Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 08.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5376 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. А., против въззивното решение № 3474 от 15 май 2015 г., постановено по гр.д. № 6358 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е потвърдено решение № 1573 от 17 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 1639 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г. в частта му за отхвърляне на предявените от Д. против З. Ю. М. от [населено място] искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 7490 лева обезщетение за ползване на имот за периода 14 януари 2010 г. – 12 февруари 2012 г. и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1661,33 лева лихва за периода 14 януари 2010 г. – 14 януари 2013 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1474 от 23 декември 2015 г., за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по въпроса дължи ли наемателят на наемодателя обезщетение за ползата, от която е бил лишен последният, ако след прекратяването на договора за наем наемателят продължи ползването на имота, изразяващо се в съхраняване на негови вещи, въпреки противопоставянето на наемодателя. Основание за твърдяното противоречие дава разрешението, дадено от ВКС в решение № 477 по гр.д. № 1081/2009 г., ІІІ г.о., в което е разрешен същият правен въпрос. С обжалваното решение, независимо от откритите изоставени вещи при въвода във владение в имота, осъществен по силата на влязло в сила между страните съдебно решение по иск по чл. 233 ЗЗД, и макар тези вещи да имат отношение към дейността на ответницата, въззивният съд приема, че използването не се установява, включително и от събраните гласни доказателства. В соченото решение на ВКС се приема, че независимо от преустановяване на наемното правоотношение, законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащото от прекратения наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ, като неизпълнението му е свързано с предвидените в чл. 236, ал. 2 ЗЗД последици, една от които е заплащане на съответно обезщетение, и когато след прекратяване на договорната връзка ползването продължава чрез съхраняване на вещи на наемателя в имота на наемодателя въпреки противопоставянето му, се дължи обезщетение за ползата от която последният е бил лишен. Това разрешение се споделя от настоящия съдебен състав. Касационната жалба е основателна. По делото е установено, че с договор за наем от 4 февруари 2000 г. касаторът отдал на ответницата в качеството й на едноличен търговец шивашко ателие под наем. С решение по гр.д. № 3189/2011 г. по описа на СГС, влязло в сила, е прието, че ответницата е напуснала помещението в края на 2009 г., като последната заплатена наемна цена е била 300 лева месечно, а с решение по гр.д. № 11928/2010 г. по описа на районния съд в гр. София, ответницата е осъдена да предаден на касатора шивашкото ателие. Не е спорно, че на 15 януари 2010 г. ответницата и съпругът й са изнесли от помещението машини и други вещи от шивашкото ателие. Въводът във владение е осъществен на 13 февруари 2012 г., като според протокола за въвод в имота били намерени изоставени вещи от длъжника с ниска стойност, изхабени и стари. От съставения списък на вещите е видно, че са намерени алармена система от 17 елемента, пет броя дървени маси, пластмасови закачалки за дрехи, осем броя парчета изкуствена кожа, пакет с хартиени и картонени кроячни шаблони, стойка за конци от шевна машина, осем броя пластмасови кроячни подложи, кутия с метален обков за чанти, калъф с оризова хартия, картон за кройки, топче червен хастар, панерче с фирмени етикети, четири кроячни криви линии, кълбо черен ширит, метален стелаж, както и други вещи, като несъмнено това са вещи, които имат отношение към извършваната от ответницата дейност. В случая ответницата, независимо от прекратяването на наемното правоотношение с нотариална покана, връчена й на 15 декември 2009 г., не е предприела връщане на наетото помещение. По делото не са представени доказателства за изпълнение на това задължение на ответницата, което не е поставено в зависимост от наличието на отношения на пренаемане – чл. 234, ал. 1 ЗЗД, доколкото данни за самостоятелно възникнало наемно правоотношение между касатора и съпруга на ответницата в качеството му на едноличен търговец не се представят по делото. Неправилен е изводът на въззивния съд, че след прекратяване на наемното правоотношение не е установено ползване на наетата вещ от страна на ответницата. Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя след като облигационната връзка престане да съществува е предвидено от закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя. Връщането на наета недвижима вещ по смисъла на посочения текст не се изчерпва с изнасяне на машини, съоръжения и материали от нея, нито с непосещаването й занапред. Имотът е предаден, когато наемателят осигурява достъп до имота във вида му, в който имотът е бил към момента на сключване на наемния договор – имотът трябва да е напълно опразнен от вещи и друго имущество на наемателя и наемателят предава ключа на имота, евентуално постига съгласие с наемодателя за съдбата на монтирани в имота съоръжения (както в случая е с поставената охранителна система), и пр. Законът не предвижда това задължение да отпада в случаите, когато по някаква причина (добри отношения, осъществяване на ремонт, аварийни събития и др.) наемодателят е имал достъп до имота чрез свой ключ, а ако наемателят твърди осъществени от наемодателя при тази хипотеза действия с цел ангажиране на отговорността му по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в посочения по-горе смисъл, то в негова тежест е да ги установи. К. съд приема, че ответницата е ползвала наетото помещение без основание, поради което дължи обезщетение за вреди. Размерът на вредите подлежи на доказване от ищеца и се определя в зависимост от вида на засегнатото благо. Както се приема в обвързващата съдебна практика, конкретният размер на обезщетението, което дължи бившият наемател за ползването на вещта, не може да бъде по-нисък от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползване, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем; размерът на средния пазарен наем на ползваната вещ подлежи на изследване, когато се претендират вреди над договорения наем по прекратения договор, но това не е необходимо когато заявената претенция за обезщетение е до размера на получаваната наемна цена (така според решение № 215 по т.д. № 967/2011 г., II т.о., ВКС, и цитираната в него съдебна практика на ВКС). В случая касаторът е поискал заплащане на обезщетение, равно на месечния наем за съответния период. Даденото в решение № 164 по т.д. № 1079/2009г., ІІ т.о., ВКС, разрешение, сочено от ответницата в касационното производство с писмените бележки, има предвид различна хипотеза – неизлагане на мотиви от въззивния съд при сторени оплаквания във въззивната жалба срещу размера на обезщетението, равняващо се на уговорената от страните наемна цена. По настоящото дело в течение на цялото му производство ответницата не е въвела довод във връзка действителния размер на настъпилите за наемодателя вреди, а се е ограничила да твърди, че наемната цена не е била променяна от първоначално определената между страните. А и това последно твърдение не може да се възприеме, предвид представените по делото доказателства и приетото в решение по гр.д. № 3189/2011 г. на СГС за размера на дължимия, но неплатен наем до края на м. декември 2009 г. При тези съображения обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, касационният съд постановява ново решение по съществото на спора. Основателни са предявените от касатора искове за осъждане на ответницата да му заплати на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата от 7490 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота за периода 14 януари 2010 г. – 12 февруари 2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1661,33 лева лихва за забава за периода 14 януари 2010 г. – 14 януари 2013 г. На касатора следва да се присъдят сторените от него разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № № 3474 от 15 май 2015 г., постановено по гр.д. № 6358 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е потвърдено решение № 1573 от 17 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 1639 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г. в частта му за отхвърляне на предявените от Д. С. Д. против З. Ю. М. искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на имот и по чл. 86 ЗЗД за заплащане лихва върху главницата, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА З. Ю. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх., ет. , ап., да заплати на Д. С. Д., с адрес в [населено място], [улица], ет. , сумата от 7490,00 (седем хиляди четиристотин и деветдесет) лева обезщетение за ползване на недвижим имот – шивашко ателие, за периода 14 януари 2010 г. – 12 февруари 2012 г., ведно със законната лихва от 14 януари 2013 г. ОСЪЖДА З. Ю. М., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на Д. С. Д., с посочен адрес, сумата от 1661,33 (хиляда шестстотин шестдесет и едно цяло и тридесет и три стотни) лева лихва за забава върху главницата от 7490 лева за периода 14 януари 2010 г. – 14 януари 2013 г. ОСЪЖДА З. Ю. М., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на Д. С. Д., с посочен адрес, сумата от 1025,03 (хиляда и двадесет и пет цяло и три стотни) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: