т.1/, задължението на производителя към [фирма] за цена на достъп до електроразпределителната мрежа, посочено по номер на фактура и цена /т.2/, а съгласно т.3 [фирма] на основание чл.99 и чл.100 ЗЗД прехвърля възмездно на [фирма] вземането си към [фирма] и съгласно т.8 на основание чл.103 ЗЗД [фирма] прихваща вземането си срещу посоченото задължение. Същото се установява и с последващи протоколи от № 2 до № 6 /приложени/ с идентично съдържание между същите страни за извършено взаимно компенсиране на задължения за останалата част от процесния период. По шестте фактури, предмет на исковата претенция за произведена и продадена електроенергия на [фирма], без сумите, предмет на цесията и извършеното прихващане от [фирма] е останала неплатена цена за произведената и изкупена електроенергия по тези фактури в размер на 106482.73 лв. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следва да се приеме, че с отмяната на решението на ДКЕВР по административен ред основанието за начисляване на суми за достъп е отпаднало, а изявленията за прихващане в посочените по-горе протоколи не са породили целените правни последици, поради неизпълнение на предвидените в чл.103 ЗЗД предпоставки. Ето защо ответникът е задължен към ищеца с останалата незаплатена стойност по процесните фактури за изкупената от него електроенергия в общ размер на 106482.73 лв. в какъвто размер предявеният иск по чл.327 ТЗ е доказан и основателен и следва да се уважи със законната лихва, считано от 30.06.2014 г. – подаване на исковата молба, както е поискано в същата. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца – касатор разноски в размер на 18051.80 лв. за трите инстанции, съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 108/20.04.2015 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 82/2015 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд, отхвърлящо иск на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 106482.73 лв., представляваща неиздължен остатък по договор за изкупуване на електроенергия от възобновяем енергиен източник по фактури № 43/31.01.2013 г., № 44/28.02.2013 г., № 45/31.03.2013 г., № 46/30.04.2013 г., № 47/31.05.2013 г. и № 48/30.06.2013 г. за продадена активна електроенергия в периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. със законната лихва, при присъдени съдебни разноски и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 106482.73 лв. /сто и шест хиляди четиристотин осемдесет и два лева и 73 ст./, представляваща неиздължен остатък по договор за изкупуване на електроенергия от възобновяем енергиен източник по фактури № 43/31.01.2013 г., № 44/28.02.2013 г., № 45/31.03.2013 г., № 46/30.04.2013 г., № 47/31.05.2013 г. и № 48/30.06.2013 г. за продадена активна електроенергия в периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. със законната лихва, считано от 30.06.2014 г. до окончателното плащане, както и 18051.80 лв. /осемнадесет хиляди петдесет и един лева и 80 ст./ разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.