Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 28.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1108 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. С. и В. Д. С. от [населено място] срещу решение №212 от 10.05.10г. по гр.д.№713/07г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е бил уважен предявеният срещу тях положителен установителен иск за собственост на право на строеж за апартамент №4, находящ се в жилищна сграда в [населено място]. Жалбоподателите поддържат, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от установителен иск за собственост. Евентуално поддържат, че постановеното решение е неправилно, тъй като спорното право на строеж е погасено по давност. Ответниците в производството М. А. Х. и Маргарита Х. Х. не вземат становище по жалбата. С определение №539 от 29.06.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса кога правото на строеж следва да се счита за упражнено по смисъла на чл.67, ал.1 от ЗС и кога следва да се приеме, че то е погасено по давност. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В т.1 на ТР №1/04.05.2012г. по т.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС е прието, че смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл.67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. С други думи – когато е учредено право на строеж за сграда, която съдържа множество самостоятелни обекти, правото на строеж за всеки един от тях се счита упражнено от завършването на грубия строеж на цялата сграда /или на съответния етап, за който е издадено строителното разрешение/, а не от построяването в груб вид на съответния самостоятелен обект. Това разрешение следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Плевенския окръжен съд е оставил в сила решение №126-V от 06.06.07г. по гр.д.№1206/06г. на Плевенския районен съд, в частта, с която е било признато за установено по отношение на П. Г. С. и В. Д. С. от [населено място], че М. А. Х. и Маргарита Х. Х. са собственици на правото на строеж за апартамент №4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2. Въззивният съд е приел, че към 1996г. ответниците П. Г. С. и В. Д. С. са били собственици на 2/3 ид.части от дворното място в [населено място]. С нотариален акт №155, т.І, нот.д.№155/96г. на нотариус при ПлРС, П. и В. С., заедно с другите съсобственици на дворното място, са учредили на [фирма] правото на строеж за изграждане на триетажна жилищна сграда, като са си запазили правото на строеж за определени обекти в нея. Носителят на правото на строеж е поел и задължението да извърши строителството на сградата. С нотариален акт №127, т.І, рег.№1001, н.д.№154/98г. [фирма] е продал на ищците М. А. Х. и Маргарита Х. Х. правото на строеж за апартамент №4 от същата сграда. С влязло в сила решение №4530/27.12.01г. по гр.д.№781/01г. на Плевенския районен съд е бил развален поради неизпълнение договорът за учредяване на право на строеж на [фирма]. През 2003г. П. и В. С. са придобили собствеността на останалата 1/3 ид.част от дворното място, а през 2005г., с нотариален акт №148, т.ІV, рег.№2936, дело №216/05г., са учредили в полза на Д. Р. М. право на строеж върху конкретни обекти в бъдещата сграда. Впоследствие този договор също е развален с влязло в сила съдебно решение. Прието е, че към момента на постановяване на въззивното решение, процесната сграда е завършена до нивото на четвърти етаж, но без поставен покрив. При тези данни от правна страна е прието, че ищците М. А. Х. и Маргарита Х. Х. са собственици на правото на строеж за процесния апартамент №4. Това право не е погасено по давност. Съгласно чл.67 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Под упражняване на правото на строеж следва да се разбира започване на съответните строителни дейности и то в достатъчна степен, а не завършването на сградата до етап „груб строеж”. В случая правото на строеж за апартамент №4 е било упражнено към момента на осъществяване на придобивната сделка на ищците, тъй като към този момент сградата е била изградена до плочата над втория жилищен етаж. При последващото развалянето на договора, от който черпи права праводателят на ищците [фирма], не са отпаднали техните права, тъй като те са вписали придобивната си сделка преди вписване на исковата молба за разваляне на договора. Решението е процесуално допустимо. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се е наложило разбирането, че и в случаите, при които ищецът не владее спорната вещ или право, той може да предяви само установителен иск за собственост, а не непременно ревандикационен иск. По същество решението е неправилно. Решаващият извод на въззивния съд, че правото на строеж за спорния апартамент №4 не е погасено по давност, противоречи на приетото в т.1 на ТР №1/04.05.2012г. по т.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС. Правото на строеж се счита за упражнено със завършването в груб вид на цялата жилищна сграда, за която е учредено, а не с изливането на плочата над втория жилищен етаж, на който се намира спорният апартамент. Доколкото към момента на приключване на делото във въззивната инстанция сградата все още не е била завършена в груб строеж, то и правото на строеж за нея, включително и за апартамент №4, не е било упражнено. Реализирането на строителство в процесното дворно място е било възможно от 05.03.1996г. От този момент е започнал да тече петгодишният давностен срок по чл.67 ЗС за упражняване на правото на строеж. Този срок е изтекъл на 05.03.2001г., когато сградата все още не е била довършена в груб вид. Следователно към този момент правото на строеж, включително и за процесния апартамент №4, е погасено по давност и ищците не са негови собственици. Обстоятелството, че те са придобили правото в един по-късен момент не прекъсва придобивната давност и не може да се приеме, че за тях започва да тече нов давностен срок, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си – в този смисъл т.2 на ТР №1/04.05.12г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС. Последващото разваляне на първоначалния договор за отстъпването на правото на строеж също не влияе върху техните права, тъй като в случая е от значение не защитната разпоредба на чл.88, ал.2 ЗЗД, а погасяването на правото им на строеж в полза на собствениците на земята, считано от 05.03.2001г. Като е приел, че предявеният установителен иск е основателен, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Искът за собственост, предявен от М. Х. и Маргарита Х. следва да бъде отхвърлен. При отхвърляне на главния иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ се възстановява висящността на евентуалния иск за присъждане на обезщетение по чл.72 ЗС, по който настоящата инстанция не може да се произнесе за първи път. Затова делото следва да се върне на въззивния съд, който е компетентен да се произнесе по евентуалния иск, съгласно т.15 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №212 от 10.05.10г. по гр.д.№713/07г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната част, с която е бил уважен предявеният от М. А. Х. и Маргарита Х. Х. срещу П. Г. С. и В. Д. С. положителен установителен иск за собственост на правото на строеж за апартамент №4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Х. и Маргарита Х. Х., двамата от [населено място], [община], област П. срещу П. Г. С. и В. Д. С., двамата от [населено място], ул.”Д-р П. Б.” №17 иск по чл.97, ал.3 ГПК /отм./ за установяване собствеността на ищците върху право на строеж за апартамент №4, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, състоящ се от две стаи, трапезария с бокс, баня и тоалетна, със застроена площ от 84,06 кв.м., с прилежащата му маза №4 с площ от 5,62кв.м., ведно с 8,0372% от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ІХ-7220 от кв.179 по плана на [населено място], идентичен с апартамент А на втория етаж по нот.акт №148, т.ІV, рег.№2936, д.№216/2005г. на нотариус А. П.. Връща делото на Плевенския окръжен съд за разглеждане на евентуалния иск по чл.72 ЗС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: