4 Р Е Ш Е Н И Е N 38 София,19.03.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело № 3059/2017 година Производството е по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила решение № 2072 от 18.11.2016 г. по т.д. № 8293/2015 г. на Софийски градски съд, VІ- 4 състав, с твърдение, че изп.дело № 20118380406938 на ЧСИ М. Б., по което взискателят Г. К. е бил овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, е прекратено с постановление на ЧСИ от 27.07.2017 г., влязло в сила на 04.08.2017 г. В молбата се поддържа, че постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК попада в хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК и следва да се приравни на отменено постановление на ЧСИ, на което е основано влязлото в сила решение. По съображения в молбата, поддържани от процесуалния пълномощник на молителя в публично съдебно заседание на 21.02.2018 г., се претендира уважаване на искането за отмяна на посоченото влязло в сила решение на Софийски градски съд. Ответникът по молбата – Г. Д. К. с ЕГН [ЕГН], лично и чрез процесуалния си пълномощник, не заявява възражения по искането за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение. Не оспорва доброволното погасяване на неговото парично вземане, което е причина и за отправеното искане до ЧСИ за прекратяване на изп.дело. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, при спазване на предвидения в чл.305, ал.1, т.3 ГПК тримесечен преклузивен срок, считано от влизане в сила на постановлението на ЧСИ М. Б. за прекратяване на изп.дело № 20118380406938, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК и при съобразяване на разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК. Поради това молбата се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Предвиденото в чл.303, ал.1, т.3 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение се отнася до случай, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. Отмяната на посоченото основание предпоставя, че решението, предмет на молбата, е било обусловено от задължението на постановилия го съд да зачете влязло в сила съдебно решение по преюдициален въпрос или задължителната сила на индивидуален административен акт. Когато такива актове са отменени с обратна сила, то и основаното на тях влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна по реда на извънинстанционното производство. В настоящия случай, представеното с молбата за отмяна постановление от 27.07.2017 г. /влязло в сила на 04.08.2017 г./ на ЧСИ за прекратяване на образуваното по молба на взискателя Г. К. изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК – по искане на взискателя, не попада в обхвата на актовете по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от доводите на молителя, основани на чл.2 ал.1 ЗЧСИ, че това постановление има сила на постановление на държавно учреждение, то не би могло да се счете, че се касае за отмяна с обратна сила на действията на ЧСИ, изразяващи се в овластяване на взискателя по изп.дело, на основание чл.517, ал.2, изр.2, вр. с чл.514, ал.4 ГПК да предяви конститутивен иск за прекратяване на дружеството, след наложен запор върху дяловете, притежавани от длъжника по изп.дело И. П. в [фирма]. О. на взискателя е реализирано с успешното провеждане на иска по чл.517, ал.4 ГПК, като с влязлото в сила на 12.05.2017 г. решение № 2072/28.11.2016 г. по т.д. № 8293/2015 г. на СГС, VІ-4 състав е прекратено търговското дружество [фирма]. За неприложима в настоящото извънинстанционно производство следва да се счете непротиворечивата практика на ВКС относно процесуалните предпоставки за допустимост на конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество – наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на дружествения дял на длъжника. Прекратяването на изпълнителното производство, имащо за последица отпадане качеството на ищеца като взискател, би довело до недопустимост на иска по чл.517, ал.4 ГПК, съответно до недопустимост на съдебното производство и на постановените при провеждането му съдебни актове, които биха подлежали на обезсилване. В този см. е и задължителната практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 2144/2013 г. , ІІ т.о. Отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.517, ал.4 ГПК, водещо до недопустимост на постановено по този иск конститутивно решение, би могла обаче да се констатира само при наличие на висящо производство - при инстанционното разглеждане на делото, но не и в рамките на производството по отмяна на влязлото в сила на 12.05.2017 г. решение на СГС. В тази насока следва да се има предвид, че отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените основания по чл.303, ал.1 или чл.304 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от молителя основание за отмяна, поради което молбата по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма] молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила решение № 2072 от 18.11.2016 г. по т.д. № 8293/2015 г. на Софийски градски съд, VІ- 4 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: