Р Е Ш Е Н И Е № 122 Гр.София, 31 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 21/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.423, ал.1 НПК. С присъда № 35/27.12.10 г., постановена от РС-Карнобат /КрнРС/ по Н.О.Х.Д. 325/10 г., Я. Й. Н. е признат за виновен и осъден за извършено то него престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Н. е осъден да заплати на конституирания като граждански ищец А. С. сумата от 1067,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Поради неатакуване на този съдебен акт, той е влязъл в законна сила на 12.01.11 г. Постъпило е искане от осъдения Я. Н., чрез упълномощения от него защитник, за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата поради постановяване на същата в отсъствие на искателя. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на осъдения и самият той поддържат искането. Прокурорът от ВКП не намира основания, налагащи възобновяване на производството в процедура по чл.423 НПК. Счита обаче, че в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ се съзират претенции за възобновяване на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК, които са основателни. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Досъдебното производство по настоящото дело е образувано на 01.03.10 г. На л.34 от ДП е приложено постановление за привличане на Н. в качеството му на обвиняем, действие, предприето на 12.05.10 г. Тогава на лицето е взета мярка за неотклонение Подписка. На л.70 от ДП е приложен протокол за предявяване на материалите по ДП, видно от който това е станало лично по отношение на осъдения все на посочения ден. Първоинстанционното наказателно производство е образувано на 27.07.10 г. с внасяне на обвинителен акт срещу искателя. С разпореждане от 28.07.10 г., съдията-докладчик при КрнРС е предупредил Н., че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. На л.10 от първостепенното съдебно производство е приложена призовка за Н., която той е получил лично на 30.07.10 г. и в която е уведомен за насроченото на 14.09.10 г. съдебно заседание за разглеждане на делото срещу него и за възможността това да стане отсъствено за дееца. Изпратен е и препис от обвинителния акт, очертаващ фактологията по вменената престъпна дейност. Оттук насетне относимото доказателство във връзка с процесното искане, е легитимната информация за напускане от страна на осъдения на пределите на РБ на 02.09.10 г. /л.151 от съд.дело/ и невръщането му до реализирането на Европейска заповед за арест /ЕЗА/. При спазване на процесуалните правила производството срещу Н. е протекло задочно, с участието на назначен по съответен ред служебен защитник и е постановена присъдата, срещу която понастоящем се възразява. Въз основа на ЕЗА от 29.08.13 г., изготвена от прокурор от РП-Карнобат във връзка с изтърпяване на наказанието, наложено по настоящото производство, искателят е задържан в Хага, Холандия на 06.08.14 г. и е екстрадиран в РБ. След предаване на лицето същото е постъпило в затвора-Бургас на 12.11.14 г., за изтърпяване на наказанието по обсъжданата присъда. В съответствие с казаното, следва да бъдат направени изводи в две посоки- по допустимост на искането и по отношение на неговата основателност. Тъй като по доказателствен път е установено, че първата възможна дата за запознаване на Н. с влязлата срещу му присъда, е денят на неговото задържане-06.08.14 г. /за което са предоставени данни по делото/, то следва да се приеме, че искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423 НПК, депозирано на 19.12.14 г., се явява допустимо като постъпило в срока, визиран в разпоредбата на ал.1 на цитираната норма във връзка с чл.421,ал.3, изр.2 вр.изр.1 НПК- шест месеца от узнаването за влезлия в сила съдебен акт. По същество погледнато, искането е неоснователно. В същото се твърди,че осъденият никога не е бил запознат с това, че срещу него се води наказателно производство- нито е бил привличан като обвиняем на досъдебното производство, нито са му били предявявани материалите по същото, нито пък е знаел за образуваното и водено срещу него съдебно производство. Изложените по-горе обстоятелства установяват точно обратното. Той не само лично е бил обвинен на ДП и на практика се е отклонил от условията за взетата спрямо него мярка за неотклонение Подписка, но и е имал познание за започналото срещу му съдебно производство. Оттам насетне Н. е показал поведение, което се характеризира с избягване на възможността да бъде лично призоваван, заминавайки извън страната, без да уведоми съдебния орган за новото си местопребиваване. Това поведение води до извод за незаинтересованост за протичане на самото съдебно производство, с чийто резултат искателят се оплаква че не е запознат. Затова се приема, че неявяването му след получаване на цитираната по-горе призовка, се дължи на неуважителна причина и делото законосъобразно е изгледано и приключило в негово отсъствие. Н. сам се е лишил от правото на лично участие в съдебния процес и спрямо него не са налице условията за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК. Тази инстанция не съзира никакви претенции, отразени в искането за възобновяване, както твърди представителят на ВКП, свързани с отменителното основание на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Такива не са развити и в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Твърдението, че „моя доверител не счита, че не е осъществил престъпното деяние в което го обвиняват и с оглед на това за него присъдата се явява несправедлива и неоснователна” /буквално възпроизвеждане на пети абзац от стр.2 на искането за възобновяване/, е лишено от всякаква конкретика. Ето защо не е необходимо ВКС въобще да се произнася по допустимостта на подобно искане, в контекста на образуване на производството по обсъжданата дотук процедура, нито пък да разсъждава по основателност на изложените от държавното обвинение предпоставки за това в открито съдебно заседание- категорично неангажирани по искането и неносещи белезите на абсолютни процесуални нарушения по смисъла на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 325/10 г. по описа на РС-Карнобат. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/