Р Е Ш Е Н И Е № 447 гр. София, 18.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1964 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. М. Ж. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. И., против въззивното решение № ІІІ-108 от 26 август 2010 г., постановено по гр.д. № 1093 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 740 от 17 май 2010 г., постановено по гр.д. № 858 по описа на районния съд в гр. Бургас за 2010 г. за отхвърляне на иска на Ж. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 4 май 2010 г. – 19 юни 2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1036 от 25 юли 2011 г. поради разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса за задължението на съда да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност и да прецени доказателствата и доводите на страните въз основа на твърдените факти и закона във връзка с липсата на преценка на представена трудова книжка. По поставения проблем касаторът изтъква, че съдът не е подложил на преценка освен представената регистрационна карта от Бюрото по труда с отразявания на датите от 2 юли 2010 г., 3 август 2010 г. и 26 октомври 2010 г., и представеното копие от трудова книжка на касатора, отразяваща положението към 17 юли 2010 г., от което се установява, че по нея няма вписан следващ след прекратяването на трудовия договор нов такъв. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Ш. и Главния финансов директор Р. Ф., чрез юрисконсулт С. А., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че липсват безспорни доказателства за липса на получено трудово възнаграждение, съответно – качеството му на безработен и претърпени вследствие на това имуществени вреди през сочения период, а и доказателствата е следвало да се представят с въззивната жалба. С решението си въззивният съд приел, че претенцията за присъждане на обезщетение на ищеца за периода от 3 май 2010 г. до 19 юни 2010 г. е неоснователна, защото в приетото пред въззивната инстанция ново писмено доказателство – регистрационна карта, не е налице отбелязване, релевантно за относимия период. По поставения процесуалноправен въпрос ВКС неизменно приема, че, за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото. Посоченото разбиране е заявено в редица решения, например в решение № 126 по гр.д. № 421 за 2009 г. на ІV ГО, решение № 217 по гр.д. № 761 за 2010 г. на ІV ГО и др. При разглеждането на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ трудовата книжка е едно от основните доказателства, установяващи основателността на иска и съдът дължи преценка на посочените в нея данни. Касационната жалба е основателна. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата на 18 декември 2009 г. Не е спорно между страните, че последното получено брутно трудово възнаграждение от касатора е в размер на 1082,45 лева. Според представените пред първоинстанционния и въззивния съд копия на трудова книжка, след датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение, липсва отразяване на възникнало ново такова. От представеното пред въззивния съд копие на регистрационна карта на касатора към Бюрото по труда, регистрацията е поддържана на 2 юли 2010 г. и на 3 август 2010 г. Следователно, за периода 4 май 2009 г. – 18 юни 2010 г. включително, касаторът е бил безработен. Според задължителното за съдилищата решение № 168 по гр.д. № 1464 за 2010 г. на ІІІ ГО, постановено по чл. 290 и сл. ГПК, следва да се приема, че доказването на претърпяната имуществена вреда под формата на пропусната полза от страна на уволнения работник може да стане с всички доказателствени средства – най-често на практика с трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда”, както и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори. Ето защо претенцията на касатора е установена по основанието си и ответникът следва да бъде осъден при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК да му заплати сумата от 1623,68 лева обезщетение за оставането му без работа съответно на посочения период. В касационната жалба е направено и оплакване срещу частта на въззивното решение, с което въззивният съд не е уважил доводите във въззивната жалба относно начина, по който следва да се формира размерът на разноските при условията на чл. 78 ГПК. Становището, подробно мотивирано, се поддържа и в представените след откритото съдебно заседание писмени бележки. К. съд приема, че е налице искане по чл. 248 ГПК, по което следва да се произнесе въззивният съд. Касаторът претендира и заплащане на сторени разноски пред касационната инстанция, но доказателства за извършени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № ІІІ-108 от 26 август 2010 г., постановено по гр.д. № 1093 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2010 г. в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 740 от 17 май 2010 г., постановено по гр.д. № 858 по описа на районния съд в гр. Бургас за 2010 г. за отхвърляне на иска на К. М. Ж. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 4 май – 19 юни 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], район “В. В.”, Л. В., да заплати на К. М. Ж., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], сумата от 1623,68 (хиляда шестстотин двадесет и три цяло и шестдесет и осем) лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение за периода 4 май – 19 юни 2010 г. ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. Бургас за произнасяне по искането на К. М. Ж. по чл. 248 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: