Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * гори * реституция * преобразуване на кооперации * право на възстановяване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

238

 

 

София, 27.05. 2010г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

                                                                    МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева

гр. дело № 919 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител Т. И. Б. от с. Н. бани, област Пловдивска, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 21.V.2008г. по гр.д № 315/2008г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 1* от 25.VІІІ.2009г. по въпроса чия собственост е бил към момента на одържавяването процесния ревир, от кого е отнет този имот и кога е станало одържавяването, на кого следва да се възстанови, и тъй като на базата на същите представени и по настоящото дело доказателства по други дела са уважени идентични искове на бивши член – кооператори на същата кооперация и са им възстановени гори, идеални части от процесния ревир, по които въпросите, включително за легитимността на кооперацията, са разрешени в противоположен смисъл.

Ответниците по касационната жалба Д. горско стопанство А. и Регионално у. по г. Пловдив са заели становище за нейната неоснователност. Сочат, че в случая приложим е чл.3 ал.3 от ЗВСГЗГФ и че с представените от ищцата доказателства не се установява правото й на възстановяване собствеността върху процесния имот, включително и поради това, че наследодателят й е бил член – кооператор в кооперация “С”, а имотът към момента на преобразуването й чрез сливане с кооперация “З” е бил собственост на последната.

ОСЗ А. не е заявила становище пред настоящата инстанция.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, за да се произнесе по релевираните като основание за допускане на касационно обжалване въпроси, съобрази следното:

С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на А. РС от 13. ХІІ.2007г. по гр.д. № 456/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Т. Ив. Б. иск за признаване за установено по отношение на ОСЗ А. правото на наследниците на Г. Ив. Б. да им бъде възстановена собствеността върху 56.120 дка гори, равняващи се на 40 дяла от ревир „Б” в землището на с. К., община А..

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че според Протокол № 23 за извънредно общо събрание на Трудово горска производителна кооперация /ТГПК/ „С”, състояло се на 17.VІІІ.1947г., наследодателят на ищцата Г. Б. има 40 дяла. По делото не са ангажирани доказателства тази кооперация да е била вписана в регистъра и обнародвана, т.е. за законосъобразното й възникване. Няма доказателства и за вписване на решението на Общото събрание на ТГПК „С” за сливането й през 1947г. с Г. кооперация /ГВК/ „З”, както изискват чл.12 от ЗКС и чл.4 от Закона за улесняване сливането на кооперативни сдружения. Следователно не се установява Г. Б. да е имал валидно членствено правоотношение в Кооперацията. При това положение не е налице хипотезата по чл.3 ал.2 от ЗВСГЗГФ, което обуславя неоснователност на предявения иск. А искът е недоказан и по размер. Преди сливането на ТГПК „С” и ГВК „З” Б. е имал 40 дяла от Кооперация „С”, но доколкото ГВК „З” също притежава имущество, то дела на Г. Б. в новообразуваната кооперация следва да се намали, а данни за неговия размер няма.

В представените с изложението влезли в сила решения на А. РС по гр.д. № 459/2007г., гр.д. № 461/2007г. и по гр.д. № 478/2007г. е прието, че с представените доказателства – ревизионен протокол от 13. ХІ.1951г., писмо № 1273/07.ІІІ1947г., Протокол № 23/17.ІІІ.1947г. за общо събрание на ТГПК „С” - е установено основаването през 1927г. на ТГПК „С”, че през 1947г. тя се е сляла с ГВК „З” във Всестранна кооперация „С” и че последната през 1951г. се е сляла с Всестранна кооперация „С”. По правоприемство от ГВК „З” към ВК „С” е преминала гора с площ 2892.1 дка, съставляваща кооперативен ревир „Б” /”З”/. Въз основа на декларация за притежавани непокрити имоти от 1949г. е прието, че към момента на одържавяване на г. ВК „С” е притежавала 2892.1 дка от ревир „Б”. Ищците са установили с протокол № 23/17.VІІІ1947г. за общото събрание на член-кооператорите на ТГПК „С”, че наследодателите им са притежавали съответни дялове от имуществото на тази кооперация, с оглед на което и поради сливането й с ГВК „З” е установено и че те са били съпритежатели на съответни дялове от придобития от новообразуваната кооперация, собственост до този момент на ГВК „З”, ревир.

Останалите представени от касаторката решения не касаят разрешения от въззивния съд в случая решаващ въпрос, а част от тях не са влезли в сила, поради което не формират съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Поради това те не следва да бъдат съобразявани в случая.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилно разрешението по произнесения от въззивния съд в атакуваното решение въпрос относно легитимността на ТГПК „С”, респективно на ВК „С”, дадено в посочените решения. По настоящото дело са представени същите доказателства, които са били предмет на преценка и по посочените решения. Съдържащите се в тях достатъчно данни относно съществуването на ТГПК „С”, респективно за сливането й през 1947г. с ГВК „З” във ВК „С”, не са опровергани от други доказателства, представянето на каквито по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./ е била на ответниците по делото с оглед възражението им в тази насока. В този смисъл ВКС на РБ, състав на ІІ ГО, вече се е произнесъл с решение по чл.290 от ГПК № 572/05. ХІ.2009г. по гр.д. № 4899/2009г., имащо задължителен характер.

По основателността на касационната жалба, съдържаща оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност:

С оглед дадения вече отговор на въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, решаващите изводи на въззивния съд за недоказано валидно членствено правоотношение на наследодателя на ищцата в ТГПК “С”, респективно в кооперацията след преобразуването, и за липсата на предвидените в чл.3 ал.2 от ЗВСГЗГФ предпоставки за възстановяването, са незаконосъобразни. Това, обаче, не е довело до неправилност на атакуваното решение като краен резултат.

Несъмнено установено с представените доказателства е твърдението на ищцата както в исковата молба, така и в касационната й жалба, че наследодателят й е бил член-кооператор на ТГПК “С”. Несъмнено и безспорно е, че процесният ревир е бил собственост само на ГПК “З”, както и че през 1947г. двете кооперации са се слели, т.е. ТГПК “С” не е била заличена от регистрите след 09.ІХ.1944г., а е била преобразувана. При тези обстоятелства приложима в случая е разпоредбата на чл.3 ал.3 от ЗВСГЗГФ, според която правото на собственост върху г. и земите от горския фонд се възстановява на бившите член-кооператори и/или на техните наследници към датата на преобразуването на горовладелските и/или всестранните кооперации, т.е. възстановява се на тези лица собствеността върху гори и земи, които са били тяхна собственост до момента на преобразуването. Това е така, тъй като с внасянето на гората в кооперацията член-кооператорите не губят правото си на собственост за сметка на кооперацията, респективно вещнопрехвърлителен ефект няма и преобразуването. Следователно реституционната претенция на ищцата, основана на твърдението, че наследодателят й е станал собственик на съответна идеална част от процесния ревир по правоприемство от влялата се в ТГПК “С” ГПК “З”, е неоснователна, както правилно като краен резултат е приел въззивният съд в атакуваното решение. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 от ГПК решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански с-в, № 794 от 21.V.2008г. по гр.д. № 315/2008г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: