Ключови фрази
Родителски права след развода * лични отношения между родители и деца * доказателства * нововъзникнали обстоятелства * свидетелски показания * спиране на изпълнение на съдебно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

С., 02.03.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 598 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1145 от 19.08.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 305 от 05.11.2008 година по гр.д. № 393/2008 година на Пернишки окръжен съд. С решението на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 393/2008 година са изменени на основание чл. 106, ал.5 ГПК мерките за лични отношения, определени с решение по гр.д. № 1200/2005 г. на Пернишки районен съд между бащата Д. Илиев Илиев от [населено място], [община] и малолетните деца Н., [дата на раждане] и И., [дата на раждане] . Касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли съдържанието на мерките за лични контакти между детето и родителя да бъде преценявано за всеки конкретен случай; следва ли да се прецени доколко определения с предходно решение режим на лични контакти с родителя се е оказал неблагоприятен за детето и следва ли в съдебния процес да бъдат изслушани двамата родители. Касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато по въпросите: допустимо ли е да бъде определен режим на лични контакти, изключващ пребиваване на децата при бащата през летните месеци; може ли с допускане на обезпечителна мярка спиране изпълнение на предходно решение, родителят да бъде лишен от контакти с децата си през времето на висящност на процеса, както и как се определя естеството и обхвата на подготвителните мерки за улесняване на контакта между родител и дете, след продължителното му прекъсване с оглед защита интересите на детето.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по въпросите следва ли съдържанието за мерките за лични контакти между детето и родителя да бъде преценявано за всеки конкретен случай; следва ли да се прецени доколко определения с предходно решение режим на лични контакти с родителя се е оказал неблагоприятен за детето и следва ли в съдебния процес да бъдат изслушани двамата родители, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.

Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, мерките за лични контакти между детето и родителя се определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай; личните отношения между родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. При определяне на мерките се преценяват измененията на обстоятелствата, взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче, съдът е длъжен да обсъди дали и как промяната на обстоятелствата се отразява на положението на децата и на ефикасността на определените в предходното съдебно решение мерки за лични контакти.

Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на родителските права и мерките за лични контакти, изслушването на родителите е задължително. По своята правна същност изслушването не е равнозначно с разпит на свидетели или с разпит на страна по чл. 114 ГПК (отм.), а има за цел да се чуят съображения на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. Неспазването на задължението за изслушване съставлява нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 106, ал.3 СК от 1985 г (отм.) и чл. 59, ал.6 СК).

За да допусне изменение на мерките за лични контакти между бащата Д. Илиев Илиев и родените от брака му с М. Й. Л. малолетни деца И., [дата на раждане] и Н., [дата на раждане] , Пернишки окръжен съд е приел, че са настъпили промени в обстоятелствата, при които са определени личните контакти с решение от 03.07.2001 г. по гр.д. № 21/2001 година. Доказателствата, при които са определени личните контакти с решение от 03.07.2001 г. по гр.д. № 21/2001 година са сочели, че и двамата родители притежават необходимите родителски качества да осигурят правилно развитие на децата и оформянето им като личности; не е била установена агресия на бащата, правеща го опасен в контакти с децата му, поради което съдът е приел, че той следва да участва и дава своя принос в емоционалното им развитие в рамките на режим на лични контакти всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. В периода 2001 г. – 2008 година в обстоятелствата, при които е бил определен този режим са претърпели изменение, налагащо корекцията му. През лятото на 2002 година майката е прекъснала възможността на бащата за лични контакти с децата, мотивирана от убеждение, че бащата упражнява върху тях сексуално и физическо насилие. С влязло през 2007 година решение на Пловдивски районен съд, майката е била призната за виновна в това, че осуетява изпълнението на решението относно режима на лични контакти и освободена от наказателна отговорност на основание чл. 378, ал.1, т.4 НПК вр. с чл. 78А НК. През 2005 година контактите между бащата и децата са били възстановени в приемната на отдел “Закрила на детето”, [населено място], като при проведените срещи децата са проявявали отчужденост от бащата, страхували са се и са комуникирали с него трудно. Това им отношение е определило извод за неефективност на определения през 2001 година режим на лични контакти, както и че с оглед доказателствата за психичното и емоционално състояние на децата, определеният режим се явява вреден за здравословното им състояние. Прието е, че бащата не страда от психическо заболяване, правещо го опасен за физическото и психично здраве на децата, поради което, въпреки, че изпълнението на определените мерки е неблагоприятно за децата, режимът на лични контакти не следва да бъде ограничен, а детайлизиран по място и време на извършване и присъствуващи при контактите лица. Определен е режим на лични контакти през първите два месеца от влизане на решението в сила всеки четвъртък от 11 до 12 часа при втора учебна смяна на децата и от 15 до 16 часа при първа учебна смяна в отдел “Закрила на детето”, Дирекция “Социално подпомагане” [населено място] в присъствие на майката и на социален работник или психолог; през третия месец, считано от влизане на решението в сила при същите условия, но само в присъствие на социален работник или психолог; през четвъртия месец – по същото време без присъствие на майката, социален работник или психолог, но само на територията на [населено място], а през следващите месеци личните отношения между бащата и малолетните деца да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя. Мерките за осъществяване на лични контакти са определени от съда без да бъдат изслушани родителите на децата.

При определяне режима на лични контакти съдът, в съответствие с Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България е съобразил доказателствата за изменение на обстоятелствата. В противоречие обаче със задължителната практика на Върховният касационен съд, в решението не са взети предвид всички нови обстоятелства, отнасящи се до родителските и възпитателски качества на бащата, до здравословното му състояние и възможностите на децата да се адаптират към регулярни контакти с бащата, вкл. и насаме с него и какъв период е необходим за това. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Т. Б. А., която като психолог към Центъра за работа с жени и деца, преживели насилие, е присъствувала на срещите между децата и баща им, проведени след 2005 година, която свидетелка установява, че срещите преминават по един трагичен за децата начин; че по време на срещите децата се крият в ъгъла на стаята и отказват всякакъв вид контакт с баща си; че осъществената физическа саморазправа на бащата към майка им, на която те са били неволни свидетели както в дома им, така и на улицата е оставила в децата трайни следи; че децата се чувстват застрашени, преживявайки фантазно смъртта на своята майка; че въпреки провеждането на тези срещи по два пъти в продължение на няколко месеца няма подобрение в начина на възприемане на бащата. Не е обсъдил постъпилия по делото социален доклад от 29.11.2005 г. на социален работник към Дирекция “Социално подпомагане”, [община], съгласно който при проведените срещи децата се притесняват от бащата, идват неохотно, не се отзовават на нито един негов жест, а при някои от срещите плачат. Не е съобразил мнението на социалния работник И. К., изслушана в съдебно заседание на 28.02.2006 година, което е формирано след проведени срещи, разговори и наблюдения с родителите и децата и което мнение е, че крайно невротизираните отношения между родителите се отразяват негативно върху децата, които не са готови да се отделят от майката за продължителен период. Не е съобразил и заключението на изслушаните по делото експерти Б. Корнажева – психолог и Й. Я., психолог и педагог, съгласно които разделянето на децата от майката по насилствен начин би се отразило катастрофално на психиката им (л. 315 от първоинстанционното производство), а осъществяването на контакт между бащата и децата без присъствие на майката предполага употреба на сила, тъй като те физически отказват да се откъснат от нея. Не е съобразено становището, че осъществяването на контакти изисква предварителна работа с децата и родителите, вкл. педагого-психологически консултации на родителите, които да се провеждат поотделно и съвместно. Съдът е формирал изводите си за възможност и необходимост от провеждане на самостоятелни контакти между бащата и малолетните деца без да обсъди задълбочено приетите по делото многобройни медицински експертизи, съгласно които: вероятно е ответникът, в усилието си да упражнява родителски права да предизвиква огорчение, страх, дистрес и психологическо травмиране с оглед патологичната му импулсивност и организацията на емоционалния му живот; че до навършване на пълнолетие, децата са в рисков период за възникване на трайни неблагоприятни последици от интензивно емоционално въздействие на възрастни, склонни към експлоатиране чувствата на другите, в който смисъл бащата е опасен за благоприятното протичане и завършване на психичното им развитие (експертно заключение от 09.11.2007 г. на проф. Т., психиатър и психотерапевт и П. Н., клиничен психолог); личностовите особености на бащата не застрашават директно децата, но установените отношения на конфликти с майката се отразяват негативно върху психиката им (заключение на д-р К. от 27.11.2007 г.); неудържимостта и липсата на контрол върху импулсите при бащата, категорично съставляват патологична находка по отношение неконтролируемост на действията ( в.л. Н. в съд. заседание на 20.12.2007 г.); бащата не е в състояние да упражнява родителстване без да нанася травматични преживявания на децата си ( проф. Т. с.з. от 20.12.2007 г.). Преценката на тези доказателства обуславя извод, че определеният режим на лични контакти не е съобразен с конкретните особености на случая; не е определен достатъчен период за адаптация на децата към общуване с баща им – период, в който чрез постепенно увеличаване времето на срещите в присъствие на майката и социален работник, децата да привикнат към общуване с родителя си, без това да се отрази негативно на психиката им и същевременно в този период родителите да намерят най-верния начин на общуване пред децата си. Доказателствата по делото сочат, че определения за адаптация период следва да е по – продължителен; че в рамките на няколко месеца децата не са успели да превъзмогнат страха и отчуждението си от бащата; че периода на адаптация към общуването с него следва да продължи поне в рамките на година при постепенно увеличаване времето на контакта и поетапно преминаване към общуване само в присъствие на психолог.

Изложените съображения за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на постановките на Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България налагат отмяната му в частта, с която режимът за лични контакти между бащата и малолетните деца е определен всеки четвъртък по един час дневно в отдел “Закрила на детето”, Дирекция “Социално подпомагане” [населено място] в присъствие на майката и на социален работник или психолог за период от два месеца, както и в частта, в която е определен режим на лични контакти след този период.

Решението е постановено и в нарушение на чл. 106, ал.3 СК от 1985 г (отм.) без да са изслушани родителите на малолетните деца. Допуснатото процесуално нарушение налага след отмяна на решението и връщането му на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора след изслушване на страните по делото.

По въпроса допустимо ли е да бъде определен режим на лични контакти, изключващ пребиваване на децата при бащата през летните месеци, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Режимът на лични отношения между детето и родителя се определя съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като преценката за времетраенето и начина на осъществяване на личните контакти се извършва с оглед интересите на детето. В интерес на детето е да осъществява пълноценен контакт с двамата си родители, поради което времето за лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да е достатъчно, за да се поддържа между тях естествената емоционална връзка; детето да се чувства свободно, сигурно и закриляно от родителя си, а раздялата между родителите му да не е пречка за физическото му, умствено, нравствено и социално развитие. С оглед защита на тези интереси, при определяне режима на лични отношения, съдът определя период или дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Когато обстоятелствата налагат това, в интерес на детето, съдът може да определи и режим на лични отношения, при който времето да е ограничено до часове на деня, в присъствието на определено лице и при осъществяване на личните отношения на определено място. Тези ограничения могат да бъдат наложени, когато настъпилата отчужденост между родител и дете влияе отрицателно на психиката на детето и с цел постепенното му привикване на контакти с родителя. В тези случаи, за определен период от време, режимът на лични контакти може да бъде сведен и до определени часове, без родителя да взема детето през училищните ваканции, за да се осуети всяка вероятност да бъде травмирана неукрепналата детска психика и с оглед възможността при регулярните срещи, родителят постепенно да усвои точното поведение, което не вреди на детето, а спомага то да се развива пълноценно.

По въпроса: може ли с допускане на обезпечителна мярка спиране изпълнение на предходно решение, родителят да бъде лишен от контакти с децата си през времето на висящност на процеса:

В исковото производство, целта на обезпечаването на иска е да се осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричано право ще бъде осъществено или да се попречи да се осъществи неоснователно претендирано право. Производството по чл. 106, ал. 5 СК (отм.) за изменение на мерките за лични отношения по правното си естество не е исково, а производство по спорна администрация. Наложената в това производство обезпечителна мярка по правната си същност съставлява привременна мярка относно упражняването на личните контакти между родител и дете, поради което при определянето и не се изхожда от целта и същността на обезпечаването на иска. При определяне на привременните мерки, съдът изхожда от интересите на детето; ръководи се от доказателствата доколко детето е изложено на опасност; възможно ли е контактите да му въздействат отрицателно; застрашени ли са физическото и душевното му здраве, поради което при съмнение, че тези интереси могат да бъдат увредени, родителят може да бъде временно лишен от контакт с детето си. В този случай правата на родителя отстъпват пред отговорността му за физическото и душевно здраве на детето; пред задължението му да се съобрази с режим на лични контакти, определен след събиране на всички доказателства, имащи отношение към най-благоприятните за детето отношения на лични контакти с родителя.

По въпроса как се определя естеството и обхвата на подготвителните мерки за улесняване на контакта между родител и дете, след продължителното му прекъсване с оглед защита интересите на детето.

Съгласно чл. 21, ал.1, т. 2 и т. 4 от Закона за закрила на детето, служителите към дирекция “Социално подпомагане” провеждат конкретните мерки по закрила на децата, контролират изпълнението им и дават съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата. Съгласно чл. 23, т. 6 от Закона за закрила на детето, една от мерките е социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Тази мярка може да бъде предприета както по искане на родителя, така и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" – чл. 24, ал.1 от ЗЗД, поради което при постановяване на решение, определящо режим на лични отношения, които ще се осъществят след продължително прекъсване, съдът следва да уведоми съответната дирекция "Социално подпомагане" за предприемане на действия за улесняване на контакта между родител и дете.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 305 от 05.11.2008 година по гр.д. № 393/2008 година на Пернишки окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1