Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустим съдебен акт



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 168

гр. София 05.04.2019 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4148 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 2461/02.08.2018 г. от ищцата Н. С. Г., чрез адв.Р. Д. срещу определение № 147/20.07.2018 г. по в.ч.гр.дело № 232/2018 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на Белоградчишкия районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото относно предявения от Н. С. Г. срещу П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД иск за прогласяване нищожност на договор за наем в частта му за ј ид. част, принадлежаща на Т. Н. Т. от недвижимите имоти, предмет на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението се сочи, че окръжният съд е нарушил императивни правни норми, като неправилно е приложил материалния закон спрямо предявените искове изначално, че е нарушил и основният принцип, залегнал в гражданското производство, че правното основание на исковете се определя от вида на търсената защита и изложените факти, и обстоятелства по делото. Мотивирани са доводи за неправилност на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба „Био Ангус Груп” ООД с. Боровица, общ. Белоградчик и П. Н. Ф. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предмет на обжалване във въззивното производство е определението на РС-Белоградчик, в частта, с която се прекратява производството относно предявения от Н. С. Г. срещу двамата ответници иск за прогласяване на нищожност на договор за наем в частта за 1/4 ид.част/принадлежаща на Т. Н. Т./. Посочил е, че обжалваното определение съдържа и диспозитив касаещ отказа на РС да привлече Т. Н. Т., като трето лице помагач на страната на ищеца, че по отношение на определението в тази част, липсва частна жалба и, че същото не е предмет на обжалване-влязло е в законна сила.
Прието е, че след указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности в исковата молба и формулиране на точен и ясен петитум, ищцата е посочила, че претенцията й е по предявен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване на сделката за нищожна поради противоречие със закона и сключен при липса на съгласие между ответниците договор за наем на недвижим имот от 20.09.2016г. Прието е също, че в т.2 на допълнителната молба от 01.03.2018г. се поддържат искания при условията на евентуалност за обявяване на нищожност на договора поради противоречие с морала и добрите нрави или сключен при явно неизгодни условия.
Съдът е приел, че по така предявения петитум е депозиран отговор на исковата молба от дружеството ответник, като с определение от 05.04.2018г. е оставена без уважение молбата им за прекратяване на производството, поради наличие на арбитражна клауза между двамата ответници.
С определение от 02.05.2018г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Прието е, че с определение от 29.05.2018г. в закрито заседание БРС приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора е частично недопустим в частта по отношение на 1/2 ид.част от недвижимите имоти, тъй като не може да предявява и да се претендира нищожност досежно ид.части на останалите съсобственици. Според съда това определение е влязло в сила и не се намира в противоречие с постановеното обжалвано определение № 381/02.07.2018г./ както се твърди в частната жалба/, че в последното първоинстанционния съд отново поддържа становището си, че иск за прогласяване на нищожност на договора и за размера на чуждото право на собственост за ид.част на друг съсобственик законодателя не е предвидил. Приел е че, в случая ищцата твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия имот предмет на договора, чиято нищожност се претендира, а само на ид.част. С оглед на това е формиран извод, че ищцата е процесуално легитимирана и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост. Прието е, че когато един от съсобствениците предяви иск за нищожност и на ид.части на другите съсобственици , този иск е предявен в нарушение на процесуалната забрана на чл.26, ал.2 от ГПК и е недопустим, в частта, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, че в този смисъл е постановения съдебен акт на първоинстанционния съд в обжалваната част и същия като правилен, следва да бъде потвърден.
Настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за допустимостта на постановеното определение на Видинския окръжен съд. Същото съдът намира за недопустимо по следните съображения:
С определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на Районен съд гр. Белоградчик е прекратено производството по делото в частта относно предявения от Н. С. Г. срещу П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД иск за прогласяване нищожност на договор за наем в частта за Ѕ идеална част от недвижимите имоти, предмет на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД.
По първоинстанционното дело № 111/2018 на Белоградчишкия районен съд е постановено и определение № 381/02.07.2018 г., с което е оставена без уважение молба, подадена от Н. С. Г. за привличане на Т. Н. Т., като трето лице помагач на страната на ищеца и е прекратено производството по делото в частта относно предявения от Н. С. Г. срещу П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД иск за прогласяване нищожност на договор за наем в частта за 1/4 идеална част /принадлежаща на Т. Н. Т./ от недвижимите имоти, предмет на договора за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД.
Въззивното производство по в.ч.гр.дело № 232/2018 г. на Видинския окръжен съд е образувано по подадена частна жалба вх. № 2226/07.06.2018 г. от ищцата Н. С. Г. срещу определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на Районен съд гр. Белоградчик], с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от Н. С. Г. срещу П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД иск за прогласяване нищожност на договор за наем в частта за 1/2 идеална част от недвижимите имоти, предмет на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД.
В началната част от мотивите на въззивното определение е прието, че производството е образувано по частна жалба от Н. Г. против определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на РС Белоградчик, като в описателната част на диспозитива на първоинстанционното определение е възпроизведено съдържанието на диспозитива на определението от 02.07.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на БРС, което не е предмет на въззивната частна жалба.
В мотивите на въззивното определение са формирани изводи по правилността на определение № 381/02.072018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на РС Белоградчик, което както се посочи не е предмет на въззивната частна жалба. Въззивният съд е посочил и, че с определение от 29.05.2018 г. по предявения иск за прогласяване на нищожност на договора районният съд е приел, че искът е частично недопустим в частта по отношение на Ѕ ид.част от недвижимите имоти, че това определение е влязло в сила и не се намира в противоречие с обжалваното определение № 381/02.07.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на БРС.
С диспозитива на обжалваното определение № 147/20.07.2018 г. по в.ч.гр.дело № 232/2018 г. на Видинския окръжен съд е отразено, че се потвърждава определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на БРС, като словесно е възпроизведено съдържанието на диспозитива на определение № 381/02.07.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на БРС в прекратителната му част.
Изложените факти налагат извода, че формираната воля на въззивния съд, обективирана в мотивите и диспозитива на обжалваното определение № 147/20.07.2018 г. по в.ч.гр.дело № 232/2018 г. на ВОС с касационна частна жалба вх. 2461/02.08.2018 г. , подадена от ищцата Н. Г. касае определение № 381/02.07.2018 г., постановено по гр.дело № 111/2018 г. на Районен съд [населено място]. Това определение не е предмет на подадената въззивна частна жалба вх. № 2226/07.06.2018 г. от ищцата Н. Г.. С въззивната частна жалба ищцата обжалва определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на Белоградчишкия районен съд по валидността, допустимостта и/или правилността на което Видинския окръжен съд не се е произнесъл. Няма как с въззивна частна жалба, подадена на 07.06.2018 г. да се обжалва първоинстанционно определение, постановено на 02.07.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на БРС. В заключение обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по валидността, допустимостта и/или правилността на определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на БРС, което е обжалвано с въззивната частна жалба, а се е произнесъл по друго определение на първоинстанционния съд, което не е предмет на частната жалба. С оглед на това обжалваното определение следва да се обезсили, като недопустимо и делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената въззивна частна жалба от Н. Г. срещу определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на Районен съд [населено място].
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на определение № 147/20.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.дел № 232/2018 г. на Видинския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2461/02.08.2018 г., подадена от ищцата Н. С. Г., чрез адв. Р. Д..
Обезсилва определение № 147/20.07.2018 г. по в.ч.гр.дело № 232/2018 г. на Видинския окръжен съд.
Връща делото на Видинския окръжен съд за разглеждане от друг състав - за продължаване на съдопроизводствените действия по подадена въззивна частна жалба вх. № 2226/07.06.2018 г. от Н. С. Г., чрез адв.Р. Д., [населено място], ул.”6 септември” № 5 срещу определение № 292/29.05.2018 г. по гр. дело № 111/2018 г. на Белоградчишкия районен съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 111/2018 г. на БРС в частта относно предявения от Н. С. Г. срещу П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД иск за прогласяване нищожност на договор за наем в частта за Ѕ идеални части от недвижимите имоти, предмет на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп” ООД.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: