Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 22 февруари 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 41 по описа за 2022г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Д. С. Д. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 61/2020г. на Районен съд – Горна Оряховица, по което на молителя с присъда № 260002/25.05.2021г. е наложено наказание от една година лишаване от свобода, както и глоба от 200 лева, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК. Присъдата е протестирана от прокурор от РП-Велико Търново и е потвърдена с решение 96/12.10.2021г. по ВНОХД № 326/2021г. на ОС- Велико Търново. Претенцията в искането се основава на задочното производство пред двете съдебни инстанции. Иска се възобновяване на делото и осигуряването на правото на лично участие и защита в процеса. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно, макар и подадено в срока. Посочва, че осъденото лице след повдигане на обвинението се е укрило, поради което процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК не е могла да бъде изпълнена. Поради тези обстоятелства искането според прокурора е неоснователно и следва да се остави без уважение. Осъденото лице се явява, представлява се от служебно назначен от касационната инстанция защитник, който пледира, че направеното искане е основателно и моли да бъде уважено. Посочва, че и с назначаването на служебен защитник по време на въззивната инстанция не е било осигурено в пълна степен правото на защита, следвало да се прояви процесуална активност осъденото лице да бъде призовано на известните по делото телефони. Осъденото лице заявява, че не се бил укривал, бил управлявал автомобил, който е с немска регистрация, което без немско жителство не можел да стори. Нямал вина, че не е бил призован, тъй като адресите в Чешката република и във ФРГ били известни. Последен и при последната си дума заявява, че моли делото да се възобнови. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. Наказателното производство е било образувано на 10.01.2020г., като бързо производство под № 26/20г. по описа па РУ-МВР, Горна Оряховица. С постановление на прокурор от тогава РП-Горна Оряховица от 16.01.2020г. е разпоредено производството да продължи по общия ред, като на 20.01.2020г. е повдигнато и предявено обвинение за деяние по чл.343б, ал.1 от НК на осъденото лице. Тогава е определена и мярка за неотклонение „Подписка“, като за задълженията си във връзка с нея Д. в качеството на обвиняем е бил надлежно известен, удостоверено с неговия подпис, На същата дата е бил проведен и разпит в качеството на обвиняем, като в протокола за разпит обв.Д. е заявил, че се отказва от правото си да му бъдат предявени материалите от досъдебното производство. На 23.01.2020г. е внесен обвинителен акт в РС-Горна Оряховица, като подсъдимият Д. не е бил намерен на посочения от него на досъдебното производство адрес: [населено място], [улица]. Получените за него данни са, че не пребивава на адреса, а се намира извън страната. Друг адрес осъденото лице не е посочило, независимо от твърденията си в пледоарията. Съдът от първата инстанция е дал ход на делото в присъствието на упълномощен от осъденото лице защитник, който не е възразил делото да се разгледа в отсъствие на Д.. Съдът се е позовал на присъствието на защитник, както и на характера на обвинението, което позволява разглеждането на делото в отсъствие на дееца. Присъдата е постановена на 25.05.2020г., като е била протестирана от прокурор във връзка с размера на наказанието. Въззивното заседание се е провело в отсъствие на подсъдимия, който отново не е бил намерен на посочения от него адрес, в присъствието на служебно назначен защитник, а потвърдителното решение е постановено на 12.10.2021г. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъдения е предявено обвинение в негово присъствие, очевидно е бил известен за делото пред първата съдебна инстанция (доколкото е упълномощил защитник лично и именно по това съдебно производство), но в нито един момент не е уведомил органите на досъдебното производство или съда за напускане пределите на страната, каквото задължение несъмнено е имал по силата на определената мярка за неотклонение „Подписка“. Поведението му напълно покрива изключението, което пък предполага отхвърляне на искането за възобновяване. Макар и явяването на осъденото лице да не е било задължително, напускането на страната пък покрива дефиницията, употребена от законодателя за подобно поведение като укриване от органите на правосъдието – доколкото е било необходимо да се изпълни процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК ( понастоящем и вече чл.247в, ал.1 от НПК).. Касационният състав намира, че осъденото лице с описаните действия се е укрил от провеждането на наказателното преследване срещу него и сам се е лишил от правото си на лично участие в процеса при липсата на уважителни причини. Правото съществува, но не дава основание използването му да води до забавяне на производството. Това от своя страна нарушава други права, като тези за бърз и справедлив процес, също и правата на евентуалните засегнати страни, ако такива съществуват, какъвто не е настоящия случай. Освен това, както съдът е отбелязвал и друг път, пряко се засяга обществения интерес от бързото и своевременно разглеждане на делата. Поради тази причина касационният състав приема процесуалното поведение на осъденото лице за укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото поведение е била причината заседанието, в което е приключило съдебното следствие, да се проведе в негово отсъствие. С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 61/2020г. на Районен съд – Горна Оряховица и по ВНОХД № 326/2021г. на ОС- Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.