Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 16.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 306 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С. П., чрез адвокат К. Х., против решение № 6 от 03.02.2017 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с алтернативни искания за изменения на съдебния акт и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, или за намаляване на наказанието, или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Навеждат се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено от недоказаното обвинение за продаване и неправилно приложената правна квалификация по чл. 354а, ал. 2 от НК, вместо за по-леко наказуемото престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК за държане на инкриминирания наркотик. Съществени процесуални нарушения са забелязани в липсата на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, в превратното им възприемане и формално обсъждане, в изграждане на вътрешното убеждение от произволно възприети фактически положения, както и в липсата на самостоятелна доказателствена проверка от въззивната инстанция. Въпреки намалените по размер санкции от апелативния съд наказанията останали явно несправедливи. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият Б. П. и неговият защитник адвокат Д. М. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като представят и писмено допълнение с аналогични доводи. Като съществено нарушение на процесуалните правила сочат и неизписаната форма на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК в правната квалификация на деянието. Настояват за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, а наказанието за справедливо наложено, поради което предлага исканията на жалбоподателя да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 35 от 12.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 382/ 2015 г. Русенският окръжен съд признал подсъдимия Б. С. П. за виновен в това, че в периода от 02 до 03.10.2013 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешение държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (марихуана, хероин и амфетамин), всичко на обща стойност 2 017,31 лева и на 02.10.2013 г. разпространил чрез продажба на Б. И. Б. амфетамин с тегло от 0,8823 грама, на стойност 26,47 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр.второ, т. 4, във вр. с ал. 1, пр. 4 и 5, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба в размер на 60 000 лева. Съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия с мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, отнел в полза на държавата предмета на престъпление и придобитото от престъплението, а в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 6 от 03.02.2017 г. по н.о.х.д. № 316/ 2016 г. Великотърновският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда и намалил размерите на наказанията, съответно на осем години лишаване от свобода и на 50 000 лева глоба, а в останалата част потвърдил съдебния акт. Касационната жалба на подсъдимия Б. П. е частично основателна. Наведените от касатора доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждане на делото, не се споделят. Въззивният съд без основание е упрекнат, че не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, като е проявил тенденциозност и е игнорирал доказателствата подкрепящи защитната теза. Апелативният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства, като не е игнорирал някои от тях, нито ги е възприел превратно. Некоректно е критикуван за липсата на самостоятелна доказателствена проверка. При обсъждане на доказателствата мотивите на съдебното решение са изключително подробни, като дори ненужно са преразказани показанията на свидетелите и разминаващите се обяснения на подсъдимия П.. Особено внимание е отделено на изложенията на свид. Б. Б., чийто обяснения като обвиняем на досъдебното производство са възприети за достоверни, поради намерената убедителна кореспонденция на фактите с тези от други доказателствени средства, в различие от коренния обрат в позицията на този свидетел при въззивното следствие. Двойната природа на обясненията на обвиняемия поначало не изключва тяхната достоверност, когато изложените твърдения се подкрепят от други събрани по делото доказателства (напр.: показанията на свид. Р.Й., техническата експертиза на записите от телефонния апарат на свид. Б. и др.). Противоречията между отделните изложения на свид. Б., на обясненията на подсъд. П. спрямо други доказателствени източници, на изграждащите алиби на подсъдимия за 02.10.2013 г. свидетели Т. П., Г. Г. и С. М. въззивният съд е анализирал и мотивирал становището си по какви съображения и кои от доказателствените средства кредитира с доверие и защо, и кои от тях и защо не възприема. Няма превратно оценени или пренебрегнати доказателствени източници. Въззивният съд ги е съобразил според действителното им съдържание, а фактическите обстоятелства, свързани с предмета на делото, извел по ясен и категоричен начин, в синхрон с дължимите процесуални изисквания. Възраженията на касатора за недоказаност на специалната цел на държаните от него наркотични вещества и на извършената на 02.10.2013 г. продажба не се основават на правилния прочит и логичен анализ на доказателствата, направен с обжалвания съдебен акт. Закономерно целта за разпространение на наркотичните вещества е изведена от видовото им разнообразие, тяхното количество и стойност, от разпределението им в няколко самостоятелно обособени вещи за съхранение, от други намерени на местопрестъплението допълнителни вещи и пособия и с разкритите данни и за други наркотични продажби извършени от подсъдимия П.. Правилно въззивният съд е приел обясненията на подсъдимия Б. П. за защитна позиция, целяща да смекчи наказателната му отговорност в по-леко наказуем състав и отпадане на специалната цел за разпространение. Събран е възможният обем от доказателства, които са оценени от въззивната инстанция при спазване на процесуалните изисквания и не са допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащи на доказване. Осъждането на подсъдимия П. почива на съвкупна оценка на всички събрани и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, а не само на приобщените обяснения на свид. Б. или на предположения, изводими от съдебното му минало. Не е допуснато и нарушение на процесуалните права на подсъд. П., развито в писменото допълнение към касационната жалба, със забелязаната неточност на правната квалификация на деянието. В диспозитива на обвинителния акт словесно е изписан квалифициращия признак опасен рецидив без цифровата квалификация да съдържа правната връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Допуснатото нарушение не е съществено. Защото всички признаци от състава на престъплението са изрично посочени, а сред тях е и по-тежко квалифициращият признак по чл. 354а, ал. 2, изр.второ, т. 4 от НК – при условията на опасен рецидив. Обвинителният акт има две предназначения: от една страна, той определя предмета на доказване, а от друга страна, очертава всички фактически и юридически основания, на базата на които се иска осъждане на подсъдимия. Обвинението следва да бъде така конструирано, че да е напълно ясно за какво престъпление е обвинен подсъдимият и срещу какво следва да се защитава. Не всяка грешка, пропуск или несъответствие в съдържанието на обвинителния акт трябва да се интерпретира като нарушение на чл. 246 от НПК. Такъв би бил само този порок, който се отнася до съставомерните признаци на престъплението, така че подсъдимият действително да е затруднен да разбере същността на обвинението и да организира защитата си. В настоящия случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани осъжданията на подсъдимия П., които обуславят квалифицирания признак опасен рецидив, а в диспозитива на акта, посочено по-горе, е отразена и цифровата квалификация. Подсъдимият Б. П. е бил напълно наясно в какво точно е обвинен, узнал е за инкриминираните му факти и обстоятелства на деянието и неговата правна квалификация, включително и че това негово деяние е извършено при условията на опасен рецидив. Изпускането на препратката към общата норма на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, в настоящия случай, не представлява съществено процесуално нарушение. Процесуалните права на подсъдимия П. са били надлежно охранени и не е допуснато тяхното нарушение. Косвено потвърждение на този извод се открива в обстоятелството, че възражението е направено за първи път едва в касационното производство. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са несъстоятелни. Приетите за установени фактически обстоятелства представят за правилна квалификацията за държане на разнообразни наркотични вещества в [населено място], с цел разпространение и за продажба на наркотик на свид. Б. Б.. Предложената от подсъдимия и неговия защитник преквалификация на деянието в по-леко наказуем закон по чл. 354а, ал. 3 от НК не отговаря на осъществените съставомерни признаци на престъплението, доказани по делото. Материалният закон е приложен правилно, с изключение на правните изводи за наличие на извършени две отделни деяния при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК. Продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК е налице, когато деецът извърши две или повече деяния, които поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също по вид престъпление, като последващите обстоятелства от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите (заради сходството в престъпната обстановка, непродължителния период от време на извършването им и еднородността на вината). Подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода 02-03.10.2013 г. е държал наркотици, индивидуализирани по вид, тегло, съдържание на наркотично-действащ компонент и стойност, а на 02.10.2013 г. е разпространил амфетамин на свид. Б. Б.. Заради времевите очертания на две от формите на изпълнителното деяние продажбата (разпространението) на 0,8823 грама амфетамин е извършена по време на държането на останалата и по-голяма част от предмета на престъпление (марихуана с общо тегло от 40,9015 гр, хероин от 16,8632 гр и амфетамин от 29,3574 гр). Затова в конкретния случай не са осъществени две отделни деяния – за държане и за разпространение, които да бъдат обединени в едно общо продължавано престъпление. Налице е едно престъпление, обединяващо в себе си две от формите на изпълнителното деяние, но с общ предмет на престъпление и единен престъпен резултат. Мотивите на стр. 35 от въззивното решение са неправилни. Препратката към чл. 26 от НК е незаконосъобразна и подсъдимият Б. П. следва да бъде оправдан за това обстоятелство. В частта за явната несправедливост на наказанието касационният довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е предявен основателно. Въпреки, че апелативният съд е намалил наложеното с присъдата наказание, същото е останало явно несправедливо. Въззивната инстанция е изменила мотивите на първоинстанционната присъда, която след изключване на част от утежняващите санкцията обстоятелства приела за наличен превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства, за разлика от първоинстаницонния съд, който дал превес на отегчаващите обстоятелства. Не е отчетена продължителността на процеса, за която подсъдимият П. няма принос. Санкцията от осем години лишаване от свобода продължава да не съответства на конкретната тежест на извършеното престъпление и на личността на дееца. Ето защо, касационният съд прие да занижи допълнително размера на наказанието лишаване от свобода на седем години. Определеният с присъдата първоначален строг режим не подлежи на изменение, с изключение на правните основания за неговото определяне - чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, след настъпилата законова промяна (обн., ДВ, бр. 13/ 2017 г.) и отпадане на задължението съдът да определи вида на затворническото заведение. Кумулативното наказание от петдесет хиляди лева глоба се оценява за справедливо определено. В съчетание с основното наказание от седем години лишаване от свобода общата санкция може да способства за постигането на поправителното и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия Б. П. и да реализира целите по чл. 36 от НК. В останалата част въззивното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 6 от 03.02.2017 г. по в.н.о.х.д. № 316/ 2016 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, като оправдава подсъдимия Б. С. П. да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК, НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода на седем години и изменя правното основание за определения първоначален строг режим за изпълнението на наказанието лишаване от свобода по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.