Р Е Ш Е Н И Е № 439 София, 16 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1437/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на адвокат Г. С., пълномощник на осъдения Б. К. за възобновяване на нохд № 149/11г. по описа на РС-Сливница и внохд № 567/11г. по описа на ОС-София. В искането се изтъква касационно основани по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основаниe за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането е за възобновяване на производството и оправдаване на осъдения Б. К.. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат С., пълномощник на осъдения К. поддържа искането, което намира за основателно и моли за уважаването му. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като предметът на престъплението e в размер на 266 лева и това може да обоснове маловажен случай. Изразява становище, че липсват критерии за определяне стойността на предмета на престъплението по чл.234 от НК, като съдебната практика е противоречива-едни състави приемат, че това е дължимият акциз, а други, че е цената на стоката. Моли за възобновяване на производството и оправдаване на К.. Осъденият К., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява . Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 197 от 14.09.2011г., постановена по нохд №149/11г., Районен съд-Сливница е признал подсъдимия Б. Г. К. за виновен в това, че на 30.08.2010г. на ГКПП-Калотина, в товарен автомобил марка „Ивеко” с ДК № РВ 88 32 ХВ/РВ 12 84 ЕМ, държал акцизни стоки без български акцизен бандерол, като такъв се изисква по чл.2, т.2 от ЗАДС, а именно 90 броя кутии от различни марки цигари, на обща стойност 400лева, като случаят е немаловажен, поради което и основание чл.234, ал.1, вр. чл.55 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.234, ал.3 от НК, предметът на престъплението -90бр.кутии с цигари на стойност 400лева е отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение от 30.01.2012г., постановено по внохд № 567/11г., ОС-София е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В рамките на приетата фактическа обстановка, която освен, че не се оспорва от касатора, е правилно установена , след извършена оценка на доказателствената съвкупност, при спазване на процесуалните правила затова, решаващите съдилища са направили изводи за виновност на Б. К. по възведеното му обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Възраженията за неправилно приложение на материалния закон се свързват с правните изводи на съда за съставомерност на деянието по чл.234, ал.1 от НК, която изисква и немаловажност на случая, наред с останалите елементи от състава на престъплението. Именно правната оценка на немаловажността на конкретното деяние се оспорва. В мотивите към първоинстанционната присъда, както и във въззивното решение, съдилищата са изложили съображения, за да приемат, че извършеното престъпление не е маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Изводите на предходните инстанции се базират на количеството цигари – 90 бр. кутии, което надхвърля нуждите на обичайното лично потребление, равностойността им, мястото, където са намерени, както и на първоначално заявеното от подсъдимия, че пренася само три кутии с цигари/което манифестира неговите намерения/. В случая, изведената степен на обществена опасност на деянието, не е по-ниска от обикновените случай на престъпление от този вид. Дължимият акциз за инкриминираните 90бр. кутии с цигари е в размер на 266,40лева, а паричната равностойност на предмета на престъплението е 400лева, като тази равностойност е само един от критериите при оценка на конкретното престъпление като “маловажен случай”, при това не е определящ и доминиращ. Съдебната практика е последователна и непротиворечива в разбирането си, че преценката за маловажността е многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици, която винаги е социално-икономически обусловена, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя. В тази връзка следва да се отбележи, че оценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап от развитието на обществото. При горните констатации, съдилищата правилно са приели, че случаят е немаловажен и деянието, реализирано от подсъдимия е съставомерно по чл.234, ал.1 от НК. Инкриминираната стойност на предмета на престъплението от 400лева е пазарната така, съобразена с всички ценообразуващи компоненти, както и с действалата към момента на оценяването му нормативна уредба. Тази стойност е определена от вещото лице, в рамките на назначената от първата инстанция съдебно-икономическа експертиза. Последната е дала заключение и затова каква е митническата стойност на стоките, както и досежно стойността на дължимия акциз, който е в размер на 266,40лева. Независимо, че престъпното деяние по чл.234 от НК е своеобразно посегателство против отделни стопански отрасли, чрез криминализирането му държавата защитава и своето право да събере определен данък-акциз, което се удостоверява чрез залепения върху стоката бандерол. Изпълнителните деяния на горното престъпление, изразяващи се в продаване или държане, са по отношение на стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, като именно тези стоки са предмет на престъплението. Стойността на предмета на дадено престъпление, когато става въпрос за материализиран израз се определя за нуждите на съдопроизводството по средни пазарни цени, а дължимият акциз е величина, различна от пазарната стойност на дадена вещ. С горното, настоящата инстанция намира, че оплакванията в искането за възобновяване не сочат на допуснати нарушения на материалния закон, поради което не са налице основания за неговото уважаване. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Г. С., защитник на осъдения Б. Г. К. за възобновяване на производството по нохд № 149/11г. по описа на РС-Сливница и внохд № 567/11г. по описа на ОС-София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: