Р Е Ш Е Н И Е № 255 София, 29 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 561/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 6262/14г. по описа на Пловдивски районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 14.11.2014г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при извършеното групиране на наказанията, наложени на осъдения З. Г. с влезли в сила присъди. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено. Адвокат М., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения пледира за оставяне без уважение на направеното искане, тъй като е пропуснат един от основните факти, свързани с изтърпяването на наказанието пробация, наложено по нохд № 7626/11г. на РС-Пловдив. Осъденият З. Г. моли да не се уважава искането на Главния прокурор за възобновяване на производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. По предложение на РП-Пловдив, относно провеждане на производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК в РС-Пловдив е било образувано нчд № 6262/14г., по което е постановено определение №2147 от 14.11.2014г., с което на основание чл.25, вр. чл.23 от НК на З. Г. е определено едно общо и най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода по следните влезли в сила присъди: - с определение по нохд № 4262/11г. на описа на РС-Пловдив, за извършено престъпление на 10.02.2011г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 22.07.2011г.; -с определение по нохд № 7626/11г. на РС-Пловдив, за извършено престъпление на 28.10.2011г. му е било наложено наказание пробация, включващото двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и шест месеца. Определението е влязло в сила на 09.11.2011г. -по нохд № 2941/13г. на РС-Пловдив за извършено престъпление на 29.09.2010г. му е било наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 02.10.2014г. Независимо, че първоинстанционният съд е групирал всички осъждания, видно от горното той е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25 вр. чл.23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране. Доколкото трите деяния по гореописаните съдебни актове не са извършени в условията на реална съвкупност-деянието по нохд № 7626/11г. е извършено на 28.10.2011г., след влизане в сила на присъдата по нохд № 4262/11г./ на 22.07.2011г./, групирането им се явява незаконосъбразно. При тази невъзможност за определяне на едно общо наказание е било необходимо съдът да установи възможните варианти за кумулиране на наказанията, наложени на осъдения Г., след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, което не е сторено от районния съд. Така както е посочено в искането за възобновяване, наличните три осъждания на Г. най-благоприятно могат да бъдат групирани по следния начин: определяне на една съвкупност от наказанията по нохд № 4262/11г. и 2941/13г. и отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 7626/11г. Обстоятелството, че наказанието пробация, наложено по последното от цитираните производства е изтърпяно, е въпрос, който е ирелевантен към проблематиката, касаеща групиране на наказанията, като същият има отношение само към въпросите по чл.25, ал.2 от НК. При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да приложи правилно материалният закон, като в пълнота изясни въпроса, касателно наличните осъждания на З. Г., след което да се установят всички възможни варианти за групирането им и да се приложи най-благоприятния за него. Водим от горното и на основание чл.425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нчд № 6262/14г. по описа на Пловдивски районен съд. ОТМЕНЯВА определение от 14.11.2014г. по същото дело. Връща делото за ново разглеждане в производство по чл.306 от НПК, от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: