Ключови фрази
Неоснователно обогатяване - субсидиарно приложение * договор за наем * активна легитимация на ищец * апорт

Гр

                                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

150

 

гр. София, 10.11.2009 година

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 766 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ж” АД, гр. С. чрез процесуалния представител адв. С срещу решение № 228 от 09.06.2008г. по т. дело № 1727/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 16.03.2007г. по гр. д. № 1040/2004г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-5 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от „Ж” АД, гр. С. срещу „У” АД, гр. София /тогава „Е” АД/ искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 55а, ал. 2 ЗДДС /отм./ за заплащане на сумата 80 000 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на собствените на ищеца 4/5 ид. части от недвижим имот – масивна жилищна сграда в гр. С., ул. „Т” № 6 за периода от 01.07.1999г. до 31.12.1999г., сумата 10 000 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001г. до 28.06.2004г. и 18 000 лв. – ДДС върху главницата и мораторната лихва, както и предявените при условията на евентуалност от М. Ж. Б. от гр. С. срещу „У” АД, гр. София /тогава „Е” АД/ искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на собствените му 1/5 ид. част от недвижим имот за периода от 01.07.1999г. до 31.12.1999г., сумата 2 500 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001г. до 28.06.2004г., и ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение съответно в размер 2 441,38 лв. и 508,62 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че необосновано въззивният съд е приел, че ответникът е платил на трето лице при условията на чл. 75, ал. 2, предл. първо ЗЗД. Касаторът счита, че не е налице овластяване от кредитора, кредитор е новият собственик, а не бившите собственици, налице е противопоставяне друг да получи наемната цена в писмо № 4406/22.09.1997г.

В касационната жалба е релевиран довод за необоснованост на извода на съда, че договорът за наем не е бил прекратен, тъй като това не било ясно от цитираното писмо. Според касатора в писмото е посочено, че то е отправено поради оспорване от ответника на собствеността на имота и неговия отказ да плаща наемната цена. От съдържанието на отговора на ответника с писмо № 4495/23.09.1997г. е видно, че банката е възприела промяната на собствеността, но грешно счита, че следва да плаща на бившите собственици, които са оттеглили пълномощията си. Действията на бившите собственици – упълномощители са извършени в период по-ранен от разменената кореспонденция на 22 и 23.09.1997г. между ищеца и банката – 23.07.1997г. и 17.09.1997г.

Касаторът излага съображения, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД са налице: ищецът е собственик на 4/5 ид. части от имота по силата на извършена апортна вноска; ответникът е ползувал имота без правно основание, тъй като договорът за наем е прекратен и е налице за ответника обогатяване, а за ищеца обедняване. По отношение на придобиването на собствеността на 4/5 ид. части от недвижимия имот поддържа становище, че правото на собственост върху непаричната вноска се придобива с вписването на увеличаването на капитала с непарична вноска, предвид конститутивния характер на вписването, както и че не може инцидентно, без за е предявен инцидентен установителен иск за нищожност на извършения апорт или за нищожност или недопустимост на извършеното вписване, съдът да прави изводи, противоречащи на съдебното решение и да приеме, че ищецът не е собственик, защото няма съответно оформен дружествен договор и вписването му в предвидения от закона ред в службата по вписвания.

Касаторът моли решението да бъде отменено, предявените искове уважени и претендира присъждане на направените разноски.

 

Ответникът „У” АД, гр. С. като правоприемник на влялото се в него „Е” АД оспорва касационната жалба по същество и поддържа становище, че решението е законосъобразно, правилно съдът е приел, че договорът за наем не е прекратен, физическите лица въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явили овластени да получат наема, поради което не е налице обогатяване на ответника. Излага доводи, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост, съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици и без да е предявен инцидентен установителен иск. По отношение на иска за заплащане на ДДС по чл. 8 ЗДДС ответникът поддържа, че ДДС не се дължи, тъй като обезщетението за ползване не е облагаема сделка или услуга и няма данни ищецът да е начислил ДДС и да е издал фактура. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. Ж. Б. и третите лица - помагачи Т. К. Д., Я. Т. Д. и В. Й. С. не изразяват становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното:

 

С определение от 07.05.2009г. по т. дело № 766/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът за активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

С обжалваното решение е прието за установено, че след придобиване на процесния недвижим имот с нотариален акт № 187 от 14.07.1992г. от ищеца М. Б. и третите лица помагачи Т. Д. , Я. Д. и В. С. на 26.10.1992г. между „Е” ООД /праводател на ищеца „Ж” АД/ и упълномощители Я. Д. , Ж. Б. в качеството му на пълномощник на М. Б. , В. С. и Т. Д. , от една страна, и „С” АД /праводател на „У” АД/, от друга страна, е сключен договор за наем, по силата на който първите са предоставили на банката за временно и възмездно ползване първия и таванския етажи от сградата на ул. „Т” № 6 за срок от 10 години. Въззивният съд е направил извод, че „Е” ООД е било натоварено да упражнява всички права и задължения на наемодателите по договора за наем от тяхно име и за тяхна сметка и видно от доказателствата, праводателят на ищцовото дружество се е легитимирал като такъв.

Решаващият съдебен състав е приел, че през периода м. юли – м. декември 1999г. ищецът „Ж” АД се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на вписания с решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО апорт. Поради това, че до 1999г., вкл. до постановяване на въззивното решение вписването не е било заличено по реда на чл. 498 ГПК /отм./, както и поради обстоятелството, че оспорването на вписването не може да бъде извършено в производството по иска по чл. 59 ЗЗД нито чрез възражение, нито чрез иск, въззивният съд е направил извод, че ответникът е обвързан от конститутивното действие на вписването.

При прехвърлянето на имота чрез апортирането му в капитала на „Е” ООД ищцовото дружество, респективно неговият праводател, е било обвързано от договора за наем съгласно чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и същото е следвало да заяви пред наемателя правата си на собственик, като евентуално прекрати договора за наем. След обсъждане на събраните по делото доказателства Софийски апелативен съд е направил извод, че „Ж” АД не е направило това. По отношение на писмото от 22.09.1997г., с което ищцовото дружество е поискало от ответника да му заплати дължим наем за м. септември 1997г. и е отправило предупреждение за прекратяване на договора, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че това изявление е прието от ответника не като изявление за прекратяване на договора от новия собственик на имота, а като такова, направено в качеството му на пълномощник на наемодателя.

С обжалваното решение е прието, че ответникът е продължил добросъвестно да плаща дължимия по договора наем на наемодателите, с които са сключвани и впоследствие допълнителни споразумения и които са получавали наемната цена. Въззивният съд е изложил съображения, че след като договорът за наем не е бил прекратен нито от наемодателите, нито от ищцовото дружество в качеството му на приобретател на имота, за ответника физическите лица /наемодателите/ са лицата, които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явявали овластени да получат наема. Поради това решаващият съдебен състав е направил извод, че плащането на наемна цена през исковия период, извършено на физическите лица, освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр.1 ЗЗД, и следователно не е налице обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, който разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу лицата, получили изпълнението.

По отношение на предявения в евентуално съединение иск от ищеца М. Б. с правно основание чл. 59 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че същият е неоснователен, тъй като М. Б. не е собственик на процесния недвижим имот. М. Б. като съдружник в „Ж” АД не е оспорил вписването на апорта и собствеността на ищцовото дружество върху имота, поради което конститутивното действие на вписаната апортна вноска го обвързва.

 

Решението на Софийски апелативен съд е правилно, законосъобразно и обосновано.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Претендираното обезщетение за ползване на процесния недвижим имот е обосновано с правото на собственост върху имота по силата на извършен апорт. Спорните между страните въпроси се отнасят до легитимирането на ищеца като собственик на процесния имот с вписания апорт, обвързано ли е третото лице от вписването на апорта, може ли в производството по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД да се извършва проверка на действителността на извършеното вписване, уведомил ли е ищецът наемателя за прехвърлянето на собствеността и прекратил ли е валидно наемния договор.

Правилно решаващият съдебен състав е приел, че през периода м. юли – м. декември 1999г. ищецът „Ж” АД се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на вписания с решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО апорт, както и че ответникът е обвързан от вписването поради това, че до 1999г., вкл. до постановяване на въззивното решение вписването не е заличено по реда на чл. 498 ГПК /отм./ и неговото оспорване не може да бъде извършено в производството по иска по чл. 59 ЗЗД нито чрез възражение, нито чрез иск. Представеното с исковата молба решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО, с което е вписано увеличаване на капитала на „Е” ООД със стойността на непаричната вноска на съдружниците, индивидуализирана чрез описание на недвижимия имот в протокола от Общото извънредно събрание на съдружниците от 22.05.1993г., легитимира „Е” ООД, а впоследствие и неговия правоприемник „Ж” АД като титуляр на правото на собственост върху 4/5 ид. части от процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Т” № 6.

Внасянето на непарична вноска в дружеството е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Този специфичен вещно - прехвърлителен производен способ се различава от обикновените сделки в целите, страните, формата, предмета, придобивния момент, действието и правните последици на сделката. Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството, дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при увеличаването на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската. Вписването на дружеството с непарични вноски /учредителен апорт/, респективно вписването на увеличението на капитала чрез непарични вноски /последващ апорт/ създава една презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 496 ГПК /отм./, при разглеждане на искането за вписване, с което е сезиран, регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са специалните изисквания, при наличието на които единствено би било допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, аналогични чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29 и 14 ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР. Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. Провеждането на самостоятелен иск е необходимо поради това, че искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаването на вписаното обстоятелство разпоредбата на чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР изискват влязло в сила решение, произнасяне с диспозитив, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по т. дело № 1/2002г., ВКС, ОСГК. Следователно до заличаване на вписания с решение от 21.03.1994г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО апорт по предвидения процесуален ред позитивното регистърно решение установява правото на дружеството върху непаричната вноска. Поради това валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в настоящия исков процес по възражение на ответника. В този смисъл доводът на ответника, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици, е неоснователен.

Вписването в Службата по вписванията не поражда транслативен ефект, но вписаният акт може да се противопостави на трети лица, които след това са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот съгласно чл. 113 ЗС. Изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласие на вносителя, е предвидено с оглед разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота от един и същ праводател - в този случай собственик е това лице, което първо е вписало правата си.

Законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения, че при прехвърлянето на имота чрез апортирането му в капитала на „Е” ООД ищцовото дружество, респективно неговият праводател, е било обвързано от договора за наем и същото е следвало да заяви пред наемателя правата си на собственик, като евентуално прекрати договора за наем. Когато договорът за наем не е вписан или няма писмен документ с достоверна дата, но наемателят се намира във владение /държане/ на имота, наемният договор е задължителен за приобретателя на наетия имот като договор за наем без определен срок. Приобретателят на наетия имот встъпва в наемното правоотношение на мястото на наемодателя. Правата и задълженията на наемодателя преминават върху приобретателя, включително и правото да получава наема. Прехвърлянето на собствеността не поражда автоматично задължение за наемателя да заплаща наема на приобретателя вместо на бившите наемодатели. За да възникне това задължение, е необходимо приобретателят да уведоми наемателя за прехвърлянето на собствеността върху имота.

Обоснован и изграден въз основа на обсъдените в тяхната взаимовръзка съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ доказателства е изводът във въззивното решение, че ищецът не е заявил пред наемателя правата си на собственик и не е прекратил договора за наем. Не е достатъчно приобретателят да се противопостави друг да получава наемната цена /писмо № 4406/22.09.1997г./, а е необходимо да уведоми наемателя, че е придобил правото на собственост. Представените по делото писма, изходящи от „Е” ООД и от ТБ „Б” АД, клон „С” не установяват уведомяване на банката за прехвърляне правото на собственост. В писмо № 4406/22.09.1997г. не е посочено кога и на какво основание е прехвърлена собствеността на имота, а това е следвало да бъде направено с оглед обстоятелството, че в постановеното на 21.03.2004г. по ф. дело № 7791/1992г. на СГС, ФО решение непаричната вноска не е индивидуализирана. Писмо № 4495/23.09.1997г. не представлява индиция за знание от страна на банката за промяната на собствеността, а от него се установява, че банката е възприела действията на „Е” ООД като пълномощник на наемодателите – физически лица и поради оттегляне на пълномощията на дружеството не следва да му заплаща дължимия наем. Изпратеното до ТБ „Б” АД, клон „С” писмо изх. № 15/27.01.1999г. също не доказва уведомяване на банката от страна на приобретателя за прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот, тъй като изхожда от физическото лице – наемодател М. Ж. Б. чрез неговия пълномощник Ж. Б.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обосновано въззивният съд е приел, че за ответника физическите лица /наемодателите/ са лицата, които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явявали овластени да получат наема, и че извършеното на физическите лица плащане на наемна цена през исковия период освобождава ответната банка от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Законосъобразен е изводът за липсата на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, който разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу лицата, получили изпълнението.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Софийски апелативен е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника „У” АД сумата 2 610 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника М третите лица – помагачи не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228/09.06.2008г. по т. дело № 1727/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.

ОСЪЖДА „Ж” АД, гр. С., ул. „. шосе” № 105 да заплати на „У” АД, гр. С., пл. „С” № 7 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 2 610 лв. /две хиляди шестстотин и десет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: