2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
София 06.10. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4196/2019 година.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. и М. Н. Д., подадена чрез пълномощника им адв. Г. М., против решение № 274 от 5. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 166/2019 г. на ОС – Русе, с което е обезсилено решение № 1954 от 6. 12. 2018 г. по гр. д. № 1441/2018 г. на РС – Русе и е прекратено производството по предявения от Д. И. Д. и М. Н. Д. против Г. Г. Ж. и Ж. А. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 76 кв.м. от УПИ ....., в кв. ..... по регулационния план на [населено място], обл. Р., заключена между точките АСЗИВЖ на скица-приложение 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. И. Л. вх. № 43592/26. 10. 2018 г. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 298 ГПК, при несъобразяване с обстоятелството, че приключилото производство по иска по чл. 108 ЗС е имало за предмет друга спорна реална част от урегулирания поземлен имот, невключваща в площта си реалната част, предмет на настоящия иск по чл. 108 ЗС.
Ответниците по касационната жалба Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж. изразяват становище за правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му.
С определение № 137 от 07. 04. 2020 г. по гр. д. № 4196/2019 г. на ВКС, I г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на извода на първоинстанционния съд, че влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, постановено за реална част от 39 кв.м. от процесния парцел, преклудира възможността за разглеждане на предявения иск по чл. 108 ЗС за съседна реална част от 76 кв.м. от същия парцел.
По основателността на касационната жалба:
От приложеното гр. д. № 5670/15 г. на РС – Русе е видно, че с влязло в сила решение е уважен предявен от Д. И. Д. и М. Н. Д. против Г. Г. Ж. и Ж. А. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 39 кв.м. от УПИ ....., в кв. ..... по регулационния план на [населено място], обл. Р., заключена между точките БЖГД на скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Г. Ф. вх. № 11733/21. 03. 2016 г. (лист 94 от гр. д. № 5670/2015 г. на РС - Русе). Тази реална част е заключена между линията ГД (минаваща по поставената от ответниците през 2015 г. ограда) и линията БЖ (имотна граница по кадастралния план от 1966 г.). От същото заключение и същата скица е видно, че съседната реална част 76 кв.м. е заключена между точките БЖВ и обхваща участъка от терена между линиите БЖ (имотна граница по кадастралния план от 1966 г.) и линията ВЖ (регулационна граница по приложен регулационен план от 1916 г.).
Настоящото исково производство по гр. д. № 1441/2018 г. на РС – Русе е образувано по предявен от Д. И. Д. и М. Н. Д. против Г. Г. Ж. и Ж. А. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 76 кв.м. от УПИ ....., в кв. ..... по регулационния план на [населено място], обл. Р., заключена между точките БЖВ на скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Г. Ф. вх. № 11733/21. 03. 2016 г., прието по приключилото гр. д. № 5670/2015 г. на РС- Русе (лист 94 от гр. д. № 5670/2015 г. на РС - Русе). Тази реална част има форма на триъгълник, заключен между червената линия БЖ (имотна граница по кадастралния план от 1966 г.) и синята линията БВ (регулационна граница по приложен регулационен план от 1916 г.) на посочената по-горе скица. Това е описанието на спорната реална част по исковата молба.
Според приетото в производството по гр. д. № 1441/2018 г. заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. И. Л. вх. № 43592/26. 10. 2018 г. и скица-приложение 2 към заключението (лист 104 от гр. д. № 1441/2018 г. на РС - Русе), процесните 76 кв.м., предмет на иска по чл. 108 ЗС, са заключени между точките АСЗИВЖ на скица-приложение 2 към заключението.
При тези данни въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС, по който е образувано гр. д. № 1441/2018 г. на РС – Русе, предявен за съседната реална част от 76 кв.м., е недопустим. Приел е, че производството по гр. д. № 5670/2015 г. е имало за предмет иск по чл. 108 ЗС, предявен от същите ищци срещу същите ответници, за реална част от 39 кв.м., съседна на спорните 76 кв.м., който иск е уважен. В хода на разглеждане на този иск е било установено, че границата между имотите на ищците и ответниците следва да преминава по регулационната линия по приложения регулационен план от 1916 г., а не по кадастралната линия по кадастралния план от 1966 г., както и че ответниците за завзели без основание не само спорната реалната част от 39 кв.м., но и съседните 76 кв.м., заключени между кадастралната граница по кадастралния план от 1966 г. (линията БЖ) и приложена регулационна граница по регулационния план от 1916 г. (линията ВЖ). Въпреки това, искът по чл. 108 ЗС не бил изменен чрез въвеждане в предмета му и на съседната реална част от 76 кв.м., поради което със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че ищците са собственици само на 39 кв.м. (т.е. е отречено правото им на собственост върху съседната реална част от 76 кв.м.) и нищо повече не могат да търсят с нов исков процес.
Решението е неправилно – постановено в нарушение на чл. 298 и чл. 299 ГПК.
Съдът правилно е определил спорния предмет по приключилото и настоящото дело. Приел е, че по предходното дело е постановено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за реална част от 39 кв.м. от процесния парцел, а с предявения впоследствие иск по чл. 108 ЗС, по който е образувано настоящото исково производство, се иска установяване на собствеността и предаване владението върху съседна реална част от имота с площ от 76 кв.м. Двете реални части от 39 кв.м. и от 76 кв.м. имат обща граница, но не се припокриват изцяло или частично (реалната част от 76 кв.м., предмет на настоящия иск, не включва реалната част от 39 кв.м., предмет на приключилото производство, нито част от нея).
Неправилен е изводът, че спорът, предмет на иска по чл. 108 ЗС, предявен за процесната реална част от 76 кв.м. от имота, е разрешен с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, постановено за съседната реална част от 39 кв.м. от имота, поради което е налице забраната на чл. 299 ГПК за пререшаването му. Неправилен е и изводът, че пространствените предели на спорното право на собственост предмет на приключилото исково производство по чл. 108 ЗС, включват и процесната реална част от 76 кв.м. Същата не фигурира нито в установителната, нито в осъдителната част на диспозитива на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. С последното ответниците са осъдени, на осн. чл. 108 ЗС, да предадат на ищците владението върху собствената им реална част от 39 кв.м. Не е разглеждан осъдителен иск по чл. 108 ЗС за процесната реална част от 76 кв.м. от същия парцел.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за разглеждане на правния спор по същество.
Въпросът за отговорността за разноските, включително и за направените пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт, според изхода на същото.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 274 от 5. 07. 2019 г. по в. гр. д. № 166/2019 г. на ОС – Русе И ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: