Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60698
София, 27.10.2021 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1241 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е по реда на чл. 295 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. И., чрез адвокат М. П., срещу въззивно решение № 353/29.12.2020 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. № 635/2020 г.
Касаторът излага доводи за неправилност.
Насрещната страна К. С. П., чрез адвокат М. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Първостепенният Новозагорски районен съд, е определил, на осн. чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на двете малолетни деца И. И. И. и К. И. И. при майката К. С. П., на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо тях. Определил е режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден, както и да взима децата за зимната ваканция, Коледните и новогодишни празници през всяка нечетна година; за пролетната ваканция и Великденските празници през всяка четна година, както и за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като децата се вземат и връщат от бащата на майката по местоживеенето на децата в [населено място]. Осъдил е бащата да плаща месечна издръжка в размер на 200 лв. за детето И. и 160 лева за детето К., считано от влизане в сила на решението за родителските права до настъпване на законни основания за изменянето или прекратяването й.
Въззивният Сливенски окръжен съд с решение № 187/23.10.2019 г. по въззивно гр.д. № 499/2019 г. отменил първоинстанционното решение и предоставил упражняването на родителските права върху двете деца на бащата, постановил местоживеенето на децата да бъде при бащата, определил режим на лични контакти на майката с децата и осъдил същата да им плаща месечна издръжка.
Това въззивно решение е касирано от състав на Върховния касационен съд решение № 142/06.10.2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното решение е отменено поради неточно приложение на материалния закон при разрешаване на въпроса за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят; поради нарушение на чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК и чл. 15 от Закона за закрила на детето, задължаващи съда да изслуша децата, навършили 10 години; поради недопусната съдебно-психологическа експертиза при установено родителско отчуждение у детето И. към бащата; поради несъобразени мерки за преодоляване на родителското отчуждение, вкл. при определяне режима на лични отношения, който да бъде и възможно максимално разширен.
При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е допуснал съдебно-психологична експертиза по отношение и на двете деца – К. и И., изслушал е детето И., навършило към него момент 12 години.
Постановил е решение, с което е потвърдил това на първата инстанция. Не е предвидил мерки, насочени към преодоляване на родителското отчуждаване на детето И. спрямо бащата. Осъдил е И. И. да заплати на К. П. съдебноделоводни разноски, сторени по делото, вкл. в производството пред касационната инстанция при предходното разглеждане на делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че И. И. и К. П. са били в граждански брак, прекратен с влязло в сила бракоразводно решение. Страните имат две малолетни деца – И., [дата на раждане] и К., [дата на раждане]
Съдът установил, че от момента на раждането на всяко едно от децата до момента на фактическата раздяла между родителите грижи за отглеждането и възпитанието са полагани и от двамата родители. След раздялата първоначално и двете деца са отглеждани от майката. През периода м. ноември 2019 г. – м. октомври 2020 г. малкото дете К. е отглеждано от баща си в дома на родителите на бащата в [населено място]. След това, във връзка със започване на училище от детето, същото отново било при майката в [населено място], както е и понастоящем. Съдът приел, че и двамата родители имат положителен нравствен облик и нито един от тях не би бил лош пример за децата си. Социалната среда и на двама им е здрава, въздействаща благотворно за развитието на децата. Всеки от двамата родители може да разчита за гледането на децата на своите родители /баби и дядовци/. Условията за живот и при двамата родители са подходящи; финансовите им възможности също счел за сравнително равностойни. Двамата родители били всеотдайни, любящи, отговорни, изразяват готовност за отглеждане и възпитание на децата. Съдът отбелязал, че вината за дълбокото разстройство на брака между страните в случая е ирелевантна по въпроса за упражняването на родителските права, тъй като поведението, което е мотивирало съда да приеме вина на единия съпруг за прекратяването на брака, не се отразявало върху отглеждането и възпитанието на децата.
Съдът посочил, че въз основа на издадено от ДСП – Нова З. от 27.05.2019 г. направление за ползване на услуга „Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическско консултиране на детето и семейството“ била започната работа със семейството от ЦОП – Нова З. от 11.06.2019 г. Поради липса на съдействие от страна и на двамата родители с екипа били поведени много по-малко срещи от планираните и въз основа на изричен отказ от двамата родители, работата по услугата била преустановена. Екипът не е успял да постигне конкретни резултати по предвидените в плана дейности, не можел да се характеризират с точност родителските капацитети на двамата родители. Двамата родители били консултирани от екипа на ЦОП по отношение еднозначност на посланията, които отправят към дъщерите си, както и на налаганите от тях правила, за да не се объркват децата. Изготвен бил актуален към месец ноември 2020 г. социален доклад, според който жилището, в което живее майката представлява апартамент в жилищен блок в [населено място], състоящ се от две стаи, кухня, коридор, обща баня и санитарен възел, две тераси. Обзаведен е всички необходимо за нуждите на едно домакинство. Децата имат самостоятелна стая, обзаведена според пола и потребностите им, осигурено им е лично пространство и условия за подготовка на учебния материал; поддържа се много добра хигиена. Майката работи към момента като управител в магазин „Пепко“, [населено място] и получава възнаграждение от 1300 лв., както и помощи за двете деца по чл. 7 от ЗСПД в размер на 90 лв. Бащата И. И. живее при родителите си в [населено място] в къща на един етаж с прилежащ обработваем двор. Осигурена е самостоятелна детска стая. Домът е обзаведен с всичко необходимо за потреблението на домакинството. Поддържа се много добра хигиена. Бащата притежава и обзаведено жилище в [населено място], състоящо се от детска стая, дневна с преходна кухня, общ баня и е санитарен възел и една тераса. Жилището е обзаведено с нови и модерни мебели, детската стая е с две легла. Бащата работи в рудник „Трояново – север“ в [населено място] и получава средно месечно трудово възнаграждение около 1700 лв.
Децата са в добро здравословно състояние и двамата родители са отговорни към здравето им. Детето К., родено на 26.07.2013 г. е ученичка в първи клас в [населено място], посещава школа по изкуствата, клас „народно пеене“. От заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът установил, че детето е в степен на психическо съзряване, отговаряща на възрастта. В процеса на развитие и възпитание у нея е изградена представата за традиционното семейство, а и понятието „баща“ детето включва положителни емоции, желана е връзката с него и е приятно контактуването. Не се открива синдром на родителско отчуждение. Детето е свързано и с двамата родители, а представата й за света и взаимоотношенията на възрастните в него, става с помощта на хората, които я заобикалят и е грижат за отглеждането й и оформянето й като хората, които я заобикалят и се грижат за отглеждането й и оформянето й като личност. Чувствата към двамата родители са амбивалентни – тя желае да живее и да бъде и с двамата си родители. Има изградени топли взаимоотношения с майката, като образ на нежност, обич и подражание и с бащата – като опора, обич и защита. Отношенията с по-голямата сестра са много добри; когато бащата я взема, тя търси сестра си, за да отидат двете деца при него, да отидат двете на село; няма чувство на отдалеченост за това, че не е била с И. за около една година. К. е поддържала контакти с двете страни и със семейството на майката и семейството на бащата.
Детето И. е родено на 15.03.2008 г. е ученичка в шести клас в Нова З., има много добър успех, справя се успешно с учебния материал, танцува народни танци, интересува се от четене и творческо писане, за което е печелила награди от участие в конкурси. Съдът установил, въз основа на съдебно-психологическата експертиза, че детето И. е изпълнителна, по-затворена, но с много добри умения за общуване; успешно се адаптира социално и емоционално, когато е гарантирана близостта й и с двамата родители. И. иска да съществува връзката дете – баща, но е объркана и с недостатъчен житейски опит, за да може сама да открие пътя към „изгубения“ родител. Взаимоотношенията на детето с бащата не са пълноценни, дори такива липсват, поради негативното отношение на И. към него, враждебното възприемане на неговата личност и спънките – в случая липсата на комуникация, съпътстващи срещите с бащата. Необходимо е те да са подкрепяни и от другия родител, а също и да са съобразени с възрастовите особености на детето. Налице е синдром на родителско отчуждение. Съдебният експерт е посочил, че преживяното ще остави неминуемо трайна среда и в по-късен етап от живота на детето, когато самото то ще има семейни отношения; нужно е да се променят отношенията между страните – да има съдействие и от бащата, и от майката. Майката не толкова е манипулирала отношението към бащата, колкото не е съдействала за промяна към по-добро. Според съдебния експерт, ако детето отиде да живее при бащата на този етап, това ще се отрази психо-травмиращо, но ако се направи крачка и от двамата родители да се подобрят взаимоотношенията между И. и бащата, нещата няма да имат такъв облик, като това трябва да стане постепенно. Отчуждаването е един много дълъг и труден процес и възвръщането към нормата изисква специализирана помощ и многостранно въздействие върху детето. Всяка намеса с положителна черта ще има добро влияние върху детето за промяна на отношението му към бащата. Поведението на бащата към детето също трябва да бъде променено, тъй като той реагира по-пасивно, сякаш се е отказал, защото детето и майката не са съгласни да разговарят с него, което не е нормално. Родителското отчуждение за И. е настъпило може би в периода, в който бащата е престанал да настоява за среща с детето, елиминирал е неговите празници по думите на И., а се е насочил изцяло към изказване на емоциите си към малкото дете К.. Това не е променило взаимоотношенията между двете сестри.
Въззивният съд само е посочил, че е изслушал детето И..
За да даде приоритет на майката, съдът изложил съображения, че между нея и двете деца съществува сила емоционална връзка, а баланса в отношенията им, с оглед психическото здраве и спокойствие на децата, не следва да се нарушава. Приел, че майката е по-пригодна от таткото да отглежда и възпитава децата от женски пол. Съобразил е отношението на двете деца към двамата родители, както и фактът, че детето И. е в предпубертетна възраст, в която има особена нужда от майка си, за да бъде подпомагана по въпросите за половото съзряване. Посочил, че разделяне на децата не е подходящо и ще донесе повече негативи; децата са привързани едно към друго, взаимните им отношения са добри, търсят се, малкото дете иска голямото да идва с него, когато бащата го взема. По отношение на по-голямото дете И. взел предвид установеното родителско отчуждение, причините за това, необходимостта от търпение и подпомагане от страна и на двамата родители за преодоляването му, както и вредата за детето, ако бъде към настоящия момент, по силата на съдебното решение, изведено от дома на майката, за да живее с бащата. Това би било крайно неподходящо и травмиращо за психиката на И.. Съдът е отчел това, че майката намира начин да контактува подходящо и с двете деца, въпреки разликата във възрастта и потребностите им, докато бащата не намира най-адекватния за възрастта и за емоционалното състояние на дето И. подход; майката успява да помага с уроците и на двете си дъщери, намира време вечер след работа и в почивните дни. Съдът е взел предвид, че майката може да разчита при отглеждане на децата, на своите родители, които живеят в [населено място] – те се грижат за внуците си, когато майката е на работа, вземат децата от училище, помагат им за подготовката на уроците. По време на он-лйн обучението дядото по майчина линия вземал детето К. в своя дом през деня, а детето И. оставало в дома на майката, за да могат да учат двете деца спокойно на отделни компютри, тъй като майката не разполагала с две устройства в апартамента. След приключване на занятията дядото връщал детето в дома на майката. Бащата е подпомаган в отглеждането и грижите да децата също от своите родители, които живеят в [населено място], но последните не могат да се грижат целодневно за тях. За времето, когато К. е живеела в дома на бащата, се е налагало да вдигат детето рано сутрин и да го оставят под надзора на братовчед, който е 10-11 клас. По отношение на притесненията на таткото, че ако се предоставят родителските права на майката това би допринесло за развитие на синдрома на родителско отчуждение, съдът посочил, че преодоляването на това състояние е отговорност и на двамата родители, независимо кой от тях упражнява непосредствено, пряко родителските права. Така мотивиран, съдът заключил, че полът на децата, конкретните им нужди и потребности, възрастта им дават основание да се приеме, че децата се нуждаят в по-голяма степен от непосредствени майчини грижи, на този етап от развитието им по-пригоден родител да удовлетвори физическото, духовното и емоционалното им развитие е майката.
Касаторът обосновава касационно обжалване с въпроса: „наличието на синдром на родителско отчуждение (СРО), който е форма на насилие върху децата, която води до нарушение в детското развитие и в тежка степен е форма на домашно насилие над детето, трябва ли да бъде съобразена и обсъдена от въззивния съд при съобразяването на посочената дефиниция за “най-добър интерес“, дадена в ДР на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт, и по специално в частта относно “опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена“; когато се установи изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развил се у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли преценката на съда относно ефективността на режима на лични контакти между детето и този родител, да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респ. – следва ли съдът служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване.
Обосновава се противоречие с практика на ВС и ВКС – решение № 158/28.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3316/2015 г., III г.о.; решение № 39/09.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3857/2017 г., IV г.о.; решение № 163/27.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1332/2018 г.; Постановление на Пленума на ВС на РБ – в ПП 1/1974 г..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че първият въпрос, свързан с необходимостта съдът да обсъди и съобрази наличието на родителско отчуждаване у дете, когато се произнася на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо него, с оглед най-добрия интерес на детето, е от значение за постановения по делото резултат, но не се установява поддържаното противоречие с цитираната съдебна практика. Въззивният съд не само е установил родителско отчуждаване на детето И. спрямо бащата, но е взел предвид същото при постановяване на решението относно възлагане на родителските права и местоживеенето. Преценил е това обстоятелство, в съвкупност с другите данни по делото, когато е съпоставял качествата и условията при двамата родители, както и интересът на детето. Съдът е отчел и вероятните причини за настъпилото отчуждаване, това, че майката не е отчуждаващия родител, макар и да не съдейства за нормализиране на връзката с бащата, неумението на последния да комуникира по най-адекватен начин с по-голямото дете, травмите за него, вкл. при промяна на местоживеенето му в настоящия момент, както и при евентуално разделяне на двете деца. Крайното заключение е изведено именно в най-добрия интерес на И. към настоящия момент, като съдът е ползвал и специалните знания на вещо лице – психолог.
Вторият въпрос, уточнен от настоящата инстанция – при настъпило родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел, е също включен в предмета на спора. Той е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на Върховния касационен съд, а и при неспазване на дадените задължителни указания в този смисъл от първата касация. Съдът изобщо не е преценявал при определяне на режима на лични отношения с бащата нежеланието на детето И. да контактува с бащата, настъпилото родителско отчуждаване, както и поведението на двамата родители във връзка с така сложилите се отношения. Не е постановил никакви конкретни мерки, насочени към преодоляване на синдрома на родителско отчуждаване.
При така изложеното, касационно обжалване на въззивното решение в частта относно упражняването на родителските права спрямо двете деца, тяхното местоживеенето и издръжката, не следва да се допуска – не са налице поддържаните от касатора основания, като служебно, с оглед интереса на децата, съставът на Върховния касационен съд също не намира такива.
В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта относно режима на лични отношения на бащата с децата, както и за предписание на конкретни мерки за преодоляване синдрома на родителско отчуждаване на И. спрямо бащата.
Съдът намира за необходимо да задължи родителите до произнясянето на настоящия състав: 1. да съдействат максимално и адекватно на ситуацията за осигуряване на контакти между децата с бащата; 2. двамата родители да продължат работа със социалните работници от отдел „Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическско консултиране на детето и семейството“ в ЦОП – Нова З. и да им съдействат, като в открито заседание докладват пред съда какви марки са предписани и как са изпълнявани; 3. всеки от родителите да проведе консултация с психолог и да продължи при нужда сеансите, като докладва пред съда какво е предприел за коригиране на поведението си с оглед възстановяване на връзката на детето И. с бащата.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 353/29.12.2020 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. № 635/2020 г. в частта относно режима на лични отношения на бащата с децата, както и за предписание на конкретни мерки за преодоляване синдрома на родителско отчуждаване на И. спрямо бащата.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен с срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по делото в размер на 30 лв. по сметка на Върховен касационен съд.

ЗАДЪЛЖАВА И. Д. И. и К. С. П. до постановяване на съдебно решение: 1. да съдействат максимално и адекватно за осигуряване на контакти между децата с бащата; 2. да продължат работата по социално-психологическо консултиране със социалните работници от отдел „Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическско консултиране на детето и семейството“ в ЦОП – Нова З., като в открито заседание докладват пред съда какви марки са предписани и как са изпълнявани; 3. да проведат консултация с психолог и да продължат при нужда сеансите, като докладват пред съда какво всеки от тях е предприел за коригиране на поведението си с оглед възстановяване на връзката на детето И. с бащата.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ЦОП – Нова З. и за сведение на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – [населено място], която не е страна по делото и няма да бъде призовавана за открито съдебно заседание, но при необходимост, с оглед наблюдаваната от ДСП ситуация и интереса на децата, може да изпрати представител или писмено становище, а при нужда, ако намери, че децата с в риск, да предприеме и други действия, като уведоми съда.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 353/29.12.2020 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. № 635/2020 г. в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: