Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 585
София,09.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в закрито заседание на 09.11., през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч.т.д.№ 2334 по описа на ВКС за 2022г.и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Алвисте“ ЕООД срещу определение № 224/14.09.2022г. по т.д.№ 600 по описа на ВКС за 2022г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от ДТ по делото.
Основано на доводи за незаконосъобразност, искането е за отмяна на обжалваното определение и за освобождаване от заплащане на ДТ – изцяло или частично. Като се позовава на решение от 20.12.2007г. на ЕСПЧ по жалба № 21638/03, частният жалбоподател счита, че националният съд трябва да разшири достъпа до правосъдие, още повече предвид конкретните обстоятелства по делото.Поддържа въведените твърдения, че финансовите му затруднения са настъпили само вследствие на проведеното арбитражно производство, което пък е предшествано от откриване на производство по несъстоятелност на застрахователя „Олимпик“ АД - Република Кипър.Счита, че от въведените твърдения за нарушаване на арбитражната процедура може да се направи извод за вероятна основателност на претенциите, което дава отражение върху преценката на съда за необходимостта от освобождаване от ДТ.Поддържа, че от представените доказателства е повече от ясно, че няма достатъчно средства за заплащане на ДТ, както и, че е представил дори доказателства, че едноличният собственик на капитала също няма възможност за допълнителна парична вноска.По тези съображения моли за освобождаване от задължението за предварително внасяне на ДТ в производството по чл.48 ЗМТА.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, приема следното:
Разгледана по същество, постъпилата частна жалба е неоснователна.
Производството по т.д.№ 600/2022г., II т.о. е образувано по искова молба на „Алвисте“ ЕООД против Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Република Кипър, с искане за отмяна на арбитражно решение от 08.11.2021г. по международно арбитражно дело № 209 по описа за 2018г. на Арбитражен съд София.С него се осъжда „Алвисте“ ЕООД да заплати на Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Република Кипър, чрез ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.284, ал.2 ЗЗД сумата 30 044.97лв., представляваща неплатени и непредадени вноски по застрахователни полици, събрани от застрахователния агент за периода 16.07.-10.08.2018г. при извършване на дейност по договор за застрахователно посредничество и представителство-генерален агент № 48/01.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2018г. до окончателното изплащане, сумата 825.30лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 30 044.97лв., и сумата 2486.57лв. - съдебно-деловодни разноски.В ИМ е обективирано и искането за освобождаване от ДТ.Преди всичко то е обосновано с доводи за неправилност на съдебната практика, че търговците не могат да бъдат освобождавани от ДТ.Ищецът е поддържал, че правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от заплащането на ДТ в случаите, когато не разполагат с достатъчно средства, е трайно признато в практиката на ЕСПЧ, като се е позовал на решение на ЕСПЧ по дело № 21638/03.Въвел е доводи, че нормата на чл.83, ал.2 ГПК трябва да се тълкува в смисъл, че, когато интересите на правосъдието налагат това, ЮЛ може да бъде освободено от такси.Ищецът е поддържал, че в случая за него е налице такъв интерес.Счита, че причината за това е, че „очевидно арбитражният съд е постановил решение, с което да се налага едно търговско дружество, което извършва дейност у нас, да трябва да внася такси и разноски по производство, което е недопустимо срещу несъстоятелен ответник“.Липсата на възможност за заплащане на дължимата ДТ е обоснована и с лошия финансов резултат на ищеца, предвид на това, че паричните му потоци са 2000лв., видно от заверения ФО за 2020г.Въведени са и твърдения, че причина за лошия финансов резултат е и самото поведение на ответника, с когото ищецът е имал договор, но, тъй като „ответникът е обявил фалит по националното си законодателство“, ищецът е трябвало да върне на клиентите си получените суми за премия.По тези съображения ищецът е искал освобождаването от такси и разноски по делото.
Първият състав на касационният съд е приел, че, съгласно трайната практика на ВКС, гарантираното от чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал гражданско-правен спор на достъп до съдилищата не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от ДТ и субектите, имащи право да се ползват от тях.Формирани са мотиви, че правото на ЮЛ за освобождаване от задължението за заплащане на ДТ не е гарантирано от императивни норми на ПЕС, освен при спор за нарушаване на ПЕС.Посочено е, че, когато предявеният иск няма за предмет такъв спор или ЮЛ попада в някоя от хипотезите на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, чл.84 ГПК, чл.620, ал.1 и ал.5 ТЗ, чл.649, ал.6 ТЗ, то ДТ се дължи, предвид изричната норма на чл.71, ал.1 , изр.1 ГПК.Прието е, че, съгласно практиката на ВКС, разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на ФЛ от ДТ има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като липсва основание за разширителното й прилагане и спрямо търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел извличане на печалба, а невъзможността на търговеца да поема разходи във връзка с дейността си, обуславя различен интерес и ред за защита – чрез иницииране на производство по несъстоятелност и съответно прилагане на специалните разпоредби на Част VI на ТЗ, предвиждаща облекчения за търговеца в несъстоятелност. Първият състав на касационния съд е съобразил формираната съдебна практика на ВКС, съобразно която съдът може по изключение да събере дължимата ДТ едва с крайния си акт по делото и по отношение на ЮЛ-търговец, само ако с оглед спазване на изискванията на чл.6 от ЕКЗПЧОС за реален достъп до правосъдие и справедлив процес дължимата ДТ се явява прекомерна финансова тежест, с която се ограничава.Извършил е самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и на относимите факти, въз основа на която е приел, че в случая, освен, че ищецът е търговско дружество, той не е представил надлежни доказателства за цялостното си финансово състояние към момента на подаване на исковата молба по чл.47 ЗМТА и към настоящия момент, а за периода след 2018г. не са публикувани ГФО.По тези съображения е прието да не може да се направи извод, че законодателното изискване за предварително внасяне на ДТ препятства предявяването на исковата претенция.
Формираната трайна практика на ВКС по въпроса за правото на ЮЛ да бъде освободено от заплащане на ДТ (определение № 285/05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на I т.о., определение № 193/24.04.2019г. по ч.т.д.№ 810/2019г. на I т. о., определение № 141/20.02.2019г. по ч.т.д.№ 52/2019г. на II т.о., определение № 122/12.02.2019г. по ч.т.д.№ 114/2019г. на II т.о., определение № 427/13.11.2020г. по ч.т.д.№ 1925/2020г. на I т. о., определение № 170/15.04.2020г. по ч.т.д.№ 209/2020г. на ІІ т.о., определение № 524/30.07.2019г. по ч.т.д.№ 908/2019г. на ІІ т.о. и др. ) приема, че гарантираното с чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните по граждански спор на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите - членки свободен избор на средства за постигане на тази цел; Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз; Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса (чл.83, ал.1 т.4 ГПК и чл.84 ГПК) или на особени разпоредби на друг закон (напр. чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл. 694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й само страна - физическо лице.
В практиката на Европейския съд по правата на човека правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на ДТ се признава (напр. решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша).Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т. ч. и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват от гледна точка на тази съразмерност, са размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата. В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС в решение от 22 декември 2010г. по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12, решенията по дела С-69/14 и С-571/16, в които е прието, че „принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може да вземе под внимание разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най-вече правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.
Първият състав на касационния съд е съобразил възприетите в съдебната практика и в практиката на ЕСПЧ критерии и след преценка на факторите, които имат значение за основателността на подадената молба за освобождаване от ДТ, правилно е приел, че в конкретния случай молителят-търговско дружество не е обосновало необходимост за освобождаване от задължението за предварително внасяне на ДТ, която в случая е в размер на 1334.27лв.Настоящият състав споделя напълно извода, че молителят е търговец и, доколкото няма данни да е в производство по несъстоятелност, би следвало по правило да осъществява присъщата за всеки търговец стопанска (търговска) дейност и да реализира приходи от нея, позволяващи му да покрие разхода за дължимата държавна такса по делото. Правилни са и изводите, че в случая заплащането за първи път по делото на дължимата държавна такса не съставлява за молителя непреодолимо препятствие за гарантирания от ЕСПЧ и ХОПЕС право на достъп до съд.Твърденията в частната жалба за финансови затруднения, настъпили в следствие от арбитражното производство, предшествано от откриване на производство по несъстоятелност на ответника – застрахователя „Олимпик“ АД- Република Кипър, чийто агент е бил ищецът, не са достатъчни от гледна точка на възприетите в практиката на ВКС, на ЕСПЧ и на СЕС критерии, за да се приеме, че съществува обективна невъзможност дружеството да заплати дължимата държавна такса. Доводите за лоши финансови резултати и за неосъществяване на дейност през 2020г. и 2021г. също не могат да обосноват основателността на искането за освобождаване от ДТ в производството, предвид липсата на твърдения и доказателства за липса на активи на дружеството или за настъпило обективно състояние на неплатежоспособност.Представените отчети за приходите и разходите за 2018г.-2020г., счетоводни баланси към 31.12.2018г., към 31.12.2019г. и към 31.12.2020г., и отчети за паричните потоци за 2019г.и за 2020г. не установяват финансовото състояние на дружеството към релевантния момент - подаване на исковата молба и молбата за освобождаване от ДТ. Както правилно е посочено в обжалваното определение, освобождаването от внасяне на държавна такса на юридически лица - страни в гражданския процес, е допустимо по изключение, когато от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че страната не разполага с достатъчно парични средства за заплащане на таксата и не може да ги набави, за да реализира гарантираното й право на достъп до съд. В случая такъв извод не може да се направи въз основа на представените доказателства, предназначени да установят действителното имуществено състояние на дружеството към момента на разглеждане на молбата и фактите, които имат значение за основателността на подадената молба, поради което отказът за освобождаване от дължимата ДТ в производството е законосъобразен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:
О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение № 224/14.09.2022г. по т.д.№ 600 по описа на ВКС за 2022г.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: