Р Е Ш Е Н И Е № 426 гр. София, 20 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1305 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е образувано въз основа на постъпила жалба на защитника на подсъдимия Д. Б. Н. - адв.И. против въззивна присъда № 21/19.06.2014 г., постановена по ВНОХД № 17/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи единствено за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се, че извършеното от подсъдимия не осъществява състава на престъплението по чл.144 ал.3 от НК, тъй като отправените от него закани не са възбудили основателен страх у пострадалия за осъществяването им. Претендира се да бъде отменена въззивната присъдата и подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържат така депозираната жалба и молят същата да бъде уважена. Адв. И. допълнително счита, че при оценката на доказателствения материал по делото са допуснати и нарушения на процесуалния закон, тъй като не би могъл да бъде направен извод, че Н. е имал в себе си джобно ножче. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 74/28.10.2013 г. по НОХД № 436/2013 г. Кюстендилският районен съд е признал подсъдимия Д. Б. Н. за невинен в това на 07.12.2012 г. в [населено място] при опит да му бъде оказана медицинска помощ като пострадал от ПТП, да се е заканил с убийство на д-р В. А. и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 пр.1 от НК. По протест на прокурор от РП – Кюстендил е било образувано ВНОХД № 17/2014 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. След проведено въззивно съдебно следствие с Присъда № 21/19.06.2014 г., постановена по същото дело, въззивният съд е отменил изцяло първоинстнационната присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. чл.144 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 пр.1 от НК и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от четири години. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. Направените от защитника, при това едва в съдебно заседание, оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по-скоро касаят необоснованост на обжалвания съдебен акт, което обаче не е сред посочените в чл. 348 от НПК касационни основания. След обсъждане на събраните по делото доказателства и двете предходни съдебни инстанции, въпреки различните правни изводи са приели напълно идентична фактическа обстановка. Различието се изразява в преценката дали пострадалият - д-р А. се е уплашил или не, след като подсъдимият му е казал: „Кой си ти бе, аз тебе сега ще те заколем” и, изваждайки малко джобно ножче, е тръгнал към него. Съгласно трайната съдебна практика – ТР 53/18.09.1989 г. по н.д. №47/29 на ОСНК на ВС, за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо лицето действително да се е уплашило /макар че в настоящия казус са налице доказателства за противното/, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. В конкретния случай заканата за убийство е извършена чрез горепосочените думи и действия на подсъдимия. При това положение, се налага изводът, че обективните действия на Н. са сочели, че заканата може да се осъществи. Настоящият състав приема, че въпреки липсата на изрично посочване в жалбата като отделно касационно основание на явна несправедливост на наказанието, същото е инкорпорирано в претендираното нарушение на материалния закон. Касационният съд намира, че определеното наказание на Н. при „лек превес” на смекчаващите отговорността обстоятелства е незаконосъобразно, тъй като санкция в размера на две години лишаване от свобода би била несъразмерно тежка. Не би могло да се приеме, че в случая степента на обществена опасност на деянието е завишена, с оглед факта, че подсъдимият макар и пострадал от ПТП, не само не е потърсил медицинска помощ, но е и напуснал местопроизшествието, след което е настигнат от свидетеля д-р А. с намерение да му окаже такава. На второ място, следва да се отбележи, че определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Ето защо, касационният съд, както изхожда от тежестта на извършеното, а и с оглед останалите индивидуализиращи отговорността обстоятелства приема, че наказанието следва да бъде намалено от две години на шест месеца лишаване от свобода. Съответно, при отсъствието на формални пречки за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК следва да бъде намален и изпитателния срок от четири на три години. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354 ал.2 т.1 вр. с ал. 1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 21/19.06.2014 г. по ВНОХД № 17/2014 г. по описа на ОС - Кюстендил, като НАМАЛЯВА наложеното на Д. Б. Н. наказание на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и изпитателния срок, в който същото е отложено за изпълнение на ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на решението в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: