2 Р Е Ш Е Н И Е № 60145 София, 11.11.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1500/2021 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 260562 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 2245/2019г. на Варненски районен съд, с което, по предявен от „Интейк“ ЕООД, [населено място] против „КНМ Груп“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено, че „Интейк“ ЕООД е носител на вземане в размер на сумата 1 462.58 лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби" АД фактура № [ЕГН] от 11.12.2010 г., присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с решение по гр. д. № 11052/2014 г. на Варненски районен съд, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. Молителят поддържа, че атакуваното решение противоречи на предхождащото го влязло в сила решение № 61 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 11052/2014 г. на Варненски районен съд, с което „Енерго-Про Продажби" АД е осъдено да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД същата сума на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В молбата се твърди, че между двата акта съществува субективен идентитет – постановени са между едни и същи страни, тъй като „Интейк“ ЕООД (ищец по второто дело) се е позовавал на настъпило в хода на процеса по първото дело правоприемство с „КНМ Груп“ ЕООД поради извършена в негова полза цесия на процесното вземане с договор от 23.10.2014 г. и съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК е обвързан от силата на пресъдено нещо по това решение. Наличието на обективен идентитет е аргументирано с твърдението за тъждество между предмета на двете дела, доколкото касаят едно и също вземане и по-конкретно – осъдителният диспозитив на първото съдебно решение по гр. д. № 11052/2014 г. на Варненски районен съд включва и установителна част относно принадлежността на съдебно признатото материално право, което именно впоследствие е установено и чрез иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за „титулярство“, по който е образувано гр. д. № 2245/2019 г. на Варненски районен съд. Молителят поддържа, че атакуваното решение е не само неправилно, но и недопустимо като постановено по недопустим иск. Според него, недопустимостта на иска, предмет на гр. д. № 2245/2019 г. на Варненски районен съд, произтича от липсата на правен интерес от предявяването му; от наличието на отрицателна процесуална предпоставка – формираната вече сила на пресъдено нещо по гр. д. № 11052/2014г. на ВРС относно принадлежността на процесното вземане в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, както и от това, че негов предмет е установяване съществуването на факт с правно значение, какъвто не е предвиден в закона. Ответникът – „Интейк“ ЕООД, [населено място] – оспорва молбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.06.2021г., поддържани и в съдебно заседание. Не претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, необходимо е наличието на влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, т. е. необходимо е субективно и обективно тъждество между делата, приключили с постановяване на противоречивите решения. Във връзка с посоченото основание за отмяна, в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че: Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Съобразно цитираните задължителни указания по приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, настоящият състав намира, че в случая не е налице нито субективно, нито обективно тъждество между делата, по които са постановени решенията, преценени от молителя като противоречащи си. На първо място, не е изпълнено изискването за субективно тъждество, тъй като страните по двете дела са различни: страни по гр. д. № 11052/2014 г. на Варненски районен съд (първото заведено дело) са „КНМ Груп“ ЕООД (ищец) и „Енерго-Про Продажби“ АД (ответник), а страни по гр. д. № 2245/2019 г. на Варненски районен съд са „Интейк“ ЕООД (ищец) и „КНМ Груп“ ЕООД (ответник). Неоснователно е поддържаното в тази връзка твърдение на молителя, че идентичността на страните произтича от настъпилото в хода на производството по първото дело правоприемство между ищеца „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД (ищец по второто дело) предвид сключения между тях договор за цесия от 23.10.2014 г., с който спорното вземане е прехвърлено на „Интейк“ ЕООД. Действително, съгласно изричната разпоредба на чл. 226, ал. 3 ГПК, в хипотезата на прехвърляне на спорното право в хода на производството, постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо неговия приобретател. Тази обвързаност обаче е по отношение на насрещната страна по спора, а не по отношение на самия праводател. Целта на цитираната разпоредба, с която се разширяват субективните предели на силата на пресъдено нещо извън страните по делото, е да бъде избегнат нов спор за съществуването на същото субективно право между придобилия го от ищеца в хода на съдебното производство, но не участвал в него, и ответника в това производство. На второ място, не е налице и обективен идентитет между делата, по които са постановени процесните две решения. Предмет на гр. д. № 11052/2014 г. на Варненски районен съд е дължимостта на сумата 1 462.58 лв. по фактура № [ЕГН] от 11.12.2010 г. във връзка с извършена корекционна процедура по реда на ПИККЕ, като с постановеното по това дело решение № 61 от 06.01.2015 г. е признато, че същата е недължима от ищеца „КНМ Груп“ ЕООД и ответникът „Енерго-Про Продажби" АД е осъден да му я заплати. Предмет на гр. д. № 2245/2019 г. на Варненски районен съд е принадлежността на правото върху вземането към „Енерго-Про Продажби" АД за сумата 1 462.58 лв., присъдена по първото дело. Следователно, спорни по двете дела са напълно различни въпроси – по първото дело спорът се свежда до това дали „Енерго-Про Продажби" АД дължи посочената сума на „КНМ Груп“ ЕООД, а по второто дело – дали „КНМ Груп“ ЕООД продължава да е титуляр на вземането за присъдената му сума предвид извършените от него две цесии на същото – в полза на „Интейк“ ЕООД и на „Пи Маркет“ ЕООД. Именно поради разликата в предмета на двете дела различен е и диспозитивът на постановените по тях решения, съответно – осъдително (решение № 61 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 11052/2014 г. на Варненски районен съд) и установително (решение № 260562 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 2245/2019г. на Варненски районен съд). Не може да бъде споделено становището на молителя, че обективното тъждество в случая се изразява в това, че диспозитивът на първото решение съдържа и установителна част относно принадлежността на правото върху присъденото вземане за процесната сума в полза на ищеца по това дело „КНМ Груп“ ЕООД. Както беше посочено вече, силата на пресъдено нещо важи между противопоставените страни по спора. Следователно, установителна част на решение № 61 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 11052/2014 г. на Варненски районен съд, че вземането за присъдената с него сума принадлежи „КНМ Груп“ ЕООД, също важи само спрямо ответника по това дело „Енерго-Про Продажби" АД, но не и между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, като приобретател на същото. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че не са осъществени предпоставките за отмяна, визирани в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, от което следва извод за неоснователност на подадената от „КНМ Груп“ ЕООД молба за отмяна. Независимо от този изход на делото, с оглед липса на заявено искане, на ответника не се присъждат разноски за производството. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 260562 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 2245/2019г. на Варненски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: