Р Е Ш Е Н И Е №547 София, 26 ноември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка пашкунова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 447/2010 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на: 1. осъдения Б. Е. П., чрез защитника му С. Н. – адвокат от САК и 2. по искане на осъдената М. С. П., чрез адвоката й Е. Г. от САК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 97/2009 година, по описа на С. окръжен съд, по което е постановено въззивно решение от 30.03.2010 година, с което е изменена частично присъда № 81/13.05.2009 година по н о х д № 107/2007 година по описа на Районен съд – град Девин. В искането на първия е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните норми по чл. 13 и 14 ал. 1 НПК и по чл. 339 ал. 3 НПК, с което са нарушени правата на осъдения като страна в процеса – съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК. В искането на втората осъдена са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, като е акцентирано на явната несправедливост на наказанието. Твърди се, че съдилищата не са съобразили семейното й положение и това, че се грижи за пет деца, две от които непълнолетни и две малолетни. От двамата се иска отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция осъдените не се явяват. Исканията им се поддържат от защитниците Н. и Г., по съображенията и доводите изложени в писменото сезиране на ВКС. Гражданският ищец ЕТ „Фери-експорт-М. Ф.”, призован чрез неговия представител не се явява, редовно призован. Не се явява и процесуалният му представител адвокат Л. П. от АК-Смолян, също редовно призован. Прокурорът дава заключение за неоснователност на исканията и оставянето им без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната присъда на Девинския районен съд, двамата молители – Б. П. и М. П. са били признати за виновни в това, че в периода м. септември – декември 2000 година, в гр. Д., обл. Смолян, в съучастие като съизвършители, след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, са възбудили и поддържали у М. Ф. заблуждение, от което последвала имотна вреда за Ф. в размер на 20 000 лева, големи размери - прест. по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5, във вр. с чл. 209 ал. 1 НК. За това престъпление на двамата е наложено наказание по една година лишаване от свобода, при общ режим за първоначално изтърпяване. Двамата са признати за невиновни и оправдани по отношение обвинението за сумата от 55 551 лева. На основание чл. 23 ал. 1 НК, по отношение на двамата е извършено групиране на наказанията с тези наложени по н о х д № 6517/2005 година, по описа на Софийски районен съд и им е определено едно общо наказание – по пет години лишаване, при общ първоначален режим. Въззивният съд е изменил тази присъда в частта, с която е извършено групирането и като отменил приложението на чл. 23 НК, потвърдил наложеното наказание в размер на по една година лишаване от свобода за двамата осъдени, при общ първоначален режим, както и цялата останала част от присъдата. Искането на осъдения Б. П. е неоснователно, а това на М. П. е частично основателно. 1. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения: Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, според осъдените се изразява в това, че предходните инстанции са направили неправилна оценка на доказателствените материали и по - конкретно на свидетелските показания на пострадалия от престъплението св. Ф.. При направената проверка се установи, че при разглеждането на делото са събрани достатъчно по обем доказателства, извън показанията на пострадалия и неговите синове, които са били относими към предмета на доказване, като преценката им е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107 ал. 5 НПК. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствените средства, нито пък са изопачени фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото. Участието на двамата осъдени като съизвършители в престъплението /с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 НК и предмет на причинената имотна вреда – 20 000 лева/ е доказано по несъмнен начин и по този въпрос, в съответствие с изискванията на чл. 339 ал. 2 НПК, въззивният съд е посочил убедителни съображения защо не приема доводите за невиновност изложени във въззивните им жалби. Освен това, от една страна, инстанционните съдилища са обсъдили данните от очната ставка между пострадалия Ф. и осъдения П., които кореспондират с другите доказателства, относно факта, че парите – 20 000 лева са преведени от Ф. по сметката на осъдената М. П. и по-точно в сметката на нейното гражданско дружество „Маранта”. От друга страна, установено е от самопризнанията на П., че двамата са обявили намерение да вземат брашното, с цел доставка на пострадалия или от държавния резерв или от мелница, след преработване на зърното взето от държавния резерв. Настоящият състав намира, че в обжалваното решение е даден отговор на всички възражения на подсъдимите пред втората инстанция. Подробните съображения се споделят изцяло и не следва да се повтарят, тъй като направените пред ВКС възражения касаят необосноваността на изводите в това решение. Необосноваността е извън основанията изброени в чл. 348 ал. 1 НПК като касационни и поради това тези възражения са извън предмета на касационния контрол. При проверката относно спазването на предвидения процесуален ред при събирането и оценката на доказателствата, не се установиха посочените в жалбите на осъдените пороци. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК, решението на предходните инстанции, че двамата осъдени са автори на измамата спрямо св. Ф. е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При проверката се установи, че въззивният състав добросъвестно е обсъдил и другото процесуално възражение на осъдените, свързано с качествата на обвинителния акт, по който е образувано първоинстанционното наказателно производство. Въззивният съд се е позовал на задължителните указания в ТР № 2/2002 година, в частта му, в която в съобразителната част са изложени параметрите на които следва да отговаря обвинителния акт. Не е вярно твърдението пред настоящата инстанция, че в обвинителния акт не са посочени времето, мястото и начинът на извършеното инкриминирано деяние /вж.л. 3 и 4 от жалбата на П./. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива му е посочено времето – м. септември – декември 2 000 г. и мястото – гр. Д.. По отношение на начина и квалифициращият елемент „предварителен сговор” са описани обективните факти за задружната дейност на двамата извършители, от които е направен правният извод от съдилищата за посочената квалифицирана форма на съучастие. При приетите за установени фактически положения, законосъобразно въззивният съд е приел, че двамата подсъдими, които са били съпрузи, предварително са подготвили схемата за въвеждане в заблуждение на Ф., като са демонстрирали връзки с влиятелни и облечени във власт лица, първо за да получат доверието на пострадалия, а след това и парите му. В случая е доказан и основният разграничителен критерии между гражданскоправната и наказателната измама – установено е, от обективното поведение на извършителите, че двамата не са имали намерение да получават зърно от държавния резерв, да го транспортират до мелница и да го доставят на пострадалия. Ето защо, с признаването на осъдените за виновни в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5, във вр. с чл. 209 ал. 1 НК, за сумата от 20 000 лева, и потвърждаването на това от въззивния съд, материалният закон не е нарушен, поради което и касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК не е налице. Поради изложеното няма касационно основание за отмяна на въззивното решение, по обсъжданите основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. 2. По искането на двамата осъдени за изменение на въззивното решение, поради това, че ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо: Настоящият състав споделя съображенията на предходните инстанции, че високата обществена опасност на деянието, начина на въвеждане в заблуждение на пострадалия и съдебното минало на подсъдимите предопределят определяне на наказанието на двамата подсъдими, при условията на чл. 54 НК, като лишаване от свобода. По отношение на ефективното му изтърпяване, обаче се отчете, че не са съобразени данните за това, че по отношение на подсъдимата М. П. са налице данни за реабилитация по силата на чл. 88а НК и няма законна пречка за условно отлагане на наказанието при условията на чл. 66 ал. 1 НК. Последното е наложително и поради това, че е основателно възражението на П. свързано с необсъдените данни по делото за семейното й положение. Видно от нейната декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /вж л. 172 ДП/, към 7.01.2002 година тя е полагала грижи за пет деца, съответно към тази дата на 14 г., на 10 г., на 8 г., на 3 г. и 5 м. и на 1 г. и 9 месеца. Това означава, че към настоящия момент тя наистина има родителски задължения за отглеждането на две непълнолетни и две малолетни деца. По делото не е изяснено дали двамата подсъдими са още съпрузи, но дори да не са, откъсването и на двамата от грижите за децата би се отразило негативно върху израстването им. Затова и поради наличие на предпоставките, които изисква чл. 66 ал. 1 НК за отлагане изтърпяването на наказанието по отношение на подсъдимата М. П., настоящият състав намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, при условно отлагане на наказанието й, с изпитателен срок от три години. Това налага изменение на обжалването въззивно решение по отношение наказанието на подсъдимата М. П., като на основание чл. 354 ал. 2, т. 3 НПК, Върховният касационен съд приложи чл. 66 ал. 1 НК. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, т. 3 НПК, във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 3 и ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 97/2009 година, по описа на С. окръжен съд; ИЗМЕНЯВА частично въззивното решение по това дело от 30.03.2010 година, като на основание чл. 66 ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода наложено на М. С. П. за срок от три години. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на осъдения Б. Е. П.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: