Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 23.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 56/2013 година и за да се произнесе, взе предвид: Производство по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК. ЕТ’С. С.-К. Г.’- [населено място] иска да се отмени влязлото в сила Решение от 06.04.2005 година по гр.д. Nо 403/ 2004 година на СРС , в частта по уважения иск по 109 ЗС, заявен от С. Д. Д. и Г. Д. Г. срещу ЕТ’С. С.-К. Г.” С. за премахване на части от магазини Nо 20 и 23, попадащи в ПИ пл. Nо *, парцел *-за пазар кв. * , местността „М.” 1, съответно от магазин Nо 20 – 15 кв.м./ по скица на в.л./ и от магазин Nо 23 – площ от 28 кв.м. / по скица на в.л./, на основание чл. 303 ал. 1 т.2 ГПК . За да се уважи иска , районният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на терена върху който са изградени процесните магазини/ Nо 20, 21, 22 и 23/ по силата на Решение от 24.01.2002 година по гр.д. Nо 1218/2001 година на СРС, постановено в производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ. Като се поддържа , че страните по посоченото гражданско дело Nо 403/2004 година на СРС , са страни и по гр.д. Nо 2940/2008 г. на СГС, IV –г състав, образувано по въззивна жалба срещу Решение по гр.д.Nо 18307/2006 г. на СРС- 29 с/в , приключило с влязло в сила Решение Nо 4383 от 18.07.2011 година , молителят иска отмяна , в неотменената част на решение по гр.д. Nо 409/2004 г. на СРС, на основание чл. 303 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по цитираното влязло в сила Решение Nо 4383 на СГС, с мотивите, имащи задължителна сила за страните по спора, е прието, че реституционното решение по гр.д. Nо 1218/2001 година е незаконосъобразно, тъй като с него е възстановена собственост върху земя, която не е правно годна да бъде реституирана в реални граници . По делото, в срока по чл. 306 ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор – възражение от ответниците по молбата за отмяна . При данните по делото и на основание чл. 307 ГПК , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира: За да е налице основания за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК законодателят предпоставя една от визираните хипотези – а именно : по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, при съблюдаване разясненията на ТР 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице , върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решението по делото. Решаващите мотиви на едно влязло в сила решение , с което се приема един или друг факт, или се констатира незаконосъобразност на административна процедура / като тази по реституцията по ЗСПЗЗЗ/ , не е от категорията на лимитативно изброените основания по т.2 на чл. 303 ал.1 ГПК. Решаващите мотиви на съденото решение обвързват страните в предметната рамка на спора , но не могат да се ползват в рамките на друг правен спор , тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебния акт. А доколкото би било налице противоречие между диспозитивите на двата съдебни акта, при идентичност на субекти предмет и основание на правния спор, то основанието за отмяна почива на разпоредбата на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК, в която насока няма въведени доводи от страна на молителя. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕТ’С. С.-К. Г.’- [населено място] за отмяна на влязлото в сила Решение от 06.04.2005 година по гр.д. Nо 403/ 2004 година на СРС , в частта по уважения иск по 109 ЗС, заявен от С. Д. Д. и Г. Д. Г. срещу ЕТ’С. С.-К. Г.” С. за премахване на части от магазини Nо 20 и 23, попадащи в ПИ пл. Nо *, парцел *-за пазар кв. * , местността „М.” 1, съответно от магазин Nо 20 – 15 кв.м./ по скица на в.л./ и от магазин Nо 23 – площ от 28 кв.м. / по скица на в.л./, на основание чл. 303 ал. 1 т.2 ГПК . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: