Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 09.03.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 891 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 85/27.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 575/2010 г., постановено от Окръжен съд – Шумен. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение №922/ 19.10.2011 година. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, е относно процесуалната възможност при обективно съединени искове с различна родова подсъдност, исковете да се разгледат от районен съд като първа инстанция, макар единия от обективно съединените искове да е родово подсъден на окръжен съд, като първа инстанция. Сочи се противоречие с определение на Апелативен съд – В. Т., постановено по ч.гр.д.№ 187/2005 г., влязло в сила, с което по същия правен въпрос е прието, че при същата правна хипотеза, районен съд не може да разгледа иск, който е подсъден по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд, макар и при условията на обективно съединение на исковете и при наличието на акцесорност. Това противоречиво разрешаване от съдилищата по така поставения правен въпрос, е обосновало допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. касационното обжалване следва да се допусне по така поставения правен въпрос. Касационното обжалване е допуснато и по процесуалноправният въпрос, следва ли въззивният съд да приеме за безспорно установен правнорелевантен факт, без да обсъди доводите на страните в насока на събраните доказателства за неговото установяване, предвид и обстоятелството, че страните са въвели спор относно тези факти. По отговора на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: При обективно кумулативно съединяване на искове, предявени пред районен съд, когато един от обективно съединените искове е с родова подсъдност окръжен съд, на основание, посочено в разпоредбата на чл.104 от ГПК /респ. чл.81 от ГПК /отм./, не е процесуално допустимо този обективно съединен иск да бъде разгледан от районен съд, като първа инстанция, дори и да се намира в условията на преюдициалност от останалите предявени искове. В тези случаи, районен съд, пред който са предявени исковете е длъжен да раздели производството по делото по отношение на предявените искове, като продължи производството единствено по исковете, които са му родово подсъдни, по правилата за родовата подсъдност, а исковете, родово подсъдни на окръжен съд, да изпрати за разглеждане като първа инстанция на съответния окръжен съд. В тази връзка, състава на ВКС споделя възприетото по този правен въпрос в определение на Апелативен съд – В. Т., постановено по ч.гр.д.№ 187/2005 г., с което е дадено същото разрешение на правния въпрос. Тогава, когато в страните в съдебното производство спорят относно правнорелевантен факт, процесуално недопустимо е съдът, без да излага съображения относно този факт, да приеме за безспорно между страните неговото настъпване, респ. неговата липса. Съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, на които страните основават своите правни твърдения, като въз основа на събраните по делото доказателства посочи кои факти приема за установени и защо. При въвеждане на спор от една от страните относно настъпването или не на определен факт, процесуално недопустимо е съдът да приема същия за безспорен между страните, както и да приема същия за безспорно установен, без да посочва доказателствата, на които основава този свой извод. По касационната жалба на [фирма], съдът приема следното: Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба против решение, с което районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС – за предаване държането на движими вещи, както и по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, произхождащи от невъзможността да се реализира печалба от използуването на същите движими вещи. По ревандикационния иск, въззивният съд е приел, че същия е основателен частично за вещите, закупени от ищеца, като е приел за неоснователен предявения иск за част от вещите, за които е приел, че са налице доказателства, въз основа на които е направил извод за придобиването им по давност, на основание чл.78 от ЗС. Този свой извод съдът е направил, като е приел за безспорно, че ответното дружество е придобило владението върху тази част от движимите вещи по договор от 1992 година. Въззивният съд е приел, че по предявения иск за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване за сумата от 520 000 лева, районният съд е бил компетентен да се произнесе по правилата на родовата подсъдност, тъй като този иск е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС. При постановяването на решението, въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, с цена на иска 520 000 лева правилно от гледна точка на родовата подсъдност, е разгледан от районен съд като първа инстанция, тъй като изхода на спора по този иск е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС, касаещ. Преюдициалността на обективно съединените искове, в случая не може да измени определената от процесуалния закон родова подсъдност. Действително, искът с правно основание чл.59 от ЗЗД е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС, по-точно в частта от ревандикационния иск, в която съдът ще се произнесе относно принадлежността на правото на собственост върху процесните движими вещи, но тази зависимост не изменя определената в разпоредбата на чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК /отм. – доколкото исковете са предявени при действието на този процесуален закон/. Съгласно тази разпоредба, на окръжен съд, като първа инстанция, са подсъдни искове с цена на иска над 10 000 лева, независимо от това дали спора е търговски или граждански. С направеното увеличение на предявения иск, цената му е в размер на 520 000 лева – сума, определяща родовата му подсъдност на окръжен съд като първоинстанционен съд. Като е приел, че разгледания иск с правно основание чл.59 от ЗЗД с цена на иска 520 000 лева от Районен съд – Нови пазар е подсъден на районен съд, и то въпреки направеното от въззивника възражение в тази насока, като е формирал и правни изводи в тази насока, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Решението в тази част на въззивния съд е недопустимо, доколкото се е упражнил инстанционен контрол по същество на спора на недопустимо решение, като се обезсили и решението на районен съд в тази му част, като делото се върне на окръжния съд, за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като първа инстанция. Неправилно е позоваването в насока на допустимост на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД на аналогия с предпоставките за допустимост на иска с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, доколкото иска с правно основание чл.59 от ЗЗД е самостоятелен иск, а не последица от основателността на иска за собственост, така, както е при претенция с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, която не е предмет на касационното обжалване. При новото разглеждане на спора по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, съдът ще следва да изследва предпоставките за основателност – наличие както на обедняване от страна на ищеца, така и на обогатяване за ответника и връзката между тях, както и до кой размер ще е основателен предявения иск. В частта, с която е отхвърлен предявения ревандикационен иск за предаване на движими вещи, съдът също е процедирал в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е приел за безспорно, наличието на владение от страна на ответника за движимите вещи, които е приел за „движими” по своя характер, но е приел, че са придобити по давност, на основание чл.78 от ЗС. В тази насока, съдът се е ограничил да отбележи, че е безспорно между страните наличието на владение върху вещите от страна на ответното дружество, без да вземе предвид процесуалните действия, предприети от ищеца в насока на оспорването именно на наличието на владение върху вещите, годно да направи собственик ответника. Не е обсъден протокола за въвод във владение, както и издадените фактури за закупуването на вещите и от ищеца по делото, както и събраните в подкрепа на тезата на ищеца свидетелски показания, свидетелствуващи за недобросъвестност от страна и на двете страни по сделките, с които ответникът твърди, че е придобил собствеността върху вещите, както и приетите писмени доказателства в тази насока. Съдът е отбелязал единствено, че свидетелските показания не променят обстоятелството, че вещите са придобити на правно основание, годно да направи лицето собственик, без да обсъди събраните в насока правно релевантния факт на знание от страна на купувача, че купува от несобственик, гласни и писмени доказателства. Приемайки за безспорен факт с правно значение, въпреки наличието на спор между страните, е съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на решението в частта, с която е приет за неоснователен и отхвърлен като такъв иска с правно основание чл.108 от ЗС относно всички движими вещи. По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС за предаване държането на трафопост с оборудване, правилно и обосновано въззивният съд е приел, че се касае за недвижима вещ по своето естество и собствеността върху която не може да се прехвърля по начин, по който ищецът твърди че е придобил правото на собственост. Освен изложените в решението съображения за неоснователност на тази претенция, следва да се отбележи, че не е предявен иск за предаване на сдържането на части от трафопоста, каквото становище се застъпва от касатора, а е за „трафопост с оборудване”, без да се посочва и изброява оборудването като отделни елементи и части на претенция. Така формулираната претенция на ищеца води до извод, че се претендира обекта трафопост, предназначен за екетрозахранване на конкретен обект, който е вещ, извадена от гражданския оборот, в каквато насока са и изводите на Ш.. В тази част, решението на въззивния съд следва да се остави в сила. По отношение на предявения иск за ванна пещ, съдът е приел въз основа на особеното мнение на едно от вещите лица, изготвили тричленната експертиза, че е трайно прикрепена към земята, в каквато насока е и едноличната експертиза по делото. Две от вещите лице по тричленната експертиза дават заключение, че ванната пещ , по своето естество е движима вещ, тъй като не е трайно прикрепена към земята. Мотивирано и обосновано, съдът е приел, че ванната пещ, е прикрепена по начин, по който при отделянето й, ще бъде негодна за употреба по предназначението й, а от нея биха останали елементи, които биха могли да се използуват за изграждането на нова. Последният извод на съда, не води до извод, че ванната пещ, монтирана за експлоатация, е движима вещ. Искът е предявен за предаване държането на ванната пещ така, както е въведена в експлоатация в производственото помещение. Така монтирана и въведена в експлоатация, ванната пещ не би могла да бъда фактически пренесена на друго място, без да бъдат разрушени части от ванната пещ като съоръжение, а от нея биха останали елементи, които по своето естество не се отъждествяват с ванната пещ – така както е предявен иска с правно основание чл.108 от ЗС, а не за части, елементи от ванна пещ, които след сглобяване и монтаж, биха могли да изградят ванна пещ. В тази част, с която е приет за неоснователен иска за тази вещ, решението на окръжния съд също следва да се остави в сила. При новото разглеждане на спора, съставите на окръжния съд, действуващи като първа и въззивна инстанция, ще следва да направят преценка кой от двата иска е преюдициален по отношение на другия, с оглед спирането на едно от двете производства, до приключването на другото с влязло в сила решение. В настоящото производство, разноски не следва да се присъждат, като такива ще следва да се присъдят при постановяването на решения по исковете при новото разглеждане на спора, съобразно основателността на подлежащите на ново разглеждане искове. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 85/27.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 575/2010 г. от Окръжен съд – Шумен в частта, с която е оставено в сила решение №154/24.06.2010 г., по гр.д.№ 634/2007 г. на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 520 000 лева, както и решението на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 520 000 лева. Изпраща делото на Окръжен съд – Шумен, за разглеждане като първа инстанция на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 520 000 лева. ОТМЕНЯ решение № 85/27.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 575/2010 г. от Окръжен съд – Шумен в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС за процесните движими вещи, с изключение на частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за следните вещи: „ванна пещ” и „трафопост с оборудване”,като връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Шумен, в отменената част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/27.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 575/2010 г. от Окръжен съд – Шумен в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС за следните вещи: „ванна пещ” и „трафопост с оборудване”. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.