О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217 Гр.София, 26.03.2019 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 2834/2018 г за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на постоянен синдик на дружеството, против определение № 3328/30.10.2018 г. на Софийския АС, Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 5008/2018 г. по описа на същия съд, с което се потвърждава разпореждане от 26.09.2018 г. на СГС, VІ ТО, 16 състав, по т.д.№ 1099/2017 г. С него е постановено връщане на исковата молба с вх. № 39059/23 март 2017 г. на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, в частта по предявения иск срещу В. Б. С. за сумата 2000000 лв., представляваща обезщетение за причинени на банката имуществени вреди в качеството му на администратор и прекратяване на производството по т.д.№ 1099/2017 г. в описаната част по отношение на ответника С.. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на частната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.42 ал.1 и ал.2 ГПК и чл.47 ал. 3 ГПК. Жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение на СГС от вида на преграждащите развитието на делото – за частично прекратяване на производството по отношение на единия от шестимата ответници, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно определение, САС е приел, че призоваването на ответника, спрямо който впоследствие е прекратено производството, е било редовно, призован е по реда на чл.47 ал.6 ГПК и на ищеца е даден срок за внасяне на разноски за особения представител 15 765 лв. в едноседмичен срок от съобщението с предупреждение за последиците от неизпълнението, съобщението е връчено на 24 януари 2018 г. В срока за изпълнението на указанията с молба от 30 януари 2018 г. ищецът е поискал връчване на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл.42 ал. 2 ГПК чрез ЧСИ, както и служебна проверка за наличието на трудово правоотношение на ответника В. Б. С., в отговор на което съдът е задължил НАП да предостави информация за подадени от ответника данъчни декларации. От писмото на НАП е видно, че липсват данни за действуващи трудови договори на ответника, чийто последен трудов договор е прекратен на 5 април 2017 г. Последната декларация на В. С. е от 30.04.2015 г. и не съдържа данни за „място на стопанска дейност“. Едва след положени безрезултатни усилия за откриване на евентуално регистрирано място за осъществяване на стопанска дейност призоваването по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление е прието за редовно от първоинстанционния съд и на ищеца е предоставен срок за внасяне на разноските, продължаван неколкократно. След изтичането на последния удължен срок производството е прекратено на основание чл.129 ал.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че СГС е отказал призоваване чрез ЧСИ, но с отказа не е допуснал нарушение поради липса на данни за друг адрес, различен от посочения в исковата молба, на който е залепено уведомлението. Правните норми на чл.42 и чл.47 ГПК установяват различни начини на призоваване и след като е извършено редовно призоваване по един от предвидените способи, не е необходимо ново призоваване по друг начин на адреса, на който страната вече е призована. Предвид мотивите на обжалваното определение следва да се приеме, че решаващите изводи на съда са обусловени от отрицателния отговор на правния въпрос по пункт 5 от изложението – „Длъжен ли е съдът при направено искане от ищеца за връчване на призовка чрез ЧСИ да разпореди такова след опити за връчване чрез залепване на уведомление при неявяване на ответника за получаване на книжата“. Налице са нови способи за връчване на призовки и съобщения, чиято регламентация в известен смисъл е непълна и липсва трайно утвърдена съдебна практика по приложението на чл.47 ГПК в изменената му редакция, поради което следва да се приеме, че посоченият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на процесуалноправния спор въпрос при наличието на допълнително селективно основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Възприетото от САС разрешение, според което при извършено редовно призоваване на ответната страна по един от двата начина – в случая чрез залепване на уведомление – съдът не е длъжен да предприеме действия по призоваване от същия адрес по другия начин, е принципно вярно. В такава хипотеза отказът да се допусне повторно призоваване от същия адрес по друг предвиден в закона способ не би бил нарушение на съдопроизводствените правила. В процесния случай обаче въззивният съд необосновано е приел, че СГС е отказал да разпореди връчване на книжата чрез частен съдебен изпълнител. С определение от 23 август 2017 г. първоинстанционният съд е разпоредил по искане на ищеца да му се предостави призовка за връчване чрез ЧСИ ведно с исковата молба и приложения към нея, но определението не е съобщено на „КТБ“ АД. По делото липсват данни за достигането му до ищцовата страна. След предприети действия по установяване местоработата на ответника В. С. с оглед незабавното приложение на чл.47 ГПК в изменената му редакция /бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г./ въззивният съд е изменил определенията си по чл. 47 ал.6 ГПК от 13 юни, 14 юни и 2 август 2017 г. в частта им досежно размера на депозита за особени представители на четирима от ответниците, между които и В. Б. С., като размерът на възнаграждението на особените представители е намален на 15 765 лв. съобразно предвидената в чл.47 ал.8 ГПК възможност. Определението от 23 август 2017 г. за прилагането на чл.42 ал.2 ГПК не е отменено. Указанията на въззивния съд от 12.01.2018 г. за внасяне на депозит за особен представител в едноседмичен срок са съобщени на „КТБ“ АД на 24.01.2018 г. Преди началото на срока за отстраняване на нередовността ищецът отново е поиска с молба вх. № 5585/15.01.2018 г. на СГС съдебните книжа да бъдат връчени на ответниците чрез ЧСИ Г. К. на 23.01.2018 г. в сградата на Специализирания наказателен съд София предвид насрочено съдебно заседание на посочената дата. Становището на съда по нея в разпореждането от 17 януари 2017 г. по чл.49 ГПК не е съобщено по надлежния ред на ищеца. Опитът за връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника В.С. в сградата на Специализирания НС на 23.01.2018 г. е неуспешен поради неявяване на лицето съгласно отбелязаното в призовката на лист 315 в досието на делото на СГС. Искането за връчване чрез ЧСИ е подновено с молба от 30 януари 2018 г. на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, вх. № 13530 на СГС от същата дата, с която е заявена готовност за внасяне разноски по призоваването чрез ЧСИ и директното им заплащане на Г. К. с оглед връчването на съдебни книжа на ответниците в сградата на „Черковна“ № 90 на 13 и 14 февруари 2018 г., когато е насрочено открито съдебно заседание. С разпореждане № 1655/2.02.2018 г. по чл.49 ГПК е постановено призоваването на ответниците Г. Х. и А. П. в сградата на Специализирания наказателен съд по НОХД 2209/2017 г., насрочено на 13 и 14.02.2018 г. от 9 ч. и е констатирано, че ответникът В. Б. С. не е обвиняем по делото, поради което връчване на книжа по описания начин при него е невъзможно. Разпореждането от 2.02.2018 г. също не е съобщено на ищеца и с обжалваното определение на СГС от 26.09.2018 г., назовано разпореждане, е постановено частично прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба в частта по предявения срещу В. Б. С. осъдителен иск за сумата 2000000 при условията на солидарност с останалите ответници, поради неизпълнение указанията на съда от 12.01.2018 г. за внасяне депозит за назначаване на особен представител, както и поради непредприети от ищеца действия във връзка с предоставената му от съда възможност за връчване на книжата чрез ЧСИ. Предвид изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е отказал връчване на исковата молба с приложенията по реда на чл. 42 ал.2 ГПК – чрез ЧСИ, но разпорежданията му от 23.08.2017 г. и от 17 януари 2018 г. не съдържат изчерпателни и точни указания досежно дължимите от ищеца действия и няма данни за достигането им до него. Съобщаването на указанията е абсолютна предпоставка за прилагане на санкционните последици по чл. 129 ал.3 и чл.129 ал.4 ГПК /в тоя смисъл Определение № 683 от 11 октомври 2010 г. на Второ т.о. на ВКС по ч.т.д.№ 579/2010 г., ТК/. Изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд е отказал призоваване на ответника В. С. чрез частен съдебен изпълнител след установяване редовност на връчването по чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление – са необосновани. Обжалваното въззивно определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3328/30.10.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5008/2018 г. ОТМЕНЯ Определение № 3328/30.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 5008/2018 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение /разпореждане/ № 12109/26.09.2018 г. по т.д.№ 1099/2017 г. на СГС, VІ ТО, 16 състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: