О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 София, 14.01.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 30 /2016 година Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. П. Д. против определение № 700 от 04.11.2015г. по ч. гр.д.№ 3818/2015г на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от него частна жалба вх.№ 14719/18.12.2014 г, срещу разпореждане от 18.11.2014 г, постановено по гр.дело № 2519/14 г на Софийски апелативен съд. /намиращо се на л.14 по ч.гр.дело № 581/15 г на ВКС, ІІ гр.о./., с което жалбоподателят е задължен да внесе държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв по сметка на ВКС Навежда се оплакване от жалбоподателя във връзка с искането му за предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е проследил движението на делото от подаване на исковата молба до постановяване на обжалваното определение, констатирал е, че определението, с което е отказано предоставяне на правна помощ е влязло в сила и прилагайки ГПК е посочил, че определението за оставяне на жалба, или частна жалба без движение като такова, обезпечаващо нормалното движение на делото и извършване на следващи процесуални действия не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което частната жалба против него е недопустима. Като допълнителен аргумент е изложено и това, че частната жалба, която е била оставена без движение вече е върната с окончателно определение на ВКС и при постановяване на това определение е проверена законосъобразността на обжалваното такова. Определението е правилно. Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. За определението по чл.275, ал.2, във вр.с чл. 262, ал.1 ГПК, чрез които частната жалба се привежда в съответствие с изискванията на ГПК за редовността й, процесуалния закон не е предвидил възможност на обжалване. Те обезпечават движението на делото и конкретно настъпване на деволутивния ефект. Контрол върху тези определения относно правилността им се извършва при обжалване на определението за връщане. Частната жалба, която е била оставена без движение за внасяне на държавна такса вече е върната с окончателно определение № 25/11.02.2015г. по ч. гр.д.№ 581/2015г. на ВКС ІІ гр.о., при постановяването на което е преценена законосъобразността на определението за оставяне на частната жалба без движение. С това е изчерпан процесуалния ред за жалбоподателя по повдигнатия от него процесуален спор и правилно подадената частна жалба е оставена без разглеждане. При постановяване на това определение не е нарушен процесуалния закон, поради което то следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА № определение № 700 от 04.11.2015г. по ч. гр.д.№ 3818/2015г на Върховен касационен съд, ІV гр.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: