7 Р Е Ш Е Н И Е №71 гр. София, 16.06.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 май , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1004/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Й. А. ЕГН: [ЕГН] и К. П. Н. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №213 от 17.12.2020 г. по в.т.д. №269/2020г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 44/05.03.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д. № 172/2019 год. по описа на същия съд, В ЧАСТТА , с която ЗД „Бул Инс“ АД – [населено място] е осъдено на осн. чл. 226 от КЗ (отм.) да заплати на сумите над 5 000 лева до 50 000 лева на всяка от тях, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от смъртта на В. П. Н. -внучка на първата и сестра на втората, причинена при ПТП, осъществено виновно на 10.04.2014 год., при сключени от собствениците на автомобилите застраховки „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 10.04.2014 год. до окончателното изплащане; в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер над 400 лв. и разноски в размер над 50 лв. и в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер над 976 лв. с ДДС, и вместо него е постановил друго решение, с което е отхвърлил исковете за разликите между 5000 лева и 50 000 лева, ведно със законните последици. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и необоснованост на присъдения занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, съотнесен към вредите, които двете ищци в действителност са претърпели . Ответникът по касационната жалба не е изпратил писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Установено е осъществяването на деликт, в резултат на който е причинена смъртта на В. П. Н.. Изложени са съображенията на съда, че съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд следва да зачете задължителната сила на влязлата в сила присъда от 06.06.2017 год. на ОС-Плевен по НОХД № 155/2017 год., поради което е безспорно установено противоправното деяние, извършено от Ц. П. П. и Н. М. С. при условията на независимо съпричиняване и тяхната вина. Механизмът на произшествието е установен и от заключението на допуснатата от първостепенния съд автотехническа експертиза, а пряката причинна връзка между деянието и смъртта на пострадалата - от заключението на съдебномедицинската експертиза. Съдът е приел за безспорно по делото и че към датата на събитието гражданската отговорност на водачите на двата автомобила е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016г., с което се разширява кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год., в този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които при конкретните обстоятелства е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. На база събраните доказателства, въззивният съд е приел, че между всяка една от ищците и починалата емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност: пострадалата е внучка на ищцата В. Й. А.-най-голямата, първородната внучка, носела името й, ходела всяко лято при нея. Същата е знаела за бременността на внучката си, радвала се, че ще става прабаба. Според съда, прекъсването на една такава силна емоционална връзка по внезапен и нелеп начин е причинило на ищцата дълбока скръб и тъга - значителни по интензитет и продължителност, с оглед възрастта й. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психологичната експертиза, според която е налице посттравматичен стрес. При беседата с нея вещото лице е установило периодично повтарящи се мисли, сънища, в които присъства загиналата й внучка, неспокоен сън, накъсван от тревожни мисли и скръб. В резултат на това, качеството на нейния живот е значително влошено, при това във възраст, в която тя трябва да се радва на спокоен живот със семейството, на щастието и успехите на внуците си. Втората ищца е сестра на пострадалата – по-малка с 10 години. Двете сестри били много близки и привързани една към друга. Загиналата, като по-голяма, се грижела за ищцата, докато родителите им били на работа. Знаела за бременността на сестра си и се радвала. Много тежко приела новината за смъртта й. Спряла да излиза и да общува с други хора, а преди това била жизнерадостно дете. Станала затворена. Нивото на ситуативната тревожност при тази ищца са също над средните (67 т.) според съдебно-психологичната експертиза. Пред вещото лице е споделила, че често мислено разговаря със сестра си, особено в трудни житейски ситуации, буди се нощем от тревожност, често плаче. Според съда, следва да се отчете, че към датата на инцидента ищцата е била на 14 години – възраст, в която един млад човек е емоционално нестабилен и трагичната смърт на сестра й е била допълнителен фактор, който е нарушил психичното и емоционално равновесие, смутил е дълбоко и задълго вътрешния й свят. С оглед изложеното, съдът е обобщил, че независимо, че ищците имат право да получат от застрахователя на осн. чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за причинените им от смъртта на пострадалата неимуществени вреди, определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на по 50 000 лева – общо 100 000 лева, е прекомерно спрямо конкретно доказаните вреди. По делото няма доказателства за заболявания в резултат на тъгата и страданието, за влошено здравословно състояние, за наложило се лечение и/или консултации с лекари и специалисти. От смъртта на пострадалата са изминали повече от 5 години. Ищцата В. А. има опората и грижите на семейството си – сина, снаха си и другата си внучка, както и на дъщеря си (видно от удостоверението от 21.11.2018 год. за съпруга и родствени връзки, изд. от [община]), успявайки по този начин да живее с мъката и скръбта. Ищцата К. Н., като млад човек, е продължила живота си, образованието си, независимо от безвъзвратната промяна в него. По тези съображения, въззивният съд е счел, че адекватният размер на обезщетението, което всяка една от ищците следва да получи за претърпените неимуществени вреди от смъртта на пострадалата не може да надвишава сумата 5 000 лв. По-висок размер е неустановен от събраните по делото доказателства и необоснован от житейските критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. С определение № 84 от 17.02.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване само по въпроса за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от всяка една от ищците, с оглед внезапната смърт на загиналата внучка на първата, съответно- сестра на втората, като следствие от процесното ПТП настъпило на 10.04.2014 г., въпреки че е приел съответните факти и обстоятелства, разкриващи тежките и продължителни душевни страдания, които всяка една от ищците е претърпяла като последица от смъртта на В. П. Н. в изключително млада възраст и очакваща раждането на дете, съдът необосновано е приел, че не се дължи обезщетение в размер над 5000 лева на всяка ищца, тъй като нямало доказателства за заболявания на същите, настъпили като следствие от тъгата по загубената близка роднина и от смъртта й били минали пет години. Тези изводи на въззивния съд водят до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение: никъде в съдебната практика, още по-малко в задължителната практика на ВКС: цитираните Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016г., Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год. подобни обстоятелства се приемат като единствено обуславящи по-висок размер на дължимите обезщетения. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че в полза на всяка една от ищците по настоящия иск следва да се определи значително по-висок размер за справедливо възмездяване на понесените от всяка една от ищците неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие: 50 000 лева-за първата ищца-баба на загиналата и 40 000 лева,за втората-нейна сестра. Това се обосновава, за първата ищца, от данните на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психологичната експертиза, според която при нея е налице посттравматичен стрес, изразяващ се в периодично повтарящи се мисли, сънища, в които присъства загиналата й внучка, неспокоен сън, накъсван от тревожни мисли и скръб и заключението, че в резултат на това, качеството на нейния живот е значително влошено. Втората ищца, по данни от делото, също много тежко приела новината за смъртта на сестра си, с 10 години по-голяма, с която е живяла заедно: спряла да излиза и да общува с други хора, и нивото на ситуативната тревожност е над средните (67 т.), според съдебно-психологичната експертиза, често мислено разговаря със сестра си, особено в трудни житейски ситуации, буди се нощем от тревожност, често плаче. Към датата на инцидента ищцата е била на 14 години – възраст, в която един млад човек е емоционално нестабилен и душевната травма й се е отразила много дълбоко. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва, считано от датата на смъртта на пострадалата при ПТП до окончателното плащане . По отношение на доводите на ответника в отговора на КЖ и в откритото съдебно заседание, то същите се свеждат до приложението на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016г., с което се разширява кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, за заварени случаи, както и приложението на пар.96 ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ, относно максималния размер на застрахователното обезщетение в тези случаи, следва да се вземе в предвид следното: По делото липсва КЖ от страна на застрахователя срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, в частта, с която исковете са уважени като основателни до размера на по 5000 лева за всяка една от ищците-баба и сестра на загиналата. При това положение, с оглед частичното влизане в сила на решението по спора относно основателността на претенциите на ищците, то доводите и оплакванията за действието и прилагането на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016г. за заварени случаи е преклудирано от СПН в тази част, която обхваща наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя спрямо двете ищци. По приложението на пар. 96 ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ, относно максималния размер на застрахователното обезщетение за претенции по преки искове срещу застрахователи по задължителната застраховка ГО на водачи на МПС , предявени на основание застрахователни събития, настъпили по време на действието на отменения КЗ от 2005 г. е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, която се споделя напълно от настоящия състав. В Решение № 57 от 25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 год. и др., изрично е прието, че не намират приложение за размера на обезщетенията за застрахователни събития, настъпили по време на действието на отменения КЗ от 2005 г., нормите от сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и неговите изменения и допълнения -§ 95, § 96 и чл.493а, доколкото последните не притежават обратно действие С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора, като присъди още 45 000 лева-на първата ищца и още 35 000 лева-на втората. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касаторите, с оглед изхода по спора, разноските пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, на основание чл.78 ал.1 ГПК , т.е.-сумата от 4 053,33 лева от общо 4560 лева – договорено и платено възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, съобразно направеното искане в тази насока, представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ с отбелязано плащане на адв.възнаграждение. Върху уважената от ВКС част от исковата претенция, ответното застрахователно дружество следва да заплати държавна такса в размер на 1600 лева по сметка на ВКС на основание чл.78 ал.6 ГПК. В полза на ответника по касация се дължат разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете или общо 506,67 лева от общо 4560 лева – договорено и платено възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, съобразно направеното искане в тази насока, представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ с отбелязано плащане на адв.възнаграждение. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №213 от 17.12.2020 г. по в.т.д. №269/2020г. на ВТАС, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 44/05.03.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д. № 172/2019 год. по описа на същия съд, в съответните части, както и в частта за присъдените в тежест на касаторите съдебноделоводни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – [населено място] на осн. чл. 226 от КЗ (отм.) да заплати на В. Й. А. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 45 000 лева и на К. П. Н. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 35 000 лева представляващи застрахователно обезщетение за вреди от смъртта на В. П. Н. -внучка на първата и сестра на втората, причинена при ПТП, осъществено виновно на 10.04.2014 год., както законната лихва върху сумите, считано от 10.04.2014 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана пред ВКС част. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – [населено място] да заплати на В. Й. А. ЕГН: [ЕГН] и на К. П. Н. ЕГН: [ЕГН] сумата от общо 4 053,33 лева - разноски пред ВКС , съобразно уважената от ВКС част от претенцията, както 1600 лева-държавна такса по сметка на ВКС. ОСЪЖДА К. П. Н. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – [населено място] сумата от общо 506,67 лева-разноски пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.