4 Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 02.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 221 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. С. М. за възобновяване на НОХД № 4164/2011 г. на Софийски районен съд и отмяна на постановената по него присъда от 31.05.2011 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е бил осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като същата е била потвърдена с решение на Софийски градски съд № 1022/19.10.2011 г. по ВНОХД № 3111/2011 г. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, са изложени доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство поради неполагане на необходимите усилия да бъде открит и призован по делото, като се претендира отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 12.01.2012 г., след което са били изискани материалите по делото. От тях е видно, че присъдата по настоящото дело (постановена на 31.05.2011 г. и влязла в сила на 19.10.2011 г. след потвърждаването й с решение на СГС) е била приведена в изпълнение на 29.11.2011 г., като това е най-късният момент за узнаването й. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че на 09.04.2009 г. А. М. е бил задържан за 24 ч. с полицейска заповед (л. 3 от ДП) поради управление на МПС без свидетелство за правоуправление, след като е бил осъждан за такова. Макар да не е имало никаква пречка още тогава да бъдат проведени действия по повдигане на обвинение по чл. 343в ал. 2, вр. ал. 1 от НК, то това е било направено едва на 05.03.2010 г. (л. 64 от ДП) след като са провеждани мероприятия по издирването му. В протокола за разпит от 05.03.2010 г. М. е отразил, че от дълго време не живее на постоянния си адрес в гр.О. и понастоящем живее при жена си Н. в гр.С., на [улица]. Тогава му е била взета мярка за неотклонение „подписка” и му е била връчена призовка за явяване за 26.03.2010 г. Той нито се е явил, нито е могъл да бъде открит на посочения от него адрес, като дори са налице данни, че той не е живял там (л. 40 от ДП). Последвали са множество опити М. да бъде открит, вкл. същият е бил обявен за издирване, което не е дало резултат. ДП е приключило в негово отсъствие и участие на служебен защитник, а на 11.03.2011 г.е бил внесен обвинителния акт в СРС. В изпълнение на задълженията си СРС също е положил максимални грижи да установи местонахождението на подсъдимия М. – правил е опити за призоваването му на посочения от него адрес, както и го е търсил в затворите и местата за лишаване от свобода. Информирал се от НОИ за осигурителните му вноски (от адрес, използван преди подмяната му), констатирайки, че последната е от м. 01.2010 г., както и за излизанията му от страната, като в тази посока е установил, че последното е на 08.08.2010 г. през Калотина шосе. Въз основа на цялата тази информация, на 04.05.2011 г. СРС е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл. 269 ал. 3, т. 1 от НПК, а на 31.05.2011 г. го е приключил, постановявайки присъдата си. Впоследствие служебният му защитник е обжалвал присъдата пред СГС, който отново е приложил целия инструментариум за призоваване на А. М., търсейки го на всички възможни адреси, вкл. при роднините му в гр.О., като 3 от призовките са били приети от негова сестра Д. М. със задължението да го информира. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото, тъй като след повдигане на обвинението в ДП А. М. се е укрил, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство, приключило в негово отсъствие. Подсъдимият е бил търсен не само на съобщения от него адрес, където е бил регистриран, но не е бил намерен и това положение не е по-различно от ДП, но и на всички възможни, вкл. при роднините му в гр.О., което е сторено във въззивното производство пред СГС, където той също е имал възможност на упражни правото си на лично участие и защита. Липсата на получен резултат от общодържавното издирване към момента на приключване на делото пред СРС не е достатъчно основание да се отчита неизпълнение на съдебни задължения, тъй като останалите данни сочат на обратното. Справките, че той е напуснал страната на 08.08.2010 г. без да е регистрирано връщане, допълват картината на процесуално поведение на А. М., което недвусмислено очертава отказ за реализиране на правото си на лично участие в съдебното производство. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. С. М. за възобновяване на НОХД № 4164/2011 г. на Софийски районен съд, НО, 3-ти състав и отмяна на постановената по него присъда от 31.05.2011 г., потвърдена с решение на Софийски градски съд № 1022/19.10.2011 г. по ВНОХД № 3111/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: