Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35/02.02.2021 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2990 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 300/ 2020 г., с което Сливенски окръжен съд е обезсилил решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 3402/ 2019 г. на Сливенски районен съд, прекратил е производството по иска на В. Д. Ф. срещу ЖСК „Изгрев–2“ [населено място] с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 14 507.83 лв. - вземане за стойност поради направените разходи за довършване на жилище, определено за ищеца като обезщетение по чл. 100 ЗТСУ (отм.), а отговорността за разноски е определена съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК.
Решението се обжалва от ищеца В. Д. Ф. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния процесуално-правен въпрос (обобщен и конкретизиращ повдигнатите от касатора - т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довода, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради това, че обективното ни право не предвижда процесуална пречка за допустимост на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът ЖСК „Изгрев-2“ [населено място], ответник и по касация, възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, тъй като възприетото от въззивния съд съответства на практиката на Върховния съд на Република България – решение № 799/ 09.11.1987 г. по гр.д. № 618/ 1987 г., II-ро ГО; решение № 184/ 15.03.1985 г. по гр.д. № 125/ 1985 г., II-ро ГО и решение № 133/ 11.06.1991 г. по гр.д. № 130/ 1991 г., V-то ГО, а обжалваното решение е правилно. Претендира разноските пред касационната инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет – решението е въззивно по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.; от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът, чийто иск е приет като недопустим от въззивния съд; спазен е срокът по чл. 283 ГПК; налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е квалифицирал по чл. 59 ЗЗД иска за сумата 14 507.83 лв. – вземане за стойност поради направени разходи за довършване на апартамент № 9, определен като обезщетение със заповед № 93-15-458/ 11.04.1989 г. по чл. 100 ЗТСУ (отм., но в сила към нейното издаване), предявен от ищеца В. Д. Ф. (адресат на заповедта) срещу ответника ЖСК „Изгрев-2“ (преди – ЖСК „Комсомолец“). Въззивният съд е приел, че с решение на Общото събрание на ответната ЖСК от 14.12.2019 г. е било отхвърлено предложение по т. 1 от дневния ред за допълнителни вноски за довършването на апартамент № 8 и апартамент № 9 (този на ищеца). Така ОС се е произнесло по правата и задълженията на член-кооператорите, а е недопустимо ищецът да заявява пред съд имуществена претенция за накърнени негови имуществени права, след като въпросът е решен от компетентния орган по надлежен ред, а решението на ОС на ЖСК не е обжалвано, респ. не е отменено. Въззивният съд е изследвал правния режим на правоотношенията между член-кооператорите, вкл. тези по право и ЖСК, за да заключи, че е недопустимо да разгледа иска по същество, а следва да обезсили първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска по чл. 59 ЗЗД и да прекрати производството с присъждане на разноски в полза на ответника (чл. 78, ал. 4 ГПК).
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият процесуално-правен въпрос е с претендираното значение. По него на настоящият състав не е известно да има практика на Върховен касационен съд, а практиката на Върховния съд, цитирана от ответника, не изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Каузалната практика на Върховния съд Върховният касационен съд не следва да „осъвременява“ в смисъла на тълкуването, извършено с т. 3 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС. Тя не е проведена в в тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд - арг. от сравнителен анализ на чл. 280, ал. 1, т. 3, вр. т. 1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 300/ 2020 г. на Сливенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесени 290. 92 лв. – държавна такса по сметката на Върховния касационен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване в зависимост от представянето на документа в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.