4 Р Е Ш Е Н И Е 98 гр.София, 04.05. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 14 април 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 641 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на частния съдебен изпълнител М. Н. П. с рег.№ 851, район на действие Софийски градски съд, срещу решение от 5.11.2015 г. по дисциплинарно дело № 22 по описа за 2015 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което му е наложена глоба в размер на 500 лв. заради извършено нарушение по чл.78, ал.3 от Закона за частните съдебни изпълнители. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо поради липса на компетентност на Дисциплинарната комисия, тъй като само финансовите инспектори извършват контрол върху определянето, начисляването и събирането на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съгласно чл.75а, ал.1 от ЗЧСИ. Счита, че решението е и неправилно, тъй като не е допуснал нарушение на чл.78, ал.3 от ЗЧСИ. Според него тази разпоредба позволява да се договори допълнително възнаграждение за съдебния изпълнител както с кредитора, така и с длъжника. В случая е било постигнато такова споразумение с длъжника, който доброволно го е изпълнил. Моли настоящата инстанция да обезсили, евентуално- да отмени обжалваното решение. Министърът на правосъдието счита, че не е надлежна страна в производството, поради което моли спрямо него производството да бъде прекратено. Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата и моли настоящата инстанция да потвърди обжалваното решение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното: Дисциплинарното производство е образувано по искане на Камарата на частните съдебни изпълнители, а жалбата срещу решението на дисциплинарния състав е подадена от частния съдебен изпълнител. В този случай по аргумент от чл.73, ал.3 от ЗЧСИ Министърът на правосъдието не е надлежна страна, поради което спрямо него производството следва да се прекрати/решение № 308 от 12.01.2016 г по гр.д.№5207/2015 г. на Трето Г.О. на ВКС, определение № 398 от 17.11.2015 г. по гр.д. № 4448/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. По отношение на другите страни ВКС трябва да се произнесе по основателността на жалбата, която е подадена в срока по чл.73, ал.2 от ЗЧСИ и от легитимирано да обжалва лице. С обжалваното решение дисциплинарният състав е наложил глоба на частния съдебен изпълнител заради това, че въпреки постигнатото между кредитора и длъжника споразумение и искането на взискателя за вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжника по изпълнително дело № 20158510400052, за да извърши това дължимо действие, съдебният изпълнител е поискал и получил от длъжника възнаграждение в размер на 1 664 лв. Според съдебния изпълнител плащането е станало доброволно по споразумение с длъжника, което било в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗЧСИ. Това решение на дисциплинарния състав е в рамките на неговата компетентност, определена в чл.67 от ЗЧСИ, тъй като ангажира дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител за неизпълнение на неговите задължения, което неизпълнение накърнява правата на страните по принудителното изпълнение. Случаят касае спор относно дължимостта на заплатено от длъжника и получено от частния съдебен изпълнител допълнително възнаграждение по изпълнително дело и няма нищо общо с предвидения в чл.75а от ЗЧСИ финансов контрол, който се отнася до дължимите такси. Ето защо доводът на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение е несъстоятелен. Разширителното тълкуване на разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗЧСИ, на което се позовава жалбоподателят, за да оправдае поведението си, противоречи на основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за частното съдебно изпълнение, според която държавата възлага принудителното изпълнение на частните съдебни изпълнители. Това означава, че частният съдебен изпълнител осъществява държавни функции по принудително изпълнение, които са присъщи на правосъдната дейност. За осъществяването на тази дейност не може да се изисква и уговаря доброволно възнаграждение от длъжника, тъй като се използва властническият метод на регулиране на обществените отношения, а не методът на равнопоставеност. Затова, за да не се достигне до злоупотреба с власт от страна на правосъдния орган, важи принципът, че правосъдието не изисква никаква награда/justitia nihil expedit praemii/. Следователно както искането на съдебния изпълнител на допълнително възнаграждение от длъжника, така и уговарянето на допълнително възнаграждение между изпълнителя и длъжника, представляват злоупотреба с предоставената на съдебния изпълнител държавна правосъдна власт. Предвидената в чл.78, ал.3 от ЗЧСИ възможност за допълнително възнаграждение се отнася само за отношенията между кредитора и частния съдебен изпълнител. Разпоредбата цели да насърчи конкуренцията между множеството съдебни изпълнители за по-бързо и по-качествено изпълнение, а не да натовари длъжниците с допълнителни финансови санкции. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение на дисциплинарния състав е допустимо и законосъобразно, поради което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателят дължи на Камарата на частните съдебни изпълнители 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Министъра на правосъдието. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 5.11.2015 г. по дисциплинарно дело № 22 по описа за 2015 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на частния съдебен изпълнител М. Н. П. е наложена глоба в размер на 500 лв. заради извършено нарушение по чл.78, ал.3 от Закона за частните съдебни изпълнители. ОСЪЖДА частния съдебен изпълнител М. Н. П. да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители 300/триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалите части е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: