Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 26.03. 2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2602 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
О. Р. С.-Х. и М. Р. С. обжалват решение № 183 от 22.7.2019 г. по т.д. 43/19 г., Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 68 от 13.07.2018 г. по т.д. 149/17 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, поправено по реда на чл. 247 и 248 от ГПК и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с № 108/14.12.2018 г., досежно отхвърляне на исковете им за разликата над 206 310,81 лв до напълно предявените от всеки от касаторите ищци искове в размер на по 246 500 лв. като излага конкретно оплаквания относно формиране на изводите за наличие на задължения на дружеството, формиращи стойността на имуществото на дружеството, както и относно направеното възражение за прихващане:
- относно разходите, с които се намалява стойността на имуществото и съответно дружествения дял, които са начислени след прекратяване на членството на починалия съдружник към 31.7.2017 г., представляващи т.нар. рента по фактура 747/4.9.2017 г., с основание наем на земя съгласно договор за наем. Фактурата нямала основание, тъй като всички анекси към сключените договори, по които е следвало да бъде извършено плащането били съставени и подписани през октомври 2017 г. Към датата на съставяне на баланса, 31.7.2017 г., към който се определял стойността на дела на наследниците на починалия съдружник, този разход не бил съществувал и не било имало основание за неговото начисляване.
- по отношение намаляване стойността на дружествения дял с превеждане от дружеството по сметка на НАП на данък дивидент, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а ЗДДФЛ вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗДДФЛ. Очертават неправилност на решението като твърдят, че неправилно данъкът се счита за дължим от физическите лица-наследници на починал съдружник. Считат, че получаването на наследство не можело да се приравни на придобит доход.
- по отношение на сумата от 46 892,55 лв, която представлявала платена от ответника сума за лечение на наследодателката на ищците в Р Турция и за репатрирането й след нейната смърт, съдът бил се произнесъл необосновано, без да се съобрази със събраните доказателства и да ги обсъди. Тази сума в счетоводството на ответника била отчетена като разход и бил намален финансовият резултат на дружеството 31.7.2017 г. Ответникът бил определил тези разходи като социални и бил ги отразил в счетоводството и баланса си като такива. С тях бил намален веднъж делът на починалия съдружник и още веднъж финансовият резултат.
- Както и по отношение извода, че ответникът не е изпаднал в забава относно своето задължение и не следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на лихви за забава и сторените разноски. Не била взета предвид императивната норма на чл. 125, ал. 3 от ТЗ и не бил определен моментът и начинът на изчисляване на дължимата от дружеството стойност на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник. От този момент наследниците имали право на парично вземане за дяловете на наследодателя от дружеството, т.е. дружеството ставало техен длъжник. Според общото правило на чл. 68, б. а от ЗЗД, паричните задължения били носими, а не търсими. Длъжникът следвало да плати още на 31.7.2017 г. стойността на дела, съответните части на всеки от тях.
Оспорват и присъдените разноски, като считат, че ответникът е станал повод за предявяване на исковете и не следвало ищците да дължат разноски.
Излагат съображения, че изслушаната по делото експертиза е непълна, защото в нея се съдържали отговори единствено на въпроси за размера на начислените разходи за т.нар. незавършено производство, но липсвали данни за размера на реализираната печалба при завършване на производството и стойността, с която би следвало да бъде увеличен дружественият дял от тази печалба. Считат, че делото се нуждае от изясняване чрез заключение на вещо лице.
Молят да се отмени решението в обжалваната част, както и да им се присъдят разноски за всички инстанции.
Ответникът „Тандем Шумен“ ЕООД оспорва касационната жалба. Счита жалбата за неоснователна. Поддържа изложеното от въззивния съд в частта, относно разходите за рента и наем, платени през месец септември 2017 г. По отношение на данъка при източника в размер на 5 %, който е удържан от дължимото обезщетение преди определяне на окончателния размер, счита, че няма извършено прихващане. Дължимостта била по силата на закона върху стойността на дела, който следва да се изплати. Неоснователно било възражението на ответниците. Позовава се на понятието „ликвидационен дял“, определено в т. 6, б. „а“, § 1 от ДР на ЗДДФЛ, подлежащи на облагане по чл. 38, ал.1 ЗДДФЛ. По отношение на сумата от 46 892,55 лв, платени от дружеството за лечението на наследодателката на жалбоподателите в Р Турция. Твърди, че е платил сумата от 394 017 лв. Освен това искането за лихви било неоснователно, тъй като са получили плащане. Освен това нямало покана. А поканата би била и основание да се приеме, че на ответника не му се дължат разноски, защото е дал повод за завеждане на исковете. Моли да се остави в сила решението.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която исковете на ищците са отхвърлени, въззивният съд е приел, че ищците-касатори О. Р. С.-Х. и М. Р. С. са наследници на Й. Д. С., съдружник в „Тандем Шумен“ ЕООД. Със смъртта й, участието й в дружеството като съдружник е прекратено. Поради това наследниците й на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ имали право да получат стойността на дела й, в равни части за всеки от тях. Размерът на дела в капитала на дружеството на С. бил 50 %. Съгласно изготвения съобразно предвиденото в чл. 125 от ТЗ, нарочен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството на съдружника, паричната равностойност на дружествения дял е 463 289 лв. От тази сума е извадена сумата от 2 500 лв, представляваща стойността на дяловото участие. Разликата от 460 789,00 лв е обложена с 5 % данък дивидент, преведен на 18.9.2017 г. на НАП, удържан от стойността на дела на починалия съдружник или 460 789 - 23 039,45 лв = 437 749,55 лв. Освен това, от стойността на дела е удържана сумата от 46 89,55 лв, включващи разходи за лечение общо 42 932,55 лв и за репатриране 3 960 лв. След това на всеки от ищците е преведена сумата от 195 758,50 лв.
Приел е, че дължимата рента за стопанската 2016/2017 г. е 40 лв на дка размер, който е отразен в счетоводството на дружеството. Съдът е възприел заключението на вещото лице, че рентата за площи засети с пшеница бил по-малко по размер с 4 403,34 лв - изчислено на анкетна карта, т.е. на база данните, подадени в поземлената комисия за обработваемите земи. Определен е ликвидационният дял с 2 201,67 лв по-малко. Освен това е коригиран баланса с разходите за лечение, тъй като те били отчетени като разход, като по този начин това отчитане се е отразило на дружествения дял на наследодателката, като е намалила същия с Ѕ или 21 446,28 лв. , а с тази сума е увеличен ликвидационния дял, защото това е вземане, което увеличава финансовия резултат, а не задължение, което го намалява. Въззивният съд приема, че в баланса следва да се отразят както дългосрочните пасиви, платими след повече от 1 година от датата на счетоводния баланс, така и краткосрочните пасиви, представляващи задължения, платими в срок до 12 месеца след датата на счетоводния баланс. Така било изпълнено изискването на чл. 24, ал.1 ЗСч. Правилно бил включен разходът за наем за пшеница в размер на 48 857,36 лв, която към баланса е била реализирана, съответно разходът за рента царевица 12 556,18 лв и слънчоглед 22 859,01 лв.
Разходите за лечение на съдружника С. следвало да са отчетени като вземания, тъй като нямало данни да са отчетени като вземания, т.е.като активи и по този начин се включвали в активите. Така съдът е достигнал до извода, че следва да се увеличи размерът на дела на 482 553,61 лв. По отношение на възражението по чл. 38, ал. 1 т.2 б. ЗДДФЛ, е приел, че облагаеми са доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. Този имуществен данък бил върху паричната равностойност на дела във всички случаи на прекратяване на участието на съдружник. Вече полученият дял не подлежал на облагане с данък наследство съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ. При достигане до извода, че дружественият дял е на стойност 482 553,61 лв, намален с внесения капитал 2 500 лв., делът е 480 053,61 лв, данък дивидент 24 002,68 лв. Дружеството било платило 23 039,45 лв. и разликата между дължимата и реалната сума от 963,28 лв се включвала към размера на дела на всеки или за всеки по 481,62 лв.
По отношение обезщетението за забава е приел, че е необходимо отправяне на покана.
Касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част е допуснато по правния въпрос: Представлява ли равностойността на дружествения дял на наследник „ликвидационен дял“ по смисъла на § 1 т. 6, б. б от ДР на ЗДДФЛ, върху който се дължи окончателен данък, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ?, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, стойността на дружествения дял се определя по нарочен баланс, към последния ден на месеца , в който е настъпило прекратяването, съгласно изискването на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Достоверността на финансовия отчет, респективно – на счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса. С оглед горното следва да се заключи, че данни, които не отговарят на изискването на чл. 23 ал. 2 ЗСч /отм./., не могат да служат за определяне равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125 ал.3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това /дали в резултат на преоценка, неотговаряща на нормативните изисквания, стойността на активите е завишена или занижена/. При установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите равностойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица. Този извод, многократно поддържан в съдебната практика е приложим и в настоящия случай, като съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСч от 2016 г. финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
С оглед действието на правната норма на чл.125, ал. 3 от ТЗ, така както е разяснена, при определяне на дължимия дружествен дял на съдружника, чието участие е прекратено, съгласно трайната практика, израз на която е решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. 765/2008 г., ВКС, дружественият дял се изчислява като се вземат предвид всички активи и се изключат собствения капитал и резервите.
В настоящия случай, спорно е дали от следващата се стойност на определения по правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, дружеството изключва дължимостта на стойността на данък при източника. Поставеният правен въпрос е от значение именно с оглед на определяне стойността на дружествения дял, на починалия съдружник.
Определянето на данък става на основание чл. 60 от Конституцията на Р България, със закон. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ в редакцията, ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г., с окончателен данък на местни физически лица се облагат доходите от ликвидационни дялове в полза на местно лице от източник в България. Определяемостта и дължимостта следват също от закона. С оглед посочената разпоредба на § 1, т. 6, б. „б)“ ЗДДФЛ „ликвидационен дял е паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество“. За да се определи стойността на дружествения дял на починалия съдружник, се взема предвид сумата на активите, над тази на пасивите. Дяловете са производни на т.нар. чист актив, превишение на сумата над пасива. Дружественият дял е дял от имуществото на дружеството. А по посоченото в данъчния закон определение ликвидационният дял е парична равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружеството. Доколкото и в понятието по чл.125, ал. 3 от ТЗ, законодателят е посочил, че имуществените последици се определят съгласно баланса на дружеството, отразяващ неговото имущество, а в в понятието по § 1, т. 6, б. „б“ от ЗДДФЛ, е посочено, че „ликвидационен дял“ е „паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членството в дружеството“, законодателят е вложил понятие имущество на дружеството, следва да се приеме, че имущественото право се определя по един и същи начин. С решение № 64 от 09.06. 2009 г. по т.д. 504/2008 г. ВКС, 2 ТО е прието, че понятията дружествен дял и ликвидационен дял са различни, по размер и начин на определяне и имуществените последици за съдружник, чието участие е прекратено, и за съдружник, при обявено в ликвидация дружество. Но с оглед легалната дефиниция на § 1, т. 6, б. „б“ от ЗДДФЛ, следва да се приеме, че за нуждите на данъчното облагане ликвидационен дял е делът на прекратилия членство в търговско дружество, който обаче се определя по реда на чл. 125, ал.3 от ТЗ. Данъкът, обаче, се начислява върху стойността на ликвидационния дял, намалена с цената на придобиване Размерът на данъка, съгласно чл. 46, ал. 3 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ,б. а от ЗДДФЛ (ДВ бр. 99/2011 г., в сила 1.1.2012 г.) на местно физическо лице от източник в България, е 5 %. върху така посочената данъчна основа. Данъчно задължено лице е предприятието платец на дохода. То удържа данъка, превежда го по сметка на НАП и изплаща дружествения дял на правоимащите лица. В случая е налице възражение от правоимащите – наследници на починал съдружник, с чиято смърт е прекратено членството, че дружественият дял на починалия съдружник се получава екс леге, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН вр. чл. 125, ал. 3 вр. чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Това възражение е основано на нормата на чл. 31 от ЗМДТ, съгласно която данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничение. В случая, получаващите ликвидационен дял по смисъла на § 1, т. 6, б. б от ДР на ЗДДФЛ (ДВ бр. 97/6.12.2016 г.), наследници на починал съдружник, са именно наследници по права линия, деца. Законодателят е предвидил, че на облагане подлежи имуществото, получавано при прекратяване на участие в капиталово дружество.
Налице е задължение на дружеството при изплащане на дружествения дял да начисли и удържи при източника този данък, произтичащо от посочените норми. При неизпълнение на това задължение, на основание чл. 18, ал. 1 от ДОПК, възниква и солидарна отговорност за платеца на дохода за дължимостта на данъка. В случая дружеството е платец на данъка. Именно това данъчно задължение на дружеството е основание да се приеме, че основателно е намалена стойността, основана на дружествения дял на починалия съдружник, платена на всеки от наследниците. От стойността на дружествения дял, определена от дружеството, дължима на всеки от правоимащите по равно, е преведена сума по сметка на НАП. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ДОПК, данъци, удържани и внесени от платеца на данъка се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори когато не е имало задължение за удържане. Предвид тази законова норма, дружеството е превело сума, за която счита, че е данък върху ливидационния дял от дружеството след прекратяване членството на съдружника. Налице е производство, предвидено в ДОПК, относно установяването дължимостта на данъците, както и производство относно възстановяване на недължимо платени данъци. След внасяне на данъка, не може да се определя дължимостта му по ред, различен от предвидения в ДОПК. Ето защо в случая, начислената сума като данък, на посочените правни основания, не подлежи на плащане като стойност към дружествения дял, наследим от децата на починалия съдружник. Сумата, представлява, начислен и внесен данък. Оспорването на дължимостта му следва да стане по реда на ДОПК от наследниците, за чиято сметка е внесен.
Доколкото дружеството се позовава на намаление на стойността на изплатените дялове с дължимия данък, на основание чл. 46, ал. 3 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ,б. а от ЗДДФЛ, с 5 %, следва да се приеме, че след като за сметка на наследниците на съдружник, чието участие в дружеството е прекратено със смъртта му е доказано внасяне на данък върху ликвидационния дял по смисъла на §1, т. 6 б. б от ДР на ЗДДФЛ, редакция ДВ бр. 97/6.12.2016 г. то дружеството може да направи възражение, че не дължи тази част от дела, тъй като я е внесъл като данък за сметка на лицата, на които изплаща стойността на дружествения дял като тяхно данъчно задължение. Оспорването дължимостта на данъка от наследниците на починалия съдружник поради действие на нормата на чл. 31 от ЗМДТ следва да се извърши в производство по ДОПК.
Действително въззивният съд е приел, че е дължим данъка и това е основание да се признае за основателно възражението на дружеството. Това е извършено в нарушение на посоченото по-горе тълкуване. Но въпреки изложените мотиви, в нарушение на закона, определящи дължимостта на данъка, крайният извод по отношение на удържания данък е правилен.
По отношение на счетоводните записвания на дружеството и отразяването в баланса на задълженията за начисляване на рента и аренда в процесния период, настоящият съдебен състав установи, че въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, съгласно което начислените суми за ренти и аренди , платени през м. 09. 2017 г. следва да се считат за такива, дължими за готова продукция и съответно съставеният нарочен баланс към месец юли 2017 г. отразява състоянието на имуществото с всички плащания за готова продукция. Отношенията между наследниците на починалия съдружник се уреждат към момента на прекратяване на членството по нарочен баланс. Но с оглед нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗСч. финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансово състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието. Това изисква представяне достоверно показване ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти. Наличието на тези изисквания, при работещо предприятия, означава текущо начисляване на всички разходи.
Съгласно заключението на вещото лице от изслушаната пред въззивния съд експертиза, след като са начислени разходите към един определен момент, съставеният междинен баланс отразява състоянието към предходния момент, но със записванията на вече начисленото, доколкото се отнасят към изравняване на стопанските операции. Необходимостта от съответно отразяване на всяка операция и в актива, и в пасива означава, че извършеното текущо начисляване, се отразява на имуществото. Наличието на готова продукция, винаги поражда задължение за разходи. Обстоятелството точно кога е платено е ирелевантно, след като е дължимо за разчет с готовата продукция. Начисляването е различен елемент от реалното плащане. При наличие на сключен договор за аренда рентата трябва да се начислява за всяка стопанска година. Ако през календарната година се направят промени в нейните размери, измененията се доначисляват. В зависимост от счетоводната политика рентата намира отражение като разход в себестойността на произвежданата продукция за всяка стопанска година, през която се ползва земеделска земя и разбира се като задължение към собственика на земеделска земя. Разходите за рента са начислени в края на стопанската година. 2016/2017 г. В случая формираната стойност на разпределената рента е общо 88 272,55 лв по сортове земеделска култура декари засята площ обикновена пшеница, царевица за зърно и слънчоглед. При продукцията „пшеница“ разходът за рента, дължим за стопанската 2016/2017 г. е 44 454,02 лв. За царевица и слънчоглед полагаемият разход за рента следва да се начисли към 31.7.2017 г. с оглед формиране стойността на дела. Цикълът на производство не е приключил и следва да се отчете като незавършено производство това е станало и в случая. Реалното плащане на сумите в по-късен момент, не променя имуществото на дружеството, доколкото при отчитане на резултатите си и цикъла на производство е било налице начисляване на разходите. Този извод е основан на специалните знания на вещите лица по изслушаните експертизи относно счетоводното отчитане на производството на търговското дружество и съобразно приетата счетоводна политика от дружеството. Ето защо възраженията на касаторите са неоснователни. Не следва да се увеличават разходите, на които дружеството не се позовава и които според вещото лице трябва да се включат в размер на още 4 403,34 лв. Доводът, че следва да се отчете и получената в следващия момент печалба, е неоснователен. Съгласно императивната норма на чл. 125, ал.3 от ТЗ, стойността на дела се определя съгласно счетоводен баланс към края на месеца, в който настъпва прекратяване на участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност. С оглед заключението на вещото лице, балансът съответства на стопанските операции, които следва да са отразени към този момент. Разходите се начисляват и отчитат текущо и поради това се включват в баланса. Следва да се отбележи, че дружеството не е в ликвидация, а то е работещо предприятие, което извършва своята дейност и начислява действително дължими разходи. От това обстоятелство, следва, че изводите на въззивния съд, основани на заключението на вещото лице са обосновани и следва да се потвърдят. Не е налице основание за корекция на баланса.
По отношение на оспорването дължимостта на сумата от 46 892,55 лв, която представлява платена от ответника сума за лечение на наследодателката на ищците в Р Турция и за репатрирането й, настоящият съдебен състав намира, че сумата действително е платена от дружеството, видно от представената сметка, фактура и платежни нареждания. Фактите на плащане на посочените суми не се оспорват. Правният въпрос е, какви са били отношенията между съдружниците и съдържа ли се уговорка по отношение на тази сума, както и основанието заплащане, възприето от дружеството. Няма обективирано съгласие между наследодателя съдружник и дружеството по отношение на тези суми. Не се установи решение на Общото събрание на съдружниците относно основанието за плащане на тази сума. По принцип е налице правна възможност да се извършат социални плащания за лицата, които са наети като управители, на основание § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В случая се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ, че починалият съдружник С. е била и управител на дружеството. Освен този факт е установено, че сумата е осчетоводена по счетоводна сметка 611, разходи за дейността на дружеството, посочено от вещото лице. Тази сметка е разчетна с оглед начисляваните разходи за продукция. Следователно е разход, платен от дружеството към момента, към който е управител. Социалните разходи, каквито са разходите за лечение, могат да се отнесат към разчетите за разходи за продукцията. Този обективен факт, наличието на осчетоводяването в посочената счетоводна сметка, свидетелства за това, че разходите не са платени без основание, така както твърди дружеството. Напротив те са платени като разход за управител на дружеството. Дори да е доход на лицето, то това е станало основание да получи сумите от дружеството. Установи се основание, което е и признато от ответника чрез отнасяне на сумата, платена за лечение на С. в разходите за дейността. Въззивният съд, неотчитайки обективните факти по признание на разхода чрез включването му в изготвения баланс е приел наличието на неоснователно обогатяване, каквото в случая няма. Изводът му е необоснован и това обуславя приложение на чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Няма основание да се уважава и направеното възражение за прихващане със стойността на платените разходи за Й. С..
С оглед горните изводи, настоящият съдебен състав намира, че следва да прецени първо каква е стойността на дела. Както бе посочено стойността на дела на прекратилия участието си съдружник представлява само чистия актив, разликата между имуществото и задълженията на дружеството, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. В настоящия случай, с отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че тази стойност е 463 289 лв. По изложените по-горе мотиви, няма основание да се коригира баланса, нито досежно разходите за лечение на починалия съдружник, нито по отношение на разходите за рента и аренда. Следователно стойността на дела на починалия съдружник , определена от въззивния съд в размер на 482 553,61 лв, не е законосъобразно определена. Тя отговаря на включване в стойността на имуществото на вземането срещу съдружника за стойността на платеното лечение и репатрация (463 289 лв плюс 42 932,55 лв) и намаление на стойността с още разходи за рента, с които да се намали дружествения дял, които не са посочени от ответника в отговора на исковата молба. Следователно стойността на дружествения дял следва да се определи съгласно записванията в счетоводството на ответника, така както е определен и от допуснатата пред въззивния съд експертиза. Но от тази стойност, не следва да се приеме, че има право на вземане на дружеството за стойността на разходите за лечение и репатрация. С оглед установеното имущество от активи от 1 265 862,68 лв – се изваждат задълженията 339 284,67 “=- 926 578 лв. От тази стойност делът на наследодателя е бил Ѕ или стойността на дела е 463 289,01 лв. От тази стойност се изважда сумата от 2 500 лв първоначално внесения капитал от починалия съдружник 460 789,01 лв. От тази стойност се приспада данъкът, който е платен за сметка на стойността на дружествения дял, посочено по-горе или сумата от 23 039,46 лв – 437 749,55 лв. Стойността на дела на всеки от наследниците е 218 874,78 лв. След изваждане на реално платените доброволно от ответника 195 758,50 лв, разликата е по 23 116,28 лв. за всеки наследник Стойността на присъдените от първата инстанция за всеки от ищците е 8 820,69 лв и от въззивната инстанция и 481,62 лв. Стойността, дължима и неизплатена и неприсъдена от двете инстанции е в размер на по 13 813,97 лв за всеки от наследниците.Съответно въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, за тази сума ще следва да се отмени, както и за припадащите се разноски. В останалата част ще следва да се остави в сила.
По оплакванията относно дължимостта на обезщетение за забава, настоящият съдебен състав намира, че оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Правилно и в съответствие с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че срокът, определен за уреждане на отношенията между дружеството и наследниците на починал съдружник, не поставя в забава дружеството. Няма определен в закона падеж на задължението. Поради това, за да изпадне в забава, дружеството следва да бъде поканено. Ответникът доброволно е изпълнил това задължение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците съразмерно следва да се присъдят и разноски за касационното производство. Направените разноски от всеки от касаторите са, в размер на по 2 442,54 лв. С оглед уважената част от касационната жалба, следващите се разноски са в размер на 830,46 лв за всеки от касаторите.
Ответникът е отправил претенция за разноски. Установява се, че са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. На ответника съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба се следват разноски в размер на 1980 лв.
По отношение на направените разноски в размер над 4 039,20 лв, присъдени от въззивния съд на „Тандем Шумен“ ООД ще следва да се отмени решението на въззивния съд. Ще следва да се присъдят допълнително разноски на касаторите и за въззивното производство в размер на по 2 419,22 лв. По отношение на потвърденото решение от въззивния съд в частта за разноските за първоинстанционното производство, ще следва да се отмени досежно сумата от разноски на „Тандем Шумен“ ООД, като се вземе предвид плащането в хода на процеса, т.е. на „Тандем Шумен“ ООД с оглед изхода на спора се дължат разноски за първоинстанционното производство само за отхвърлената част от исковете, като се вземе предвид и плащането в процеса, след окончателното решение по делото или сумата над 820,60 лв до присъдените разноски от 6004,10 лв следва да се отмени. С оглед изхода на спора и потвърденото от въззивния съд решение на първоинстанционния съд в частта за разноските, ще следва да се приеме, че на касаторите се дължат разноски за първоинстанционното производство. Доколкото е доказано извършването им за двамата касатори-ищци, ще следва да се присъдят на всеки по 7 493,80 лв.
По всички изложени съображения, Върховният касационен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 183 от 22.07.2019 г. по т.д. 43/19 г. Апелативен съд – Варна, в частта, с която потвърдено решение № 68 от 13.07.2018 г. по т.д. 149/17 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, поправено по реда на чл. 247 и 248 от ГПК и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с № 108/14.12.2018 г., в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 125, ал. 3 от ГПК на О. Р. С. - Х. и М. Р. С. срещу „Тандем Шумен“ ООД в обжалваната част досежно сумата от по 13 813,97 лв за всеки касатор и за присъдените разноски на „Тандем Шумен“ ООД за въззивното производство над 4 039,20 лв за първоинстанционното производство над 820,60 лв и в частта за потвърждаване на дължимите разноски за първоинстанционното производство от касаторите И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „ТАНДЕМ ШУМЕН“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ [населено място] пазар, ул. „Цар Освободител“ № 38, да заплати на О. Р. С.-Х., ЕГН [ЕГН] сумата от още 13 813,97 лв, представляваща наследствената й част от стойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник Й. С. в „Тандем Шумен“ ООД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 07.09.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и разноски за касационното производство в размер на 830,46 лв, както и още 2 419,22 лв за въззивна инстанция и 7493,80 лв за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „ТАНДЕМ ШУМЕН“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ [населено място] пазар, ул. „Цар Освободител“ № 38, да заплати на М. Р. С., ЕГН [ЕГН] сумата от 13 813,97 лв., представляваща наследствената му част от стойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник Й. С. в „Тандем Шумен“ ООД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 07.09.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и разноски за касационното производство в размер на 830,46 лв лв, още 2 419,22 лв за въззивна инстанция и 7 493,80 лв за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ТАНДЕМ ШУМЕН“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 от ТЗ [населено място] пазар, ул. „Цар Освободител“ № 38 сумата от 1 980 лв, разноски за касационното производство
ОСЪЖДА О. Р. С.-Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ТАНДЕМ ШУМЕН“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 от ТЗ [населено място] пазар, ул. „Цар Освободител“ № 38 сумата от 1 980 лв, разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: