4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 269 гр. София, 01.07.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 22 юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1087 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу определение №441/ 16.02.2022 г. по ч.гр.д. №3921/21 на САС, в частта, с която е потвърдено определение №260435/01.11.2021 г. по т.д. №86/2021 г. по описа на ОС-София, в частта за връщане на ИМ и прекратяване, поради недопустимост на производството по отрицателния установителен иск на дружеството-касатор, обективно съединен при условията на евентуалност спрямо главния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД, против „Клайммат“ ООД за признаване за установено, че не съществува право на ответника-продавач да иска връщане на получената от него покупна цена след разваляне на договора за продажба на недвижим имот-предмет на първия иск по чл.87 ал.3 ЗЗД. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд по отношение частната жалба на „НК Индустриални зони“ ЕАД срещу определение № 260435/01.11.21г. на СОС, ТО, 5 състав, с което е върнал искова молба с вх. № 263339/20.04.21г. по т.д. № 86/21г. в частта по предявения от „НК Индустриални зони“ ЕАД срещу „Клаймман“ ООД отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК- за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи връщане на получената покупна цена за процесния недвижим имот по т.14 от нот. акт. № 87/15г., в размер на 339 181,99 лева и производство е прекратено като недопустимо в тази част, се е позовал на следното: Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има правен интерес от това. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита, като това дали ищецът има правен интерес от защита чрез предявяване на установителен иск винаги се преценява конкретно. Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало определения, целен от него, правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера. Наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право вече е предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. Това е така, защото и чрез тези искове ще се разреши гражданският спор със сила на пресъдено нещо, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели. Спрямо правата, които могат да бъдат предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма на защита. В случая, след като с насрещната си искова молба ответникът „Клайммат“ ООД е предявил осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщането на получената продажна цена, по който иск със силата на пресъдено нещо ще се разреши правния спор между страните дали продавачът „НК Индустриални зони“ ЕАД дължи връщане получената покупна цена при постановено от съда разваляне на договора, за „НК Индустриални зони“ ЕАД липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване на същото право. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпроси, които обобщено се свеждат до това: 1. към кой момент следва да се преценява наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск. следва ли това да става към датата на приключване на съдебното дирене, а не по-рано и 2. дали следва да се счита за отпаднал правният интерес от конкретно предявения отрицателен установителен иск с предявяване на насрещен осъдителен иск за същото вземане. Касаторът се позовава на наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК и на това, че въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По отношение преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира следното: Както в процесуалноправната теория, така и в съдебната практика е прието, че наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно и по всяко време в хода на процеса и следователно, при изначална липса на такъв или с отпадането му в последствие ще е налице недопустимост на иска. Цитираната от частния касатор практика на ВКС по чл.290 ГПК/Р. №107/10.08.2011 г. на ВКС по гр.д. № 78/2010 г. на Първо т.о./ не е относима към настоящия спор, който е касае конкретна процесуална хипотеза на предявен отрицателен установителен иск, от който няма как да се премине по реда на чл.214 ал.1 ГПК към осъдителен и по този начин, в един последващ стадий от процеса, да се санира липсата на правен интерес. Следователно липсва несъответствие в отговора на въпросите, даден в обжалваното определение на въззивния съд, с цитираната практика на ВКС. Не се обосновава и наличие на предпоставката по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. В случая, като допълнителен аргумент за липсата на правен интерес за „НК Индустриални зони“ ЕАД от предявения отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на същото право е и обстоятелството, че след като с насрещната си искова молба ответникът „Клайммат“ ООД е предявил осъдителен иск за връщането на получената продажна цена, по който иск, със силата на пресъдено нещо ще се разреши правния спор между страните дали продавачът „НК Индустриални зони“ ЕАД дължи връщане получената покупна цена при постановено от съда разваляне на договора, то интересът от защитата на правото на ищеца ,търсена с отрицателния установителен, дори да е била налице при предявяването му, е отпаднала, което води до неговата недопустимост. В този смисъл не са налице хипотезите на чл.280 ал.1,т.1 ГПК или на чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- липсва противоречие с цитираната практика на ВКС и въпросът не се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №441/ 16.02.2022 г. по ч.гр.д. №3921/21 на САС в обжалваната част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.