3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 676 София, 09.10.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1635 по описа за 2020 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД [населено място] срещу решение № 408 от 11.03.20г.по в.гр.дело № 46/20г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 5250 от 26.11.19г.по гр.дело № 9592/19г.на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните,че Н. С. О. не дължи на дружеството сумата от 8681.39 лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 19.04.17г.до 18.04.18г.за обект, находящ се в [населено място], общ.Б., [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН],за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/13.05.19г.,на основание чл.124 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Н. С. О. чрез адв.П. И. от АК В. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът Н. О. е потребител на електрическа енергия за обект,находящ се в [населено място], общ.Б., [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН].На 18.04.18г.служители на „Е. Север“АД са извършили проверка на електромера,същият е демонтиран и изпратен в БИМ.Установено е от КП за техническа проверка № 705/23.04.19г.на БИМ –РО Р.,че през процесното СТИ е преминала ел.енергия в размер на 48525.61 кВч.От ответното дружество е начислена корекция на ел.енергия за периода 19.04.17г.-18.04.18г.,на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.Изготвена е фактура № [ЕГН]/13.05.19г.на стойност 8 681.39 лв.От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено,че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2013г.,като метрологичната му годност е шест години,т.е.изтича през 2019г.Натрупването на тарифа ТЗ е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане, поради което не може да се установи началният момент на натрупване на показания в тарифа ТЗ.В съдебно заседание вещото лице е посочило,че предвид количеството ел.енергия, натрупано в скрития регистър, същото е натрупано за повече от една година, имайки предвид вида на инсталацията 220 w и електромера,който може да отчете не повече от 120 киловата на час. При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения,че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Към датата на проверката -18.04.18г.,с решение № 1500 от 6.02.17г.на ВАС по адм.дело № 2385/16г.,5 –членен състав, в сила от 14.02.17г.,разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ,към която препраща чл.50 ПИКЕЕ относно реда за установяване на несъответствието и чл.44 ал.1 ПИКЕЕ, в която е регламентиран начина на обективиране на проверката – съставяне на констативен протокол, са били отменени.Освен това е посочено,че ответникът не е доказал,че е доставил на ищеца и той е потребил ел.енергия в претендирания размер от 48525 кВтч в процесния период,като съдът се е обосновал с констатациите на техническата експертиза.Според съда приложената корекция на потребеното количество електроенергия за минал период не е съобразена с чл.50 ПИКЕЕ, който допуска коригиране на количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества електрическа енергия, но за период не по-дълъг за една година. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира,че посоченият от жалбоподателя въпрос : След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 124 от 18.06.19г.по гр.дело № 2991/18г.на ІІІ г.о.; решение № 150 от 26.06.19г.по гр.дело № 4160/18г.на Трето г.о.на ВКС,решение № 21 от 1.03.17г.по т.д.№ 50417/16г.на Първо г.о.на ВКС. Налице е основанието по чл.280 ал.1 .1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол,поради което ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 408 от 11.03.20г.,постановено по в.гр.дело № 46/20г.на Варненския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателя „Енерго-Про Продажби“АД [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 173.63 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението. След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.