Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София,2103.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 644 по описа за 2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 790/ 16.05.2012 г. по гр. д. № 2207/ 2011 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия осъжда И. Б. Т. ЕГН [ЕГН] да предаде на Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. на основание чл. 108 ЗС владението върху помещението с площ от 15 кв. м, разположено в партера на жилищен блок, намиращ се в [населено място], [улица], до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок, представляващо обща част към жилищната сграда при описани в решението граници и оцветено в зелен цвят на схема № 2 в заключението на вещо лице С. Ж. (лист 356 от делото на ПРС), както и в частта, с която Е. К. Т. и И. Б. Т. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 275. 00 лв. Решението в тази част е постановено, след като Е. К. Т. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която исковете при квалификацията на чл. 108 ЗС срещу нея са уважени и с определение № 2817/ 25.10.2011 г. по гр. д. № 2207/ 2011 г. Пловдивския окръжен съд конституира съпругът на тази въззиваема И. Б. Т. като ответник по исковете по чл. 108 ЗС при мотиви за съвместна легитимация на съпрузите Е. и И. Т.. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, приложима ли е постановката на т. 17 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС и при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г)? Оплакването на касаторите И. и Е. Т. е, че въззивното решение в тази част е недопустимо, като дават отрицателен отговор на процесуалноправния въпрос. Претендират разноски. Касантите-ищци М. А. К., Х. Д. П., Н. Р. Р. считат, че решението в обжалваната част е допустимо и правилно по същество. Също претендират разноски. Останалите касанти-ищци не вземат становище в касационното производство. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците са собствениците на индивидуални обекти в жилищната сграда в [населено място], [улица] като такива са собственици на спорното помещение, представляващо обща част. С нотариален акт № 163/ 29.12.2006 г. ответниците Е. К. Т. и К. К. К. са закупили един магазин в [населено място] в подблоковото пространство на първи етаж от сградата-етажна собственост, състоящ се от търговска зала и складови помещения, със застроена площ от 171 кв. м. при посочени в нотариалния акт съседи. Въззивният съд е приел, че магазинът е придобит по време на брака на Е. К. Т. и И. Б. Т. (удостоверението засвидетелства, че бракът е сключен на 15.04.1990 г.); възникналата на основание договора от 29.12.2006 г. съпружеска имуществена общност между съпрузите Т. и обикновена съсобственост между тях и К. К. К. при равни дялове е прекратена чрез доброволна делба (нотариален акт № 147/ 17.10.2008 г). Извършването на делбата сочи Е. К. Т. като съсобственик на 1/ 2 идеална част от магазина и съпрузите Е. и И. Т. като неделими съсобственици на останалите 1/ 2 идеални части от магазина. Въззивният съд е приел, че съпружеската имуществена общност обосновава съвместната легитимация на съпрузите Е. и И. Т. като необходими задължителни другари по исковете по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от този магазин (спорното помещение), като случаят е сред примерите на необходимо задължително другарство, дадени в т. 12 ППлВС № 2/ 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/ 1977 г. От друга страна, обжалваното първоинстанционно решение е постановено само срещу Е. К. Т. без участие на нейния съпруг И. Б. Т. като ответник в първоинстанционното производство. Изложеното обяснява и следните актове на въззивния съд: 1) определение № 2817/ 25.10.2011 г. по гр. д. № 2207/ 2011 г, с което И. Б. Т. е конституиран като ответник във въззивното производство; 2) следващите определения по движение на делото, чрез което е обезпечено неговото право на защита във въззивната инстанция и 3) допуснатата до обжалване част от въззивното решение, с което са уважени и ревандикационните искове срещу съпруга И. Т.. Тези свои актове въззивният съд съобразява с постановката на т. 17 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/ 2001 г. ОСГК на ВКС, според която при постановяване на първоинстанционното решение без участието на необходим другар по делото не извежда порок на решението; необходимият другар се конституира пред въззивния съд, като спрямо него се повтарят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без неговото участие и след това въззивния съд разглежда оплакванията в жалбата. Исковата молба обаче е подадена на 12.10.2009 г. и делото се разглежда под режима на ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008 г. В т. 6 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г. ОСГТК на ВКС обяви за изгубила сила постановката на т. 17 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС, като възприе, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, при действието на ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008 г, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт, включително и за Върховният касационен съд. В неговата т. 6 е и отговорът на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Следователно в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е недопустимо. Постановено е по нередовна искова молба. Исковете по чл. 108 ЗС, предявени при условията на активно субективно съединяване, имат за предмет реална част от магазина, 1/ 2 идеални части от които съпрузите Т. притежават при условията на съпружеска имуществена общност. Като ответник по тях в производството пред първата инстанция е участвала единствено съпругата Е. К. Т.. Нередовността на исковата молба е неизправима във въззивното производство. Съгласно чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Такова право притежава и касаторът И. Т.. Конституирането му като ответник едва във въззивното производство го лишава от право на защита в първоинстанционното производство. В тази хипотеза Върховният касационен съд е длъжен да излезе извън пределите на касационната проверка на въззивното решение и да засегне това на първата инстанция като встъпи в правомощията на въззивния съд. Касае се не до неправилност на обжалваното решение, а до неизпълнение на задължението на съда да образува и организира процеса с оглед постановяване на валиден и допустим акт, годен да разреши спора със сила на пресъдено нещо и постановяването на въззивното решение при порок (абсолютна процесуална пречка), която е неизправима във втората фаза на исковия процес – конституиране на необходим другар и обезпечаване на неговото право на защита и към първата фаза на процеса. Изложеното изключва произнасяне по претенцията на касатора за разноски. Въпросът за разноските е производен от изхода на правния спор. ВКС не го решава по същество. При тези мотиви, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 790/ 16.05.2012 г. по гр. д. № 2207/ 2011 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия осъжда И. Б. Т. ЕГН [ЕГН] да предаде на Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. на основание чл. 108 ЗС владението върху помещението с площ от 15 кв. м, разположено в партера на жилищен блок, намиращ се в [населено място], [улица], до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок, представляващо обща част към жилищната сграда при описани в решението граници и оцветено в зелен цвят на схема № 2 в заключението на вещо лице С. Ж. (лист 356 от делото на ПРС), както и в частта, с която Е. К. Т. и И. Б. Т. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 275. 00 лв. ОБЕЗСИЛВА решението от 11.07.20011 г. по гр. д. № 12 228/ 2009 г. по описа на Пловдивски районен съд в частта, с която са уважени исковете на Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. при квалификацията на чл. 108 ЗС срещу Е. К. Т. ЕГН [ЕГН], както и в частта, с която Е. К. Т. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 180 лв. (половината от сумата 360 лв). ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Пловдивски районен съд, който e длъжен да конституира И. Б. Т. като ответник наред с ответницата Е. К. Т. по исковете на Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. при квалификацията на чл. 108 ЗС. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.