2 Р Е Ш Е Н И Е № 382 София, 06.01.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1558 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 892 от 11.07.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2708 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 3060/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против А. С. С. от [населено място] за сумата 5930,99 евро, съставляващи обезщетение за ползване без основание на апартамент № 14 в[жк], сграда № 4, ет. 5, [населено място] за периода от 01.07.2008г. до 29.03.2011 г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпросите допустимо ли е да бъде зачетено възражение, направено от ответника след срока за отговор, както и да се обсъждат доказателства, постъпили след преклузивния за това срок. Съгласно чл. 133 вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти –- т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК ВКС. В срока за отговор ответникът е длъжен да изчерпа всички свои възражения, а в доклада по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и въведените от страните възражения. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Едва след като определи правната квалификация на всички претендирани права и възражения; посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника; след като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада; след като съдът е указвал съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен при условията на чл. 147 от ГПК. Когато посочените съдопроизводствени действия не са извършени точно и в пълния им обем, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да попълни делото с относими към спорното право доказателства. В този смисъл решение № 452/16.11.2011 г. по гр. дело № 621/2010 г. на IV г.о.; решение № 700 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2010 г., III г. о; решение № 172 от 31.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6229/2013 г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е собственик на апартамент № 14 в сграда № 4 в[жк], владението на който е предал на ответницата въз основа на договор за замяната му с неин собствен апартамент в същата сграда. Прието е, че предаването на владението въз основа на договорни отношения обуславя неоснователност на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Независимо от това, в решението е прието, че не установено и ответницата да е ползвала имота в периода от 01.07.2008г. до 29.03.2011 г., поради което предявеният иск за обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Изводът за наличие на договорни отношения за замяна е формиран въз основа на писмени доказателства, по отношение на които е прието, че макар и представени след срока за отговор на исковата молба касаят своевременно въведени възражения. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма] се поддържа, че в нарушение на т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК ВКС, съдът се е произнесъл по възражения на ответника, въведени след срока за отговор; приел е за установени факти въз основа на доказателства, които не са събрани по реда на чл. 148 ГПК и е формирал неправилен извод, че в процесния период ответницата не е ползвала имота на ищеца, въпреки доказателствата за това обстоятелство. Ответницата по касационната жалба А. С. С. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. По въведените оплаквания за неправилност на съдебния акт, съдът намира следното: Изводът, че не установено ответницата да е ползвала имота в процесния период от 01.07.2008г. до 29.03.2011 г. е неправилен, формиран в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил свидетелските показания в тяхната цялост; не е съобразил показанията на свидетелите Д. И. и И. С., установяващи, че ответницата е ползвала както апартамент № 14, така и собствения си апартамент № 2 в приземния етаж на сградата. Обстоятелството, че не е обитавала апартамент № 14 постоянно и целогодишно не променя факта на ползването му, след като е разполагала с достъп до апартамента, който е бил зает с нейни вещи. Този неправилен извод обаче не се е отразил на правилността на съдебния акт с оглед формираният краен извод за неоснователност на предявената претенция по чл. 59 ЗЗД. Въведеното касационно оплакване за зачитане на възражение, въведено след срока по чл. 131, ал.1 ГПК е неоснователно. Въззивния съд е съобразил възражението, че имотът се ползва въз основа на предварителен договор за замяна, заявено своевременно от ответницата с отговора на исковата молба от 17.01.2012 г., връчена и същия ден. Съобразил е обстоятелството, че ответницата е подала втори отговор от 21.12.2010 г., постъпил след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК, който в нарушение на съдопроизводствените правила е бил докладван от първоинстанционния съд; съобразил е, че в нарушение на чл. 146, ал.1, т.1 ГПК не е било докладвано възражението на ответницата за ползване на имота на основание сключен договор, както и че не и е било указано да представи доказателства по въведеното възражение. Съобразявайки, че първоинстанционният съд не е изпълнил точно задълженията си по чл. 146 ГПК (вкл. да и укаже на ответницата да изясни и конкретизира възражението си) и в съответствие с принципа, че при липса на точни указания на съда, правото на страната да попълва делото с относими доказателства не се преклудира, въззивният съд е обсъдил приетите в първоинстанционното производство доказателства, в т.ч. договор за замяна, сключен с ищеца на 09.05.2008 г. и извънсъдебните признания на ищеца (писмени изявления във връзка със спорове по други дела), че е предал на ответницата държането на апартамент № 14 в изпълнение на предварителния договор за замяна между апартаменти № 2 и № 14 в сграда № 4 в[жк]и е формирал правилния извод, че предаването на владението и ползването на процесния апартамент е въз основа на валидни договорни отношения, което обуславя неоснователност на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер общо на 700 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 03.09.2014 г. с адвокат А. П. от В. адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2708 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 3060/2013 г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА Т. С. 8” Е., [населено място] да заплати на А. С. С. от [населено място], Руска Федерация със съдебен адрес адвокат А. П. от В. адвокатска колегия сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: