Р Е Ш Е Н И Е № 424 София1 16 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1287/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на осъдения М. П. Л. за възобновяване на производството по НОХД № 124/2013 г. по описа на Районен съд – Троян. В искането на осъдения Л. се сочи, че е допуснато нарушение на материалния закон, отбелязано и от въззивния съд, относно разпоредбата на чл. 26 от НК, както и непрецизност в изводите на съда за неприагането на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание. Направеното искане е за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК В съдебното заседание пред касационната инстанция защитата на осъдения навежда доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и в тази връзка поставя въпроса за приложението на чл. 194, ал. 3 от НК, считайки, че част от обвинението е останало недоказано. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Районният съд – Троян с присъда № 9/ 19.03.2013 г. по НОХД № 124/2013 г. признал подсъдимия М. П. Л. за виновен в това, че в средата на м. април 2012 г. отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им Ц. Й. на обща стойност 460 лева, поради което и на основание чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 54 и чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от дванадесет месеца лишаване от свобода, наложено на Л. по НОХД № 536/2009 г. от Районен съд – Троян. Окръжният съд – Ловеч с решение № 45/16.05.2013 г. по ВНОХД № 142/2013 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното наказание на осъдения на четири месеца лишаване от свобода. Искането на осъдения Л. е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Наказателното производство пред районния съд е протекло по реда на чл. 373, ал.2 от Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият Л., на основание чл. 371, т. 2 от НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства по тях. Подсъдимият, надлежно защитаван от назначения му защитник, изразил желанието си за провеждане на съкратено съдебно следствие и този ред за разглеждане на делото е изключил възможността за оспорване на изложените в обвинителния акт съставомерни факти. В този смисъл са обвързващите указания на Тълкувателно решение 1/ 2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г., ОСНК. Когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал.2 от НПК, той „сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания”. Възраженията, развити в писмената защита на адвоката на осъдения, за недоказаност на вида и стойността на отнетите кабели, следва да бъдат приети за неоснователни. Източник на данни за отнетите вещи се съдържат в показанията на свидетеля Ц. Й., изрично отразил специално за кабела, че става дума за две топчета - рекордоман и мостов кабел, предназначени за подмяна на инсталацията в къщата му, а в последствие и уточнил дължината им – около 50 метра. Данни в тази връзка се намират и в показанията на свидетеля П. Й., както и в обясненията на подсъдимия, относно броя и вида на посочените вещи (виж, разпит на обвиняем, л. 92 от досието на досъдебното производство). Безспорно, въззивният съд е отразил в мотивите си, че причинителската дейност, осъществена от подсъдимия, е следвало да получи и правната квалификация по чл. 26, ал.1 от НК. Такова обвинение не е повдигано в хода на разследването и с обвинителния акт, а отстраняването на допуснатото нарушение не е в полза на осъденото лице. Искането за преквалифициране на деянието по чл. 194, ал.3 от НК е неоснователно. Данните по делото не позволяват да се направи извод, че извършеното престъпление представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Това е така, включително и при направената от защитата интерпретация на фактите, обяснимо, различаващи се от признатите фактически положения по обвинителния акт. Неоснователни са възраженията, че съдът е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Доколко така поддържаното може да се свърже с касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК не е най- същественото. По важното е, че оплакването, разгледано и през призмата на чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, не намира опора в данните по делото. В съдебните актове (присъда и решение) са отбелязани всички смекчаващи отговорността обстоятелства, но и такива, които носят негативна оценка за личността на осъдения. Данните, изводими от досието на досъдебното производство, сочат, че освен обясненията на Л., разследващите органи са събрали и други доказателства и доказателствени средства, подкрепящи обвинението. В този смисъл приносът на осъдения за разкриване на престъплението в досъдебната фаза наистина е сериозен, но не е изключителен (виж, вече цитираното тълкувателно решение, т. 7). Втората инстанция е отчела обстоятелството, че в хода на въззивното производство осъденият е възстановил на пострадалия сумата от 440 лева. Именно това обстоятелство е в основата на решението наказанието да бъде смекчено до размера на шест месеца лишаване от свобода, намалено с една трета - четири месеца лишаване от свобода. Така на осъдения е определена санкция близо до легалния минимум и е съответна на целите, посочени в чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. Л. за възобновяване на НОХД № 124/2013 г. по описа на Районен съд – Троян и отмяна на постановената по него присъда № 9/19.03.2013 г., изменена с решение № 45/16.05.2013 г. по ВНОХД № 142/2013 г. на Окръжен съд – Ловеч. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2