Р Е Ш Е Н И Е   № 480   София, 07 декември 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесети ноември двехиляди и девета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                           ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                               Теодора Стамболова   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 481/2009 год. Производството по чл. 419 и с. НПК е образувано по искане на осъдения И. С. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение №210 от 3.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 624/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е изменена присъда № 219 от 2.04.2009 год. по НОХ дело № 413/2009 год. на Варненския районен съд. В искането се твърди, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му с осъждането му за престъпление, което не е извършил. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание осъденият и служебно назначеният му з. поддържат искането, като от последния за първи път се релевира и довод за явна несправедливост на наказанието. Гражданската ищца и частна обвинителка не е взела становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 219 от 2.04.2009 год. постановена по НОХ дело № 413/2009 год. Варненският районен съд е признал подсъдимия И. С. И. за виновен в това, че на 9.09.2008 год. в гр. В. се съвкупил с К. Д. К., като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152 ал.1 т.2 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието от три месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХ дело №3020/2008 год. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на К. Д. К. сумата 15 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от 9.09.2008 год. С въззивно решение № 210 от 25.06.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 624/2009 год. Варненският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наложното наказание лишаване от свобода от осем на шест години, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. В производството за проверка на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването на наказателното дело се прилагат правилата за касационното производство, а тя се осъществява само по наведените оплаквания и доводите, които ги подкрепят. В искането се поддържа единствено оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не следва да бъдат обсъждани наведените от служебния з. в допълнението към искането доводи за явна несправедливост на наказанието. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване на делото по реда на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.3 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. Той се мотивира с допуснати съществени нарушения в досъдебното производство и при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции. В този смисъл са изложените съображения, че още разследващият орган е нарушил задълженията си за разкриване на обективната истина, като не събрал важни доказателства в подкрепа на възраженията му, а двете съдебни инстанции възприели този неправилен подход и основали изводите си за авторството на деянието единствено въз основа на обясненият му от досъдебната фаза на процеса, дадени чрез упражнено физическо и психическо насилие. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 13, чл.14 и чл.107 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване правото му на справедлив процес и до осъждането му по обвинение, което не е доказано в съотвествие с изискванията на чл. 303 ал.2 НПК, по делото не са допуснати. Както досъдебното производство, така и производството пред двете съдебни инстанции са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от кетегорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК. Разследващият орган без основание е упрекнат, че не му е осигурил справедлив процес, като при констатиран недостатък, лишаващ го от правото сам да организира защитата си не му е осигурил адекватна защита. Начинът на провеждане на разследването се установява от съставените по надлежния процесуален ред протоколи, а от намиращите се в кориците на делото не може да се направи извод, че разследването е проведено формално и единствено с цел доказване виновността му. След като е констатирано, че обвиняемият е неграмотен и няма договорна защита, му е назначен служебен защитник. От момента на приличането му като обвиняем служебният з. е участвал при извършване на процесуално-следствените действия, не е възразил по начина на провеждане на разследването и липсват основания за възприемане на довода на назначения в настоящото производство служебен з. , че само формално е осъществил функцията на защитата. В протокола за предявяване на разследването е отразено, че обвиняемият и защитника не възразяват по начина на извършване на разследването и нямат искания, бележки и възражения. Както в тази фаза на процеса така и при разглеждане на делово в първоинстанционният съд не е имал доказателствени искания, които да са отхвърлени без основание. Неоснователен е довода, че решаващите съдебни инстанции са нарушили задълженията си по разкриване на обективната истина и са го осъдили по обвинение, което не е доказано. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като бъдат използвани всички способи за доказване, без нито едно от тях да се ползва с предварително определена доказателствена сила. Доказателствата могат да бъдат събрани по искане на страните в подкрепа на тезата им в процеса и служебно от съда, ако прецени, че са необходими за изясняване на делото. Въпросът за тяхната надеждност и достатъчност да обосноват един или друг фактически извод е суверенно право на решаващия съд, което не подлежи на последваща проверка. На такава проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали са събрани по надлежния процесуален ред, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, без извращаване на съдържащите се в тях фактически данни и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. Нарушаването им ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и котегоричен начин. По делото тези правила не са нарушения. Варненският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, като в две съдебни заседания е събрал необходимите и възможни доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Фактическите констатации, че сутринта на 9.09.2008 год. около 6.30 часа подсъдимият нападнал пострадала в подлеза и възползвайки се от факта, че в този ранен час няма преминаващи, я съборил на земята, съблякъл дрехите й, извадил половия си член и въпреки оказаната съпротива проникнал във влагалището й, след което избягал, не са лишени от доказателствена основа, не са направени единствено от самопризнанията му в досъдебното производство, дадени след продължително психическо и физическо въздействие от разследващия огган и при неубедителен и незадълбочен анализ на доказателствата. Като доказателства в процеса са ценени обясненията, които е дал в съдебно заседание и тези, съдържащи се в останалите доказателствени източници, които внимателно са обсъдени и съпоставени помежду им, констатирано е противоречието между тях и е мотивирано решението кои от тях съдът кредитира. Съдът не е имал основание да отхвърли показанията на пострадалата, които са логични и последователни. Тя не е лишена от свидетелска годност и от момента на извършване на деянието, под страх от наказателна отговорност, е дала достатъчно безпротиворечиви сведения относно авторството на подсъдимия и начина на извършване на деянието. От момента, в който е съобщила за извършеното престъпление е последователна, че по време на половият акт успяла да запомни лицето му и е посочила достатъчно индивидуализиращи го белези, по които може да го разпознае. Съобщила е и факта, че не е бил напълно непознат за нея, защото една седмица преди деянието непрекъснато вървял след нея при отиване до работното и място, без да предприема действия за физически контакт. Три дни след извършване на деянието по надлежния процесуален ред е извършено разпознаване по снимков материал, при което без колебание го е посочила. При разпита и в съдебно заседание подсъдимият е присъствал и го е посочила, поради което неоснователно се иска връщането на делото за допълнително разследване с оглед установяване на идентичността му. Нейните показания не са изолирани и не могат да се преценят като тенденциозни, защото до момента на деянието не е имала контакт с него и липсват основания за наличието на мотив умишлено да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Подкрепят се от показанията на св. К заключенията на изслушаните експертизи. Като източник на доказателства са обсъдени и обясненията на подсъдимия. Преценката за недостоверността им не е произволна, защото е направена след съпоставянето им с всички останали доказателствени източници и констатираната непоследователност при доброволно дадените обяснения в двете съдебни заседания, при които е заел противоположни позиции за участието си в престъплението. При цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда, въззивната инстанция не е имала основание да направи различна преценка за достоверността на доказателствената съвкупност и да приеме тезата му, че е недостатъчна за постановяване на осъдителна присъда. В мотивите на въззивното решение, изготвено по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорила на оплакванията му и е посочила основанията, поради които не приема доводите, изложени в тяхна подкрепа. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивното решение на Варненския окръжен съд не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и искането му за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл       Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения И. С. И. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 624/2009 год. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото възивно решение № 210/2009 год., с което е изменена присъда № 219 от 2.04.2009 год. по НОХ дело № 413/2009 год. на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: