Р Е Ш Е Н И Е   №   210   София,  30 април 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....двадесет и седми април.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …...НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 167 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е по реда на чл. 423 НПК. Образувано е по искане на задочно осъдения Л. А. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 247/2007 г. на Варненския районен съд и отмяна на постановената присъда № 428/24.09.2007 г. В искането се сочи, че като е разгледал делото в негово отсъствие, съдът грубо е нарушил правото му на лично участие в процеса, както и принципите на равнопоставеност и състезателност. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането и молят делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото установи следното: С присъдата на Варненския районен съд искателят К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 вр. чл.26 НК и е осъден на пет години лишаване от свобода. Оправдан е за част от вещите, предмет на кражбата и изцяло по обвинението по чл.216 ал.6 НК. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 10.10.2007 г.   В искането осъденият не е посочил кога е узнал за влязлата в сила присъда. Настоящият състав приема, че това е станало на 26.01.2009 г., когато К. е задържан за изтърпяване на наказанието. Спазен е шестмесечния срок по чл.423 ал.1 НПК, поради което искането е процесуално допустимо. По същество обаче е неоснователно. Варненският районен съд не е допуснал процесуално нарушение, ограничаващо правата на искателя. Данните по делото сочат, че К. е знаел за образуваното съдебно производство, тъй като на 05.02.2007 г. лично е получил призовка за първото по делото съдебно заседание, заедно с обвинителния акт. Не се е явил пред съда и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Съдът е предприел процесуални действия за призоваването му за следващото съдебно заседание, като е постановил принудително довеждане от органите на съдебна полиция. Искателят е търсен многократно на постоянния му адрес, като са налице данни от роднини и съседи, че е напуснал страната и е заминал за Германия. Бил е обявен и за общодържавно издирване, но не е намерен. При това положение, съдът е назначил служебен защитник и е разгледал делото в негово отсъствие по реда на чл. 269 ал.3 НПК. Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Осъденият К. е знаел за внесения обвинителен акт, повдигнатите му обвинения и образуваното съдебно производство. Като не се е явил пред съда и е заминал в чужбина- факт, който той не отрича- сам, съзнателно се е поставил в невъзможност да участва в наказателното производство и да организира защитата си. Избраното от него поведение, сочещо на укриване от съда и избягване на съдебното преследване този съд тълкува единствено като отказ от упражняване на правата по чл.55 НПК. Спазени са процесуалните изисквания за провеждане на задочното производство, а неучастието на осъдения в наказателния процес се дължи на съзнателно избрана позиция, от която той не може да черпи права. Неоснователен е доводът на защитата, че искателят не е бил уведомен за възможността делото да се гледа в негово отсъствие, ако не се яви без уважителни причини пред съда или се укрие. Процесуалният закон действа занапред, а разпоредбата на чл. 423 ал.1 НПК е изменена след влизане на присъдата в сила / ДВ. бр.109/2008 г./ Към момента на връчване на обвинителния акт, такова процесуално изискване не е съществувало в правния мир и съдът не е бил длъжен да уведомява подсъдимия за тази възможност. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери искането за неоснователно. Ето защо         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Л. А. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 247/2007 г. на Варненския районен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ: