4 5 Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 04.04.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2672 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба от „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №261475/27.04.2021г. по гр.д.№7457/2020г. на Районен съд- Варна, потвърдено с решение №1605 от 29.10.2021г. по в.т.д.№1794/2021г. на Окръжен съд-Варна, с което по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, е прието за установено в отношенията между „Интейк“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД, че „Интейк“ ЕООД е носител на вземане в размер на 1 872.31 лева, произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност на начислена с фактура №[ЕГН]/ 10.03.2010г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено по гр.д. №9932/2014г. по описа на Районен съд- Варна. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи „Енерго Про- Продажби“ АД и „КНМ Груп“ ЕООД. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на предходно влязло в сила решение №120/07.01.2015г. по гр.д.№9932/2014г. на Районен съд- Варна, потвърдено с решение №2199/18.12.2018г по в.гр.д.№2462/2018г. на Окръжен съд- Варна. Поддържа, че с това решение на основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е осъдено „Енерго Про- Продажби“ АД да плати на „КНМ Груп“ ЕООД, прехвърлил спорното право в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014г. на „Интейк“ ЕООД, сумата 1 872.31 лева, представляваща цедирано вземане по договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и А. Ж. С.-М., включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по фактура №[ЕГН]/ 10.03.2010г., платена от цедента А. С.-М. без основание, ведно със законната лихва от 31.07.2014г. до окончателното плащане. Излага доводи, че е налице субективен и обективен идентитет на делата по смисъла на постановките на ТР №7/31.07.2017г., т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Излага доводи за правилността на решение №120/07.01.2015г. по гр.д.№9932/2014г. на Районен съд- Варна, респ. за недопустимостта и неправилността на атакуваното решение, чиято отмяна се претендира. Ответникът „Интейк“ ЕООД оспорва молбата. Излага доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност поради липсата на субективен и обективен идентитет на делата. Претендира разноски. Ответникът по молбата „Пи Маркет“ ЕООД излага подробни съображения за нейната основателност. Ответникът по молбата „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не представя отговор в законоустановения срок. Ответникът „Енерго Про-Продажби“ АД /погрешно отразен в протокола от о.с.з. като трето лице помагач/ излага доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата поради липсата на субективен и обективен идентитет на делата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се претендира отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на постановено преди него между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на правната норма е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела, като противоречие между съдебните решения ще има, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват по различен начин. Съгласно разясненията в т.5 от ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС фактическият състав на т.4 на чл.303, ал.1 ГПК ще е налице не само при пълен обективен идентитет между двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, т.е. когато разрешаването на спора по единия иск /обусловената претенция/ имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /обуславящата претенция/ и разрешенията си противоречат. В тази хипотеза макар делата да имат различен спорен предмет, предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, а диспозитивът на решението по обусловящото дело имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. В настоящата хипотеза не се установява субективен и обективен идентитет между двете дела. Страни по първото дело /гр.д.№9932/2014г. по описа на Районен съд- Варна/ са „КНМ Груп“ ЕООД /ищец/ и „Енерго Про- Продажби“ АД /ответник/, а по второто дело /гр.д.№7457/2020г. по описа на Районен съд- Варна/- „Интейк“ ЕООД /ищец/ и „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД /ответници/. Неоснователни са доводите на молителя, че субективният идентитет произтича от частното правоприемство между „КНМ Груп“ ЕООД /ищец по първото дело/ и „Интейк“ ЕООД /ищец по второто дело/, като „Интейк“ ЕООД като правоприемник на спорното право в процеса е имал възможност на встъпи в него по реда на чл.226, ал.2 ГПК и е обвързан от СПН на решението по гр.д.№9932/2014г. Няма спор, като това е отразено и в самото решение по гр.д.№9932/2014г., че спорното право е прехвърлено на „Интейк“ ЕООД по силата на сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД. Това обстоятелството обаче не води до субективен идентитет на страните, тъй като СПН по първото дело се създава между ищеца „КНМ Груп“ ЕООД, респ. неговия правоприемник „Интейк“ ЕООД /чл.226, ал.3 ГПК/ и насрещната страна „Енерго Про-Продажби“ АД, а не между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД. От друга страна- ответник по първото дело, по отношение на който се разпростира СПН на постановеното и влязло в сила съдебно решение, е „Енерго Про- Продажби“ АД, а по второто дело- „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД. Последните две дружества изобщо не са участвали в гр.д.№9932/2014г., респ. субективните предели на СПН на постановеното решение не се разпростира по отношение на тях. Настоящият съдебен състав намира, че не се установява и обективен идентитет между двете дела. Предмет на първото дело е осъдителен иск на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от „КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго Про- Продажби“ АД, като се оспорва дължимостта на сумата 1 872.31 лева – коригирана стойност на потребена, но неотчетена електроенергия по фактура №[ЕГН]/ 10.03.2010г., платена от А. Ж. С.-М. и се претендира нейното връщане от енергийното дружество като платена без основание. Ищецът се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен между него и А. Ж. С.-М.. С влязлото в сила съдебно решение се признава дължимостта на процесната сума на „КНМ Груп“ ЕООД /цесионер/, като се установява, че е платена без основание от цедента А. Ж. С.-М. на ответното дружество. СПН се разпростира по отношение на спорния предмет- вземане за неоснователно обогатяване и това само между насрещните страни – „КНМ Груп“ ЕООД и „Енерго Про-Продажби“ АД. Субективните предели на СПН се разпростират спрямо приобретателя на спорното право „Интейк“ ЕООД, но само по отношение на ответника „Енерго Про-Продажби“ АД /чл.226, ал.3 ГПК/. Предмет на второто дело е установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК за съществуването на същото вземане в патримониума на „Интейк“ ЕООД, с оглед твърдението, че го е придобил по силата на договор за цесия с „КНМ Груп“ ЕООД. Спорът не е между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, а между „Интейк“ ЕООД и ответниците „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, които също се легитимират като носители на правото върху вземането по силата на договори за цесия с „КНМ Груп“ ЕООД. Нещо повече, ищецът „Интейк“ ЕООД се легитимира като носител на процесното вземане именно по силата на договора за цесия, сключен на 23.10.2014г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, изрично отразен и в диспозитива на постановеното решение по гр.д.№9932/2014г. по описа на Районен съд- Варна. С решението по това дело се установява със СПН принадлежността на вземането в патримониума на „Интейк“ ЕООД към последващ края на устните състезания по първото дело момент и то по отношение на различни страни. Като взе предвид, че двете решения не са постановени между едни и същи страни и имат различен предмет, като липсва връзка на преюдициалност между тях, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, поради което молбата за отмяна на влязло в сила решение се явява неоснователна. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да бъде осъден да плати на ответника „Енерго Про-Продажби“ АД разноските по делото в претендирания размер от 600 лева /адв.възнаграждение с ДДС/. Ответникът „Интейк“ ЕООД претендира разноски, но не ангажира доказателства за техния вид и размер, поради което не следва да му бъдат присъждани. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на основание чл.303, ал.1 т.4 ГПК от „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №261475/27.04.2021г. по гр.д.№7457/2020г. на Районен съд- Варна, потвърдено с решение №1605 от 29.10.2021г. по в.т.д.№1794/2021г. на Окръжен съд-Варна. ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на „Енерго Про-Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 600 лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: