Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр.София, 20 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурор от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 642/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по ПРОТЕСТ НА ПРОКУРОР от Окръжна прокуратура гр.Кюстендил срещу НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №39, постановена на 29.10.2013 год. по ВНОХД №409/ 2012г. на Кюстендилския окръжен съд. В КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ, който в предоставеният от съда срок е допълнен съгласно чл. 351, ал.1 от НПК, са наведени основания по чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 от НПК и са изложени данните, които ги подкрепят. Развиват се доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, поради неправилно събиране и анализ на доказателствените източници. Игнорирани или едностранчиво са ценени гласните и писмените доказателствени средства само в подкрепа на защитната теза на подсъдимите С. и Т.; подценени са многобройните доказателствени източници, които установяват обстоятелствата, очертани в обвинителния акт за авторството на деянието и от подсъдимите С. и Т.; не са ценени обясненията на осъдения Р. В. в частта им, в която е разкрил авторството в деянието на подсъдимите С. и Т.; немотивирано е даден частичен кредит – за дейността на част, но не и на всички негови съучастници ; не са подложени на съвкупен анализ показанията на свидетелите Я. В., В. и В. Й., С., С., Д., протоколите за претърсване и изземване, протоколите за оглед на веществени доказателства, от които е следвало да се провери достоверността на обясненията на осъдения Р.В., който е разкрил механизма на деянието и участието на подсъдимите С. и Т. в извършването му; игнорирани са показанията на свидетелите Й./ баща и син/, които са разпознали намерената в гаража, използван от осъдения Р. В. скоростна кутия на л.а. „Мерцедес” идентифицирана като собственост на В. Й. по фабричен номер и фактура за закупуването й; не е отчетена връзката между поведението на подс.С., който е управлявал л.а.”Фолксваген Голф” в нощта на деянието,според заявеното от Р.В., с който лек автомобил четиримата - С. Т., К. и В. са се придвижили до мястото на деянието – пред къщата на свид.Й. в [населено място], където е бил паркиран и откраднат автомобила. Голословно е приета тезата за наличие на алиби за двамата подсъдими, тъй като данните за присъствието им на мястото и времето на деянието се съдържат в безпротиворечиви доказателства. Претендира се и неправилно приложение на закона, което е резултат от неправилно формираното вътрешно убеждение на съда по фактите от предмета на доказване. В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и иска отмяна на въззивната присъда с връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, съгласно чл. 354, ал. 3, т.т.2 и 3 от НПК и осъждане на подсъдимите по повдигнатото им обвинение. Частният обвинител и граждански ищец В. Й. не се явява, редовно призован, както и повереникът му адвокат К. Д.. И двамата не сочат уважително основание за неявяването си. В открито съдебно заседание подсъдимите С. и Т. не се явяват, редовно призовани и не взимат становище по протеста. Подсъдимият Т. в писмено изявление сочи на изрично нежелание да участва в производството пред ВКС. Упълномощеният от подс.Т. защитник – адвокат Е. А. не се явява, редовно призован, без да изтъква уважителна причина за неявяването си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ И ИЗВЪРШИ КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИТЕ ПРЕДЕЛИ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: К. протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Делото се намира за втори път пред ВКС, след като: 1/. С присъда№103/ от 17.09.2009 год. по нохд№754/2006 год. на Кюстендилския районен съд подсъдимите П. В. С., Е. А. Т. , Е. Д. К. и Р. Е. В. за признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл.195, ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, че на 06.12.2004 г. в около 03,00 часа в [населено място], в съучастие като съизвършители, след предварителен сговор, са отнели чужда движима вещ - л.а.м.”Мерцедес” 190 с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 2 100 лева от владението на собственика В. М. Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като откраднатата вещ не е под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай. Отхвърлен е изцяло гражданският иск, предявен от пострадалия В. Й. срещу подсъдимите за сумата от 6 200 лева. 2/. По въззивни протест и жалба от частния обвинител и граждански ищец В. М. Й. е образувано внохд№428/09 год. на Кюстендилския окръжен съд, по което с решение от 11.01.2010 год. е отменена присъдата по нохд№754/2006 год. на Кюстендилския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от Кюстендилския районен съд в друг състав. 3/. С присъда №124/ от 22.12.2010 год. по нохд№88/2010 год. на Кюстендилския районен съд подсъдимите П. В. С., Е. А. Т. , Е. Д. К. и Р. Е. В. са признати за виновни по обвинението за престъпление по чл.195, ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК като вр. чл.54 от НК подсъдимите са осъдени както следва: С. – на две години лишаване от свобода в затворническо заведение от закрит тип при режим „строг” и е приложен чл.68, ал.1 от НК с привеждане изпълнението на наказанието по нохд№4371/04 год. на СГС ; Т. – на две години лишаване от свобода, като съгл. чл. 66 от НК наказанието е отложено за изпълнение за срок от три години от вл. в сила на присъдата; К. – на две години лишаване от свобода като съгл. чл. 66 от НК наказанието е отложено за изпълнение за срок от три години от вл. в сила на присъдата; В. – на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при режим „общ”. Уважен е гражданският иск срещу четиримата подсъдими за сумата 2100 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието, а за разликата е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски по делото. 4/.По въззивни жалби от подсъдимите и от защитниците им, е образувано внохд№99/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, по което с нова въззивна присъда №5/ от 24.01.2012 год. е отменена присъда №124/от 22.12.2010 год. по нохд№88/2010 год. на Кюстендилския районен съд в наказателната и гражданско-осъдителните й части спрямо подсъдимите П. В. С. и Е. А. Т., които са оправдани по обвинението по чл.195, ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е отхвърлен гражданският иск срещу тях за сумата 2100 лева обезщетение за имуществени вреди, а подсъдимите Е. Д. К. и Р. Е. В. са оправдани за съучастие с подсъдимите С. и Т. в инкриминираното деяние. В останалата осъдителни наказателна и гражданска части присъдата е потвърдена. 5/.С касационно решение № 267/01.10.2012 г. по нд № 742/12 г. на ВКС, образувано по касационна жалбата от частния обвинител и граждански ищец В. Й., е отменена нова въззивна присъда №5/24.01.2012 г. по внохд № 99/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по отношение оправдаването на подсъдимите П. В. С. И Е. А. Т. и отхвърлянето на гражданския иск срещу тях и делото е върнато обратно на Кюстендилския окръжен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничили процесуалните права на частния обвинител и граждански ищец, по см. на чл. 348, ал.3,т.1 от НПК. 6/. По внохд № 409/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд с нова въззивна присъда №39 от 29.10.2013 год. е отменена първоинстанционната присъда № 124/ от 22.12.2010 год. по нохд №88/2010г. на Кюстендилския районен съд в частта, в която подсъдимите П. В. С. И Е. А. Т. са признати за виновни по чл. 195, ал.1 т.2 и т.5 вр. чл. 194, ал.1 вр. 20, ал.2 НК и вместо това, са признати за невиновни и са оправдани по това обвинение. Присъдата е отменена в частта по приложение на чл.68, ал.1 от НК за подсъдимия П. В. С. и в гражданската й част и е отхвърлен изцяло предявеният граждански иск от пострадалия В. М. Й. срещу подсъдимите П. В. С. И Е. А. Т. за 2 100 лева имуществени вреди от деянието и претендираната законна лихва върху тази сума. Присъдата е отменена и в частта за разноските, възложени в тежест на двамата подсъдими. Пределите на настоящия касационен контрол са функция от процесуалното развитие на делото, според което първоинстанционната присъда № 124 от 22.12.2010 год. по нохд №88/2010 год. на Кюстендилския районен съд е влязла в сила само относно подсъдимите Е. Д. К. и Р. Е. В. в осъдителните й наказателна и гражданска части , тъй като е потвърдена с присъда по внохд№99/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с която са оправдани само по обвинението за съучастие в инкриминираното деяние с подсъдимите С. и Т., и е оставена в сила спрямо наказателно-обвинителната и гражданската й част с решение по нд № 742/12 г. на ВКС, І н.о. Касационната проверката от ВКС, инициирана с протеста на ОП гр.Кюстендил обхваща изцяло протестираната присъда №39 от 29.10.2013 год., постановена по внохд №409/2012 год. на Кюстендилския окръжен съд по обвинението само срещу подсъдимите П. В. С. И Е. А. Т.. Основателно са изтъкнати като водещи оплаквания в протеста срещу въззивната присъда по внохд № 409/ 2012г. на КОС нарушенията на процесуалните правила при проверката, оценката и анализа на доказателствените източници. Съставът на ВКС установи, че допуснатите нарушения съществено са ограничили правата на прокуратурата да обоснове обвинителната теза спрямо привлечените към отговорност подсъдими С. и Т. за престъпление по чл.195, ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. При новото въззивно разглеждане съставът на КОС не е изпълнил задължителните, съгласно чл. 355, ал.1,т.3 от НПК, указания на върховната съдебна инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници. Неизпълнението на задължителните указания на касационната инстанция относно приложението на закона и относно отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, е само по себе си също съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съставът на КОС не е изпълнил задължителните указания на ВКС относно проверката на оспорената достоверност на обясненията на осъдения подсъдим Р. В. с останалите доказателствени източници. В отменителното решение на ВКС по нд№ 742/12 год. на І н.о. е дадена ясна насока за допускане и разпит на осъдените подсъдими Р. В. и Е. К. в ново качество - на свидетели във въззивното производство и съответно, при необходимост да бъде приложена от съда процедурата по надлежното приобщаване по реда на чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 118, ал. 1,т. 1 от НПК, на обясненията им в досъдебното производство , респ. в съдебната фаза на процеса пред различни състави на съда при инстанционното разглеждане на делото. По този начин е трябвало да се извърши съвкупна и внимателна и цялостна проверка на обясненията на осъдения Р.В., дадени пред съдия в досъдебната фаза, с останалите гласни и писмени доказателствени средства - протоколите за оглед на местопроизшествие и за изземване на веществени доказателства , протоколите за оглед на веществени доказателства - разчленените части от открадната кола „Мерцедес 190”; показанията на свидетелите Я. В. и В. и В. Й.. От протокола за оглед и изземване е установено, че тези вещи са намерени и иззети от гараж, използван от осъденият Р.В.; намерените в гаража авто-части е установено, че принадлежат „Мерцедес 190”, собственост на свид.В. Й., тъй като са идентифицирани от него и от свид.В. Й. по множество обективни признаци и белези на лекия автомобил. Извършеният повторен разпит на свидетелите Я. В., В. Й., В. Й., както и приобщаването по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК, респ. по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл.2 от НПК на показанията им, дадени в досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие в съдебната фаза пред различни състави на съда, не са довели до провеждане на съвкупен анализ на тези доказателствени средства с данните от обясненията на осъдения Р.В.. Ако беше извършен, щеше да се установи ,че те си кореспондират помежду си и да се направят верни изводи за тяхната достоверност. Нещо повече, обясненията на осъдения Р.В., дадени като уличен пред съдия на л.69 от досъдебното производство, не са приобщени по надлежния ред. Неправилно са подложени на анализ в мотивите на атакуваната присъда недопустимо приобщените, чрез прочитането им, свидетелски показания на осъдения Р.В., депозирани от него пред съдия, в качеството му на свидетел, в протоколи за разпит на л.31 и л.32-л.33 от досъдебното производство /преди привличането му като уличен, съгл. действащият към 2005 год. НПК /отм./. Неправилно е интерпретирано новото процесуално качество на осъдения подсъдим Р.В., който в качеството на свидетел по внохд№409/12 год. на КОС е дал показания. Процесът за него и за подс.К. е приключил с влязла в сила присъда и правилото по чл. 281, ал.2 вр. чл. 118, ал.1,т.1 от НПК е изисквало тези лица да бъдат разпитани в качеството на свидетели в продължаващият спрямо останалите съподсъдими наказателен процес. Според императивът на чл. 281, ал. 2, вр.ал.1 от НПК е възможно приобщаване на прочетените по реда на ал.1 обяснения на обвиняем/подсъдим, дадени по същото дело, приключило в влязла в сила присъда или прекратено, който се разпитва по същото дело като свидетел. Следователно, на приобщаване подлежат единствено обясненията, дадени в съответните фази на процеса от лицето в качеството на страна - като обвиняем, а не показанията му дадени като свидетел, дори разпитваният да е имал такова качество преди привличането му като обвиняем. Пренебрегнати са и правилата по чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК. Подходът на въззивната инстанция при оценката на данните, посочени от осъденият Р.В. е бил избирателен. Няма убедителни съображения в мотивите защо обясненията на осъдения В. са получили само частичен кредит на доверие - относно неговото и на осъдения Е. К. участие в инкриминираното деяние, но не и при разкриване участието и на другите двама обвинени в съучастие с тях подсъдими С. и Ф..При положение, че са игнорирани и превратно тълкувани свидетелските показания на свид.Я. В., В. и В. Й., С. и Дейов и данните от протоколите за оглед местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства, отсъствието на съвкупна проверка и оценка на тези доказателствени източници в тяхната логическа цялост и връзка е довело до неправилното съждение в мотивите, че обвинението по отношение на подсъдимите С. и Т. не е било подкрепено от други доказателства, а единствено от оговор в обясненията на Р. В.. Този извод е довел и до произволно тълкуване на разпоредбата на чл. 116 НПК. Вярно е само, че тя изрично забранява присъдата да се основава само на самопризнанието на подсъдимия, но не и когато то е подкрепено с други преки или косвени доказателства, събрани по реда на НПК, каквито са събраните по делото, извън обясненията на осъдения Р. В.. Недопустимо в мотивите на присъдата съдът е обсъждал достоверността на показанията на осъдените подсъдими В. и К., в които са оспорили деянието и участието си в неговото извършване, като е пренебрегната влязлата в сила присъда по обвинението срещу тях, която има формална и материална доказателствата сила. Съдът би трябвало да направи извод за връзката на участието на подс.С. в деянието, след като свидетелят В. Й. е посочил, че е възприел лично как на 05.12.2004 год., лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с намиращи се в него лица, го е проследил докато е управлявал откраднатият по-късно – след полунощ на 06.12.2004 год. л.а. „Мерцедес 190”, пред дома на баща му в [населено място]. В логическа връзка с тези показания е трябвало да бъдат разгледани и оценени и депозираните във въззивното съдебно следствие, към които са прибавени и приобщените от досъдебното производство на 14.03.2006 год. показания на свид. Я. В., в които е посочил, че управлявайки тежкотоварен служебен автомобил след полунощ на 06.12.2004 г. е видял на пътя за П. и разпознал по марката и регистрационния му номер движещият се по пътя в същата посока л.а. „Мерцедес 190”, собственост на свид.В. Й.. Свидетелят е посочил, че наред с л.а.”Мерцедес” се е движил и друг автомобил като двата автомобила „са се движили заедно”, следвали се един друг, т.е. били са във връзка. Тези показания са в кореспонденция с неприобщените от досъдебната фаза обяснения на осъдения Р.В., дадени пред съдия в качеството му уличен, на 11.07.20 г. /л.69 от ДП/, при положение, че коректно са били приобщени от въззивната инстанция, което не е сторено. В тези обяснения осъденият Р.В. подробно, ясно и точно е посочил всички относими към извършеното деяние фактически елементи и участието на подсъдимите С. и Т. в него, както и своето, и това на осъденият К. участие; имената на четиримата извършители дори с техните прякори ; срещата на четиримата на предишния ден; посочената от под.С. предварително набелязана за отнемане вещ и мястото, където е оставяна от собственика й ; начина по който четиримата подсъдими са се придвижили до мястото на деянието, а именно - с лек автомобил, управляван от подс.С.; начина, по който са привели в движение л.а. „Мерцедес 190”,след като подсъдимият С. и осъденият Р. В. се качили и пътували в колата на С., а в откраднатия автомобил „Мерцедес” са пътували подс.Т. и осъденият К. като преди това първите двама са го бутали, за да бъде приведен в движение ;откарването му в гараж, използван от осъдения Р.В. и разчленяването на откраднатия автомобил на части. Съставът на КОС е допуснал и още други съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници като е изложил противоречиви мотиви по реда на чл. 339, ал. 3,вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, от които не е ясна действителната му воля по оценката на достоверността на събраните доказателствени средства. В мотивите на стр.6-та и 7-ма от въззивната присъда /л.174-л.175 от делото/ съдът не е изложил съображения, защо е дал частична вяра на обясненията на Р.В.. Не е аргументирал, а само е декларирал липсата на доверие относно свидетелските показания на осъдения Р. В., депозирани на 16.05.2013 год. във въззивното дело, в които осъденият твърди, че „поддържа показанията и обясненията си в двете процесуални качества на досъдебното производство”, но които са били изтръгнати с насилие: „Биха ме полицаите. Те ми казаха да пиша тези работи...Те ми казаха - ти си взел колата, а аз им казах горе долу така беше...” Направеният извод в мотивите, че обясненията на Р.В., описващи участието в деянието и на подсъдимите С. и Т., следва да бъдат„изключени от доказателствения материал, като „негодно доказателствено средство”, е декларативен и неподкрепен с фактически и правни аргументи. Това доказателствено средство е събрано по реда и чрез способа на НПК - разпит на уличен /съгласно действащата в съответния процесуален момент, отменена вече процедура/ и не следва да се окачестви като негодно, т.е. без доказателствена сила. Вероятно съдът е имал предвид некредитираната от обясненията на Р. В. част, която, според съда, е недостоверна, но вероятно е използвал правно неточен термин. На съда е убягнало процесуалното значение на дадените пред съдия обяснения на Р.В., събрани при спазване на реда по чл. 210 от НПК / отм./. Основанията за извършване на разпита на уличения Р.В. пред съдия са били свързани с нуждите на доказването, чиято крайна цел е да се установи обективната истина за обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Обвиняемият / уличеният, в случая/ е лицето , което има най-голяма по обем и най-цялостна по съдържани информация, поради факта, че той поначало е възприел най-пълно и точно отделните елементи на подлежащите на установяване обстоятелства, свързани с евентуалното негово и това на участващите с него лица в събитието, предмет на доказване. Не без значение е твърде близкото време/ от няколко месеца/ между проведеният разпит на Р.В. в ДП, с времето на събитието, за което е дал обяснения, поради което това гласно доказателствено средство има съществено доказателствено значение. Разпитът, проведен пред съдия, съдържа гаранции за спазване на реда и формата на задаване въпросите от разследващия; обезпечава отсъствие на недопустимо въздействие върху обвиняемото лице при снемане неговите обяснения; способ е за валидно противопоставяне на последващо изменение на дадените пред съдия обяснения. Ето защо, при оценката на събраното по този ред доказателствено средство, трябва да се има предвид неговата особена характеристика, подчинена на целите на наказателния процес. На тази база при новото разглеждането на делото , когато съдът оценява достоверността на обясненията, дадени от Р.В. пред съдия, следва да отговори отрицателно на твърдението на Р.В. като свидетел по въззивното дело, за упражнено полицейско насилие при разпитите му в досъдебното производство. Не са проверени и оценени с всички останали доказателствени източници обясненията на подсъдимите С. и Т. в с.з. на 16.05.2013 год. и в с.з. на 29.10.2013 год. по внохд№409/12 год. на КОС, в които са оспорили деянието и участието си в него. Съдът не е обсъдил приема ли показанията на свидетелите Т. и Х., И. за достоверни или не, след като подсъдимият и защитата на подсъдимия С. се позовават на тях с твърдение, че С. е пренощувал с приятелката си - свид.И. в процесната нощ на деянието в дома на свид.Т. в квартал на столицата, по повод посещение на намиращият се в арест неин приятел. Следвало е съдът да обсъди и писмо №40/от10.06.2013 год. на ГД”ИН”, което опровергава верността на посоченото от подсъдимия и свидетелите на защитата за посещаване в арест в [населено място] на датата 05.12.2004 год. на задържания Л. Х. - приятел на свид. Т. и предаване на колет на тази датата на задържания. От проверката и оценката на това писмено доказателство е следвало да се установи, че колет не е бил предаден на посочената от подсъдимия дата, нито е имало посещение на това лице в ареста. От разписка от следствия арест се установява, че на 03.12.с.г., по пощата лицето е получило колетна пратка, който факт не е относим към заявеното от защитата. Не са подложени на проверка с останалите доказателствени източници и не са анализирани в мотивите на присъдата и обясненията на подс.Т., налице ли е изолираност на неговите обяснения и приемането им единствено като защитна теза или са достоверен източник на доказателствени факти, относими към предмета на доказване. Проведената очна ставка между осъдените Р.В. и Е. К. като свидетели по въззивното дело е била лишена от процесуален смисъл на източник на доказателствени факти срещу подсъдимите С. и Т., тъй като и в новото си качество на свидетели те са почерпали права да не се самоуличават в престъпление , по арг. от чл.121 от НПК. Поради наличието на водещото основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1, предл. второ от НПК, основанието за нарушение на материалния закон е безпредметно за обсъждане. Правилното приложение на материалния закон е функционално обвързано с правилно формираното вътрешно убеждение на съда, основано на всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Предвид тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ н.о. на основание чл. 354, ал. 3, т .т. 2 и 3 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА нова въззивна присъда №39, постановена на 29.10.2013 год. по ВНОХД №409/ 2012г. на Кюстендилския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в друг съдебен състав, от СТАДИЯ на СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :