Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  24        гр. София,  08 май  2009 г.      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева         2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова ……………………………………......... в присъствието на прокурора Гебов ……………………………………….............. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………......... наказателно дело № 641 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци - З. И. Ц., Н. Д. Ц. и Е. Д. Ц., чрез техния п. (адв. Янакиев), против въззивно решение № 460 от 5.11.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 721/08 г. В жалбата се изтъкват доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Според жалбоподателите, по делото е безспорно доказано нарушение на правилата за движение и транспортен инцидент, довел до смъртта на пострадалия. Тезата за случайно деяние намират за несъстоятелна - тя не почива на събраните по делото доказателства, които съдът е тълкувал едностранчиво и превратно. Поради това искат отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание частният обвинител З. Ц. поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че няма нарушение на материалния закон, а жалбата съдържа аргументи за необоснованост и непълнота на доказателствата. Защитникът на подсъдимата Д. също настоява, че съображенията са за необоснованост, а материалният закон е приложен правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 460 от 5.11.2008 г. по в. н. о. х. д. № 721/08 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 7 от 21.05.2008 г. по н. о. х. д. № 1888/07 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимата Р. О. Д. е призната за невинна в това, на 21.10.2006 г. в гр. С. в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП и чл. 116 ЗДП по непредпазливост да е причинила смъртта на Д. И. Ц. , поради което е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. Отхвърлени са гражданските искове за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева за всеки от гражданските ищци. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е приел съществените фактически положения, установени и от първоинстанционния съд, че на 21.10.2006 г. подсъдимата Р. О. Д. управлявала лек автомобил със скорост от около 50 км/ч., движейки се по бул. „Фритьоф Нансен” в гр. С.. Пътното платно, в участъка около № 29, на булеварда било разделено на две платна за движение от тревна площ с продължение, очертано чрез бетонни саксии. На разделителния остров стояли пешеходци, изчакващи подходящия момент за пресичане отляво надясно, считано по посоката на движение на превозните средства. Един от тях бил Д. И. Ц. , който внезапно предприел пресичане със спокоен към бърз ход на платното за движение. Изминал една-две крачки, а неизвестна лека кола успяла да го заобиколи отдясно. Пострадалият се обърнал странично и в този момент бил ударен от лекия автомобил „Фолксваген Голф” на подсъдимата. На 11.11.2006 г. Димитър Ц. починал в здравно заведение в резултат на телесните увреждания, които получил от пътнотранспортната злополука. При тези факти въззивният съд е приел, че липсва нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП - пешеходецът е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил и ударът за подсъдимата Д. е бил непредотвратим чрез намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство. Жалбоподателите противопоставят възражението, че подсъдимата Р. О. Д. е разполагала с обективна възможност да възприеме пострадалия, но не е реагирала адекватно, за да избегне самото произшествие. Доводът засяга въпроса за момента на възникване на опасността за движението на лекия автомобил, защото от този момент за водача се поражда задължение да реагира по предписаните в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП начини - намаляване на скоростта или спиране. Изследвайки задълбочено релевантните фактически обстоятелства съдът е определил, че опасността за подсъдимата Д. е възникнала в момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение. В тази връзка е отчел местоположението на Д. Ц. – той се е намирал на очертания от саксиите разделителен остров (като цяло предназначен да повиши безопасността на движението по булеварда като отдели на съответно разстояние транспортните потоци от двете срещуположни посоки). Разгледал го е в съчетание с конкретните белези от поведението на пострадалия – при приближаване на автомобила той стоял и изчаквал, заедно с останалите пешеходци, преминаването по платното за движение на моторните превозни средства. При така установените фактически положения, деянието на подсъдимата Р. Д. не е виновно. Тя не е могла и не е била длъжна да предвиди, че ще настъпят общественоопасните последици, респективно извършеното представлява случайно събитие (чл. 15 НК) и материалния закон е приложен правилно към възприетите по делото факти. Въззивният съд аналитично е преценявал целия обем от събрани доказателства, които не е тълкувал еднопосочно, превратно или изопачено, а внимателно, логично и достатъчно задълбочено. Поради това неоснователен е упрекът на частните обвинители за едностранчив подход и неясно предпочитание на едни доказателствени средства за сметка на други. Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на своето вътрешно убеждение. Жалбата е неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 460 от 5.11.2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 721/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: