Р Е Ш Е Н И Е
№. 13
София, 23.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2435/2014 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 620 от 04.11.2014 г. по т.д. № 2435/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, е допуснато касационно обжалване на решение № 67 от 13.03.2014 г. по в.т.д. № 121/2013 г. на Апелативен съд – В. Т. в обжалваната от [фирма] и от „М. М. енд П.” С.Р.Л. част, с която след отмяна на решение № 16 от 05.02.2013 г. по т.д. № 235/2012 г. на Окръжен съд – Плевен относно определената начална дата на неплатежоспособност на [фирма] – 30.06.2008 г., е постановено ново решение, като е определена датата 20.06.2012 г. за начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място]. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели за ликвидност при установяването й.
Касаторът [фирма] поддържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, с искане за неговата отмяна и определяне за начална дата на неплатежоспособност 30.06.2008 г. Счита, че съдът не е взел предвид и е тълкувал погрешно показателите на ликвидност и автономност на длъжника и ги е преценявал единствено в контекста на основната икономическа дейност на предприятието, което е обусловило незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие със становището на въззивната инстанция за нарастване на коефициента на обща ликвидност до размер близък до единица към дата 31.12.2011 г., както и с направения извод, че трайното обективно състояние на неплатежоспособност на дружеството длъжник е настъпило на дата 20.06.2012 г. Подробни съображения са развити в жалбата и в писмени бележки.
Касаторът „М. М. енд П.” С.Р.Л поддържа основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и определяне на датата 30.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на [фирма]. Счита, че въззивният съд не е преценил установените от счетоводните експертизи коефициент на обща ликвидност и помощните коефициенти, сочещи на обективно, трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност на длъжника, продължило през целия изследван период – от 30.06.2008 г. до 31.12.2012 г. Според касатора, изследваният от въззивния съд коефициент на обща ликвидност не е отбелязъл трайна тенденция на нарастване, като дори въпреки завишаването му през 2011 г. до 0.819, не е налице способност на длъжника да посреща плащанията си чрез краткотрайните си активи и не е постигната нормална обща ликвидност. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно е игнорирал значението на показателя „финансова автономност”, като е дал приоритет на паричния поток от оперативна дейност и без да отчита паричния поток от финансова дейност, както и нетния паричен поток. Твърди се необоснованост на извода, че неплащането на задължения към определени кредитори през периода от 30.06.2008 г. до 20.06.2012 г. не се дължи на невъзможност на длъжника да стори това, а на направения от него субективен избор кое от задълженията да погасява. Подробни съображения са развити в касационната жалба и в писмена защита, представена в съдебно заседание на 28.02.2015 г., с искане за присъждане на разноски.
Ответникът по касация [фирма], счита въззивното решение за правилно, с искане за оставянето му в сила, с присъждане на разноски. Счита, че финансовите показатели на длъжника са анализирани правилно от ВТАС в тяхната динамика за целия изследван период, при отчитане на положителните промени на показателите за ликвидност на [фирма], както и на показателя за финансова автономност, макар и последният да не е определящ за преценката на икономическото състояние на БК С.” Е., с оглед спецификата на дейността на дружеството през изследвания период. Поддържа, че при постановяване на въззивното решение правилно е отчетено, че не е налице спиране на плащанията от 30.06.2008 г. насетне, тъй като длъжникът е обслужвал текущите си задължения към доставцици, персонал, публични задължения, задължения към финансови институции и др. , като както в отговора на жалбата, така и в депозираната в съдебно заседание писмена защита са развити подробни съображения относно падежираните вземания към длъжника, вкл. и относно спорни вземания, предмет на установителен иск по чл.694 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. Т., след обсъждане на основните и допълнителни икономически експертизи, приети както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, е приел, че за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] следва да се определи датата 20.06.2012 г., на която дата е изтекъл даденият с нотариална покана от 08.06.2012 г. срок за доброволно плащане на обявените за изискуеми вземания към [фирма] по договор за кредит от 04.07.2008 г. в общ размер 4 287 448.96 лв. към датата на поканата. Счетено е, че към тази дата е настъпило трайното обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Съдът се е позовал на установените от вещото лице Б. финансови показатели, отразяващи финансовото състояние на дружеството за периода от 30.06.2008 г. до 31.12.2011 г. и най-вече на коефициента на обща ликвидност, който бележи тенденция към повишаване, независимо, че неговите стойности са под единица за посочения период, както и на установените от вещото лице А. плащания към отделни кредитори. Съдът е застъпил разбирането, че от значение за определяне на началната на неплатежоспособността е и преценката на съотношението между обема на извършените от длъжника плащания и общия обем на изискуеми парични задължения за съответните периоди. Прието е, че неплащането на задължения към определени кредитори се дължи единствено на субективния избор на длъжника, като ирелевантен е въпросът какъв е произхода на средствата, с които са извършвани плащания към кредитори за изследвания период. Въззивният съд е съобразил спецификата на основната дейност на дружеството длъжник – строителство, предполагаща извършването за относително дълъг период от време само на разходи, а реализирането на печалба може да се очаква едва след завършването на обекта.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда на чл.290 ГПК. Така например, в решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др. е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В междувременно постановеното от ВКС, І т.о. решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. съдебният състав се е произнесъл по въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност. Прието е, че от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, както и, че по правило коефициентът на обща ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Прието е също така, че липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретни материални запаси, съответно е налице несъбираемост на краткосрочни вземания, в който случай водещ ще е този от другите показатели за ликвидност, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения; Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуално бъдещо настъпване на такова състояние. В последното цитирано решение съдебният състав на ВКС е взел предвид и установените от финансово-икономическата експертиза типични за съответния отрасъл стойности на коефициента на обща ликвидност, доколкото липсват официални статистически данни за тях. В тази си част изразеното от касационния състав на І т.о. становище е неотносимо към настоящото дело, доколкото назначеното във въззивното производство вещо лице Т. Б. не е установила базисни отраслови коефициенти за ликвидност, в които да са предвидени различни препоръчителни/основни/ стойности на четирите коефициента/показателя/ на ликвидност.
Обжалваното решение не е съобразено изцяло с посочената задължителна практика на ВКС и е постановено без да е направен пълен анализ на икономическите показатели на предприятието на дружеството-длъжник/независимо от формалното им отразяване в мотивите/ и без да е отчетено заключението както на вещото лице Б. А., така и на вещото лице Т. Б., че към съответните дати за периода от 30.06.2008 г. до 31.12.2012 г. коефициентите на обща ликвидност, бърза ликвидност и незабавна ликвидност са далеч под препоръчителните/нормални/стойности от 1, а коефициентът на абсолютна ликвидност е под нормалната граница, варираща между 0.4 и 0.5. Въззивният съдебен състав не е съобразил и направеният от вещите лица анализ на дълготрайната платежоспособност на дружеството и на установените в приетите експертизи коефициенти за финансова автономност на дружеството/съотношение между собствен и привлечен капитал, при базов норматив от 0.33/ и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост. Макар и тези коефициенти да имат спомагателен характер при преценка на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, в случая /с оглед конкретните недобри показатели за ликвидност/, те следва да се преценяват от съда. В заключенията на вещите лица А. и Б. категорично е установено, че собственият капитал на дружеството- длъжник е отрицателна величина и за целия период от 30.06.2008 г. до 31.12.2012 г. дружеството е декапитализирано.
При определянето на най-ранната дата, от която е настъпило състоянието на неплатежоспособност на длъжника съдът следва да анализира, на база представените по делото доказателства и въз основа на допуснати и приети икономически експертизи, дали предприятието има достатъчно краткотрайни активи, за да може да изпълни краткосрочните си и текущите си задължения към всички кредитори. Според вещите лица водещият коефициент за обща ликвидност към 30.06.2008 г. е 0.00, към 31.12.2008 г. – 0.23, към 31.12.2009 г. – 0.53, към 31.03.2010 г. – 0.29, към 31.12.2011 г. – 0.819 и към 31.12.2012 г. – 0.077; коефициентът за бърза ликвидност към 30.06.2008 г. е 0.00, към 31.12.2008 г. – 0.18, към 31.12.2009 г. – 0.30; към 31.12.2010 г. – 0.17, към 31.12.2011 г. – 0.42 и към 31.12.2012 г. – 0.005; коефициентът на незабавна ликвидност към 30.06.2008 г. е 0.00, към 31.12.2008 г – 0.00, към 31.12.2009 г. – 0.01, към 31.03.2010 г – 0.001 към 31.12.2011 г. – 0.37 и към 31.12.2012 г. – 0.001, а коефициентът на абсолютна ликвидност също е далеч под нормалните стойности за изследвания период, като най-високата му стойност е към 30.12.2011 г. – 0.37, а към останалите посочени дати е равен на 0. Следва да се има предвид, че посочените коефициенти са определени без в балансите на дружеството – длъжник да са включени задълженията на първоначалния молител, сега касатор – кредитора [фирма]/ със сегашно наименование „М. М. енд П.” С.Р.Л.
Не би могло да се възприеме становището на въззивният съд, че показателите на коефициента за обща ликвидност бележат тенденция за завишаване, тъй като по делото липсват доказателства за трайно установена такава тенденция към съответните дати през разглеждания период от време. Необоснован е и направеният в атакуваното решение извод, че коефициентът на обща ликвидност в края на 2011 г. е близък до единица. В цитираната от касатора-кредитор казуална практика на ВКС, включително и в каузалната част на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ т.о./известно на настоящия състав и надлежно публикувано/ за близък до единица се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91 – 0.92 и нагоре. Възприемайки тази практика, не би могло да се приеме, че е налице трайна тенденция на завишаване на посочения водещ коефициент и съответно достигането му през 2011 г. до близка до нормалната/препоръчителна/ стойност.
С оглед събрания по делото доказателствен материал следва да се приеме, че най-ранният момент, към който е доказана неплатежоспособността на дружеството – длъжник е 30.06.2008 г. Към тази дата всички коефициенти на ликвидност са под нормалните/препоръчителни стойности, като и през следващите периоди те не бележат трайна тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни/нормални стойности, като дружеството е декапитализирано за целия изследван период.
Преценката на въззивния съд за извършените плащания от длъжника за периода от 30.06.2008 г. до края на 2012 г. и спецификата на основната дейност на дружеството и то извършена независимо от установените по делото коефициенти за обща ликвидност, е в отклонение от цитираната по-горе задължителна практика на ВКС. Като необоснован следва да се прецени и направеният от ВТАС извод, че неплащането на задължения към определени кредитори през проверявания период от 30.06.2008 г. до 20.06.2012 г не се дължи на невъзможност на длъжника да стори това, тъй като липсват категорични доказателства в тази насока.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 67 от 13.03.2014 г. по в.т.д. № 121/2013 г. на Апелативен съд – В. Т. и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] датата 30.06.2008 г.
Решението в тази част подлежи на вписване на основание чл.14 ЗТР в търговския регистър при А. по вписванията. Да се изпрати препис от решението на А. по вписванията за извършване на вписването.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|