О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 520 София 10.07.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети юли през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 504 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК във вр.с чл.280 ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавата,представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройство чрез пълномощник Ж. И. Ж. – О. управител на област Д. срещу определение № 169 от 29.02.12г.по ч.гр.дело № 107/12г.на Апелативен съд – Варна.С него е отменено определението от 24.11.11г.на Окръжен съд –Добрич по гр.дело № 619/10г.и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлена молбата по чл.248 ал.1 ГПК на същата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване,в което жалбоподателят излага съображения,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за дължимостта на юрисконсултското възнаграждение,когато в представения списък на разноските не е посочено като размер,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. В писмен отговор ответникът по частната жалба [фирма] счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационно обжалване следва да бъде допуснато.Поставеният от жалбоподателя въпрос следва ли в представения списък на разноските,освен искането на присъждане на юрисконсултско възнаграждение да се посочва и неговия размер,при условие,че по отношение на дължимото на юридическите лица юрисконсултско възнаграждение е нормативно определено,обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че след като в приложения списък на разноските юрисконсултското възнаграждение не е посочено като размер,същото не следва да се присъжда. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд,че разноските за юрисконсултско възнаграждение не били доказани по размер е незаконосъобразен,тъй като дължимото на юридическите лица юрисконсултско възнаграждение се равнява на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК.Размерът на това възнаграждение се определя по реда на Наредба № 1 от 9.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е.то е определено от закона и не подлежи на доказване. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което в полза на Държавата да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.Размерът му,изчислен на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата,сумирано общо за всеки от кумулативно съединените искове,възлиза на 16 426.53лв.С въззивното решение съдът е присъдил в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 118 лв,поради което следва да се присъди разликата до 16 426.53 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 169 от 29.02.12г.по в.ч.гр.дело № 107/12г.на Апелативен съд- Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Държавата, представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника си О. управител на О. Д. юрисконсултско възнаграждение за разликата над 5118 лв до 16 426.53 лв . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.