3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 355 София,10.05.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 768/2010 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. Ч. срещу определение № 7809 от 24.05.2010 г. по ч.гр.д. № 3963/2010 г. на Софийски градски съд. С обжалваният акт е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 26.01.2010 г. по гр. д. № 33201/2009 г., постановено от Софийски районен съд, 38 състав, с което е жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на сумата 1 955,83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение поради постановяването му в нарушение на чл.78, ал.5 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложението на чл.78, ал.5 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 283 от 07.05.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 304/2009 г., ІІ т.о., и на Решение от 27.06.2008 г. на ОС – Ямбол по гр.д.№ 212/2008 г. Счита, че с произнасянето по поставения въпрос касационната инстанция ще даде отговор и на въпроса при частично предявен иск как се определя размера на адвокатското възнаграждение - върху цената на частичния иск или върху общия размер на вземането. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. С определението, постановено по реда на чл.248, ал.2 ГПК, Софийски районен съд присъдил разноски на ответника по делото в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1 955,38 лв. Въззивният съд приел за неоснователно искането за редуцирането му на основание чл.78, ал.5 ГПК по съображения, че след като с решението частичният иск на ищцата бил отхвърлен, това означавало, че е признат за неоснователен не само частично предявения иск за сумата 2 000 лв., а искът за цялото вземане от 15 180 лв., при която цена на иска платеното адвокатско възнаграждение не се явявало прекомерно завишено. Преценени, мотивите на определението дават основание да се приеме, че въззивният съд не е отрекъл наличието на предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК, като решаващите му изводи са обусловени от приетото съответствие между договореното адвокатско възнаграждение с минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Изложеното налага извод за отсъствие на твърдяното в изложението противоречие между разрешението на въззивния съд по приложението на чл.78, ал.5 ГПК и цитираната от нея съдебна практика. Настоящият състав намира, че по поставения въпрос за приложението на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.78, ал.5 ГПК в случаите на частично предявен иск следва да се допусне касационно обжалване, но не на поддържаното от жалбоподателката основание по т.3, а по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Константна е съдебната практика по въпроса, че при облигационните вземания интересът по делото се определя от цената на предявения иск, без оглед на това дали с него се претендира цялото или само част от материалното право. Съгласно мотивите на т. 1 ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, в предмета на делото не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера, за който се отнася петитумът на иска. Следователно интересът по делото се определя от цената на частично заявената парична претенция, а не от целия й размер, както неправилно е прието с обжалваното определение. Ирелевантни по отношение на интереса, а оттам и за минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. са пределите на силата на пресъдено нещо, които при отхвърляне на частичния иск се разпростират и върху непредявената част от вземането. От правно значение е цената на паричното притезание, въведено като предмет на делото. В разглеждания случай частичният иск е предявен за сумата 2 000 лв. и минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 4 на В. е в размер на 260 лв., респ. трикратно по размер възлиза на сумата 780 лв. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в частта, с която на [фирма] са присъдени разноски над 780 лв., като се постанови вместо него друго, с което молбата по чл.248 ГПК за разликата над посочената сума до 1 955.83 лв. се отхвърли като неоснователна. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7809 от 24.05.2010 г. по ч.гр.д. № 3963/2010 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА определение № 7809 от 24.05.2010 г. по ч.гр.д. № 3963/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 26.01.2010 г. по гр. д. № 33201/2009 г. на Софийски районен съд, 38 състав в частта, с която Т. Д. Ч. е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото за разликата над 780 лв. до сумата 1 955,83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата [фирма] за присъждане на разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК над сумата 780 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: