О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 97/30.05.2017 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Маргарита Соколова Членове: Гълъбина Генчева Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1703 по описа за 2017 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 116/ 03.02.2017 г. по ч. гр. д. № 47/ 2017 г., с което Смолянски окръжен съд е потвърдил определение № 657/ 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1000/ 2016 г. на Смолянски районен съд за оставяне без разглеждане на молбата от непълнолетната С. А. Ч. със съгласието на нейната майка Б. С. Ч. за приемане под опис на наследството на нейния баща А. А. Ч., починал на 25.01.2016 г. Определението обжалва молителя с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по два въпроса (материалноправен и процесуалноправен): 1. Непълнолетният, призован да наследи, адресат ли е на чл. 61, ал. 2 ЗН и по неговата молба за приемане на наследството под опис прилага ли се изискването за срок от чл. 61, ал. 1 ЗН? и 2. Дали тези въпроси са по допустимостта на молбата за приемане на наследството под опис? Касаторът счита въпросите за обуславящи определението, а допълнителните основания съответно от чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК извежда с доводи, че въззивният съд е решил материалноправния въпрос в противоречие с влезлите в сила решения, които прилага, а отговорът на процесуалноправния е от значение за точното прилагане на чл. 61 ЗН в охранителното производство по приемане на наследството под опис и за развитието на правото. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Първо, определението отрича допустимото възникване и упражняване на правото на приемане на наследство под опис, а случаят попада в хипотезата от чл. 274, ал. 3, пр. 2 ГПК. Второ, с молбата е отказано съдействие по упражненото гражданско материално право, а ограничението от чл. 274, ал. 4 ГПК не се прилага. Процесуалната легитимация е налице. Касатор е непълнолетният, на когото определението придава качество на формален молител по искането по чл. 61 ЗН. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са всички други предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията са следните: Въззивният съд е приел, че касаторът не е навършил 18 години, но е навършил 14-годишна възраст, а това означава, че неговата дееспособност законът признава, но ограничава (чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЛС). Подложил е на тълкуване чл. 61, ал. 2 ЗН и е приел, че нейни адресати са само физическите лица, на които законът изключва изцяло дееспособността – малолетните, ненавършили 14 години (чл. 3 ЗЛС) и непълнолетните или пълнолетните, поставени под пълно запрещение с влязло в сила решение (чл. 5, ал. 1 ЗЛС). Добавил е, че поради това молбата от непълнолетния касатор, следва да се постави под общата норма от чл. 61, ал. 1 ЗН. Тя изисква правото на приемане на наследството под опис да се упражни в 3-месечен срок от узнаване, че наследството е открито, а срокът е пропуснат. Това са мотивите, с които въззивният съд е приел, че е правилно определението, с което е оставена без разглеждане по същество молбата за приемане на наследството от бащата на непълнолетния касатор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че и двата въпроса обуславят обжалваното определение. По материалноправния е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На неговата първа част приложените от касатора влезли в сила решения отговарят положително, а на втората част - отрицателно. Обжалваното определение е в обратния смисъл. По втория (процесуалноправен) е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на чл. 61 ЗН в охранителното производство и за развитието на правото. Правилна е практиката във влезлите в сила съдебни решения, приложени от касатора. Съгласно нея, непълнолетният, призован да наследи, е адресат на чл. 61, ал. 2 ЗН, а за него изискването за срок за приемане на наследството от чл. 61, ал. 1 ЗН не се прилага. Към отговора, който произтича от съдебните решения, следва да се добави, че изключение от чл. 61, ал. 2 ЗН произтича единствено за непълнолетния, встъпил в брак. Предвиденото в чл. 6, ал. 4 СК го еманципира с пълнолетния, призован към наследяване. Мотивите са следните: Приемането на наследственото имущество под опис засяга правната сфера на кредиторите на наследството, както и на лицата, в чиято полза наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез завет или дарение. Правното действие на правния акт се изразява в ограничаване на отговорността на наследника по закон само до стойността на активите, включени в описа, но и дава възможност да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част от наследството от лицата по чл. 28 ЗН спрямо заветници и надарени, непризовани към наследяване. Първата правна последица на акта на приемане на наследството под опис е привилегия в полза недееспособните, която чл. 61, ал. 2 ЗН предвижда. С нея разполага непълнолетният, който е навършил 14 години, но поради ненавършена 18-годишна възраст не е напълно способен чрез своите действия да придобива права и да се задължава (арг. от сравнителен анализ на чл. 61, ал. 2 ЗН, вр. чл. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗЛС). Непълнолетният е дете (чл. 2 от Закона за закрила на детето), а предвиденото в чл. 61, ал. 2 ЗН го равнопоставя с дееспособните физически лица. На дееспособните физически лица принадлежи самостоятелната свободна преценка по предприемане на правния акт. Следователно чл. 61, ал. 2 ЗН е отклонение от принципа за равенство на всички граждани пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и намира своето конституционно основание в това, че децата са под особената закрила на държавата и обществото (чл. 14 КРБ). Чл. 61, ал. 2 ЗН е специална норма спрямо общата от чл. 61, ал. 1 ЗН, а за непълнолетния не се прилага преклузивният 3-месечен срок от узнаване на откритото наследство. От привилегията на чл. 61, ал. 2 ЗН е изключен непълнолетният, встъпил в брак. Чл. 6, ал. 4 СК го еманципира (равнопоставя) с навършилия пълнолетие, призован към наследяване. Отговорът на втория въпрос е: По основателност, а не по допустимост на молбата за приемане на наследството под опис е въпросът, дали молителят е адресат на чл. 61, ал. 2 ЗН. Районният съд, в района на който е откритото наследството, е длъжен по същество да разгледа молбата и само ако отрече титулярството да произтича от чл. 61, ал. 2 ЗН, да прецени дали е спазен преклузивният срок от чл. 61, ал. 1 ЗН. Мотивите са следните: Производството по приемане на наследството под опис е охранително. Неговата уредба е в чл. 61 – 63 ЗН, като се прилагат и правилата в глава 49-та ГПК. Предвиденото в чл. 540 ГПК поставя изискването за надлежна процесуална легитимация и пред молителя, отправил до съда своето искане за приемане на наследството под опис. С надлежна процесуална легитимация по упражненото право разполага молителят, който твърди, че е адресат на чл. 61, ал. 2 ЗН и е призован да наследи. По същество, а не по допустимост на молбата е дължимото произнасяне на районния съд, в района на който е открито наследството (чл. 61, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН), дали твърденията са верни. Ако ги отрече, съдът е длъжен да прецени дали молбата отговаря на общите изисквания от чл. 61, ал. 1 ЗН. Дължимото съдействие е по упражненото право на приемане на открито наследство под опис (чл. 2 ГПК), а то принадлежи на адресатите на чл. 61, ал. 2 ЗН, но и на чл. 61, ал. 1 ЗН. Само във втората хипотеза съдът следи и за преклузивния 3-месечен срок от чл. 61, ал. 1 ЗН. Срокът не се прилага за адресатите на чл. 61, ал. 2 ЗН. За тях единствената правна възможност е да приемат откритото наследство под опис. С оглед дадените отговори, касационният състав намира определението неправилно. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че Смолянски районен съд дължи произнасяне по същество на молбата за приемане на наследството, открито със смъртта на бащата на непълнолетния касатор, а пред нея пречка от преклузивния срок от чл. 61, ал. 1 ЗН не произтича. Разрешавайки въпросът по същество, касационният състав е длъжен да отмени и първоинстанционното определение, погрешно потвърдено от въззивния съд (чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК). При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 116/ 03.02.2017 г. по ч. гр. д. № 47/ 2017 г. на Смолянски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 116/ 03.02.2017 г. по ч. гр. д. № 47/ 2017 г. на Смолянски окръжен съд и потвърденото с него определение № 657/ 10.11.2016 г. на Смолянски районен съд. ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд, който е длъжен да разгледа по същество молбата на С. А. Ч. по чл. 61, ал. 2 ЗН. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.