Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * прекратяване на производството по делото * отмяна на уволнение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 14

гр. София, 11.01.2017 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 5244 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. З. П. срещу определение № 993/20.10.2016 г., постановено по частно възз. гр. дело № 380/2016 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 560/10.10.2016 г. по гр. дело № 783/2016 г. на Смолянския районен съд, с което е върната, подадената от жалбоподателя искова молба с вх. № 6716/26.08.2016 г. и е прекратено образуваното по нея производство по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, като постановено в нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост.
Ответникът [фирма] в отговора си излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на частната касационна жалба.
Обстоятелствата по делото са следните:
С подадена от жалбоподателя-ищец искова молба (предвид изложеното в обстоятелствената ѝ част и петитума ѝ), са предявени следните искове: 1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване дисциплинарното уволнение на жалбоподателя-ищец за незаконно и за отмяна на двете заповеди, с които то е извършено, а именно: заповед № 137/29.06.2016 г. за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и заповед № 138/29.06.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, подписани за „управител“ на ответното дружество, но с твърдения на касатора-ищец, че не са подписани от него, като в исковата молба е формулиран и „алтернативен“ петитум – за прогласяване нищожност на заповед № 137/29.06.2016 г.; 2) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на жалбоподателя-ищец на предишната му работа – на длъжността „шофьор товарен автомобил“ при ответното дружество; 3) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на касатора-ищец обезщетение в размер 2 700 лв. за оставането му без работа през периода 04.07.2016 г. – 04.09.2016 г.; 4) иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на касатора-ищец обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., без посочен размер, респ. – цена на този иск; 5) иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на касатора-ищец трудово възнаграждение в размер 95 лв. за извършена работа на 01.07.2016 г. и 02.07.2016 г.; и 6) иск за осъждане на ответника да заплати на касатора-ищец сумата 1 600 лв., при твърдения, че тази сума била „задържана“ от управителя на ответното дружество през 2014 г., с уговорка, че това е „гаранция“, че ищецът няма да напусне работа, но до края на 2014 г. ще му ги изплати.
С разпореждане № 1763/20.09.2016 г. първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал на касатора-ищец указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК – в едноседмичен срок от връчване на съобщението да отстрани следните нередовности: 1) да въведе фактически твърдения защо счита, че заповед № 137/29.06.2016 г. е нищожна и иска прогласяване на нищожността ѝ; 2) да въведе фактически твърдения за иска за сумата 95 лв., като посочи фактическото основание, на което го основава, с оглед твърдението му, че се дължи заплащане за извършени превози след дисциплинарното му уволнение; и 3) да въведе фактически твърдения за иска за сумата 1 600 лв., като посочи на какво фактическо основание иска връщането на тази сума – договорно или извъндоговорно.
С обжалваното пред въззивния съд определение № 560/10.10.2016 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е констатирал, че в едноседмичния срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК жалбоподателят-ищец не е депозирал уточняваща молба, с която да отстрани горните нередовности.
За да потвърди изцяло преграждащото определение на районния съд, в мотивите към обжалваното въззивно определение окръжния съд е възприел съображенията на първата инстанция, че исковата молба е нередовна досежно исковете за сумите 95 лв. и 1 600 лв. и че жалбоподателят-ищец не е отстранил нередовностите съгласно дадените му указания. В частта относно претендираната нищожност на заповед № 137/29.06.2016 г. за дисциплинарното уволнение, въззивният съд е изложил противоречиви мотиви – от една страна е приел, че и в тази част исковата молба е нередовна, а от друга – че не споделя изложените от районния съд съображения в тази част.
При така установените обстоятелства по делото, касационната инстанция намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 4 от ГПК, подадената частна касационна жалба е процесуално допустима в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и относно иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, чийто размер, респ. – цена, не са посочени в исковата молба, нито на касатора-ищец са давани указания в тази насока по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 4 от ГПК, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване в останалата част, респ. – частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като частното касационно производство по нея следва да се прекрати в същата част – относно иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер 95 лв. и иска за заплащане на сумата 1 600 лв., тъй като тези искове са с цена под 5 000 лв. и не са обусловени от исковете, по отношение на които въззивното определение подлежи на касационно обжалване.
В частната касационна жалба, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, от страна на касатора са изведени няколко формулировки, които обобщени, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), се свеждат до обуславящия правните изводи в обжалваното въззивно определение, процесуалноправен въпрос – неизпълнението от ищеца на указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК, дадени от съда за отстраняване на нередовности на исковата молба само по отношение на част от обективно съединените с нея искове, има ли за санкционна последица връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея изцяло – по всички предявени искове, включително по тези, по отношение на които съдът не е давал указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като поддържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно определение в противоречие с решение № 164/04.07.2012 г. по гр. дело № 570/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, и определение № 725/11.11.2015 г. по частно гр. дело № 3241/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
В тези два посочени от жалбподателя акта на ВКС, е споделена съдебната практика, според която няма основание за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и в частта ѝ по исковите претенции, за които не са дадени указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК, като в тази връзка е разяснено следното: По всеки отделен иск, с който е сезиран съда, се преценява наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск. При нередовност на исковата молба, съдът дава указание до ищеца да я отстрани. Ако нередовността касае само част от заявените искове, указанията са конкретно за съответните претенции и неизпълнението им в срок има за последица връщане на исковата молба само в частта по нередовните искове. Няма законово основание по чл. 129, ал. 2 от ГПК да се върне, съответно да се прекрати образувано вече съдебно производство по надлежно предявен иск. Възможно е връзката между отделните искове, заявени за разглеждане в едно и също производство, да е такава, че връщането на исковата молба по отношение на единия иск да обуславя недопустимост на другите претенции, като в подобни случаи, обаче, връщането и на редовно предявената искова претенция няма да е по чл. 129, ал. 2 от ГПК, а по чл. 130 от ГПК (поради недопустимостта й).
Настоящият съдебен състав също изцяло споделя тази трайно установената съдебна практика на ВКС, която е задължителна за долустоящите съдебни инстанции, като в случая въззивното определение – в подлежащата му на касационно обжалване част относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, е постановено в противоречие с нея при разрешаването на изведения от страна на ксатора процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е потвърдил преграждащото първоинстанционно определение за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото изцяло – и по отношение на тези четири иска, като е споделил изводите на първата инстанция за неостраняване на нередовностите съобразно дадените указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК само по отношение на останалите два обективно съединени с тях иска, като по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е изложил (както вече беше посочено) вътрешно противоречиви мотиви.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното определение – в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
От гореизложеното следва и че въззивното определение е неправилно в същата част – постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалноправните норми на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Видно от приетото по-горе, исковата молба е напълно редовна в частта ѝ по трите предявени с нея иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Поддържаната от страна на касатора-ищец в исковата молба, нищожност на едната от двете заповеди, с които е извършено дисциплинарното му уволнение, поради това, че тя не е подписана от управителя на ответното дружество-работодател и че в нея не е посочено наименованието на последното, не представлява нищо друго освен довод за незаконосъобразност на дисциплинарното му уволнение. Поради това и „алтернативното“ искане в петитума на исковата молба за прогласяване на такава нищожност не съставлява отделен иск, а се „поглъща“ от искането (петитума) за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (респ. – на двете заповеди, с които то е извършено). При това положение и предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, първата и въззивната инстанции не са имали никакво основание да връщат исковата молба и да прекратяват производството по делото по отношение на редовно предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Исковата молба е нередовна в частта ѝ по иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като не е посочен размерът, респ. – цената на този иск. Първоинстанционният съд обаче не е дал на жалбоподателя-ищец указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняване на тази нередовност. Поради това и предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, първата и въззивната инстанции не са имали основание да връщат исковата молба и да прекратяват производството по делото, и по отношение на този иск.
Следва да се отбележи и че искът по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер 95 лв. и искът за заплащане на сумата 1 600 лв. не са обуславящи спрямо исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено преграждащото развитието на производството първоинстанционно определение, като неправилно следва да бъде отменено в подлежащата на касационно обжалване и допусната до такова негова част – относно връщането на исковата молба и прекратяването на производството по делото по отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по тези искове, които следва да започнат с даване по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК на указания на касатора-ищец да отстрани нередовността на иска си по чл. 224, ал. 1 от КТ, като посочи размера на претендираното с него обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а с това – и цената на този паричен иск. Едва при неизпълнение на тези указания в установения от закона едноседмичен срок, съдът може да върне исковата молба и да прекрати производството относно този иск. Както вече беше посочено, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ са редовно предявени и следва да се предприемат съдопроизводствени действия по тяхното разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. З. П. срещу определение № 993/20.10.2016 г., постановено по частно възз. гр. дело № 380/2016 г. на Смолянския окръжен съд, – в частта относно иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер 95 лв. и иска за заплащане на сумата 1 600 лв.; като ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по частно гр. дело № 5244/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 993/20.10.2016 г., постановено по частно възз. гр. дело № 380/2016 г. на Смолянския окръжен съд, – в останалата част – относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ;
ОТМЕНЯ определение № 993/20.10.2016 г., постановено по частно възз. гр. дело № 380/2016 г. на Смолянския окръжен съд – в същата част, с която определение № 560/10.10.2016 г. по гр. дело № 783/2016 г. на Смолянския районен съд е потвърдено в частта, с която исковата молба с вх. № 6716/26.08.2016 г., подадена от Н. З. Пандагузов срещуН. – В. и с-ие“ О., е върната и е прекратено образуваното по нея производство по същото първоинстанционно гр. дело – в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ;
ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и по иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото определение.
Определението – в частта, с която частично се оставя без разглеждане частната касационна жалба и частично се прекратява частното касационно производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.