5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 100 София, 01.03.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.дело № 92/2012 год. Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], подадена чрез адв.И., срещу определение № 932 от 09.12.2011год. по в.ч.гр.д.№ 992/2011год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение от 20.09.2011г. на РС-Велинград за спиране на производството по гр.д.№ 262/2011год. до приключване на производството по гр.д.№1046/2010г. по описа на същия съд с влязъл в сила съдебен акт. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението към същата е посочено, че с атакуваното определение ПОС се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за преюдициалността на иска по чл.53 ал.2 ЗКИР спрямо иска по чл.108 от ЗС в противоречие с практиката на ВКС, който е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците [фирма] и [фирма] вземат становище ,че не са налице основания за допустимост на обжалването и за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Към същата е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, отговарящо на изискванията на закона, поради което и доводите на ответниците за недопустимост на жалбата са неоснователни. Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма] [населено място],чрез пълномощника им адв.Ст.И. против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. Предявени са срещу първия ответник главни искове с правно осн.чл. 108 от ЗС по отношение на част с площ 3000 кв.м. от У. Х.-....... в кв.55 по плана на [населено място] и иск по чл.73 от ЗС. Същите искове като евентуални са предявени срещу втория ответник. По делото е представено удостоверение №1046/26.11.2010г. на ВРС, от което се установява,че в същия съд има образувано и висящо гр.д.№1046/2010г. с ищец [фирма] [населено място] и ответници - [фирма] [населено място] и група физически лица по иск с правно осн.чл.53,ал.2 ЗКИР - спор за материално право по отношение на У. X.-........ в кв.55 по плана на [населено място]. С определение на PC [населено място] от 20.09.2011г. на осн.чл.229 от ГПК е спряно призводството по гр.д.№262/2011г. по описа на съда до приключване на производството по гр.д.№1046/2010г. Съдът е приел, че спорът, предмет на гр.д.№1046/2010г. , е обуславящ изхода на спора, предмет на гр.д.№262/2011г. С атакуваното в настоящото производство определение въззивният съд е споделил решаващите изводи на първата инстанция за наличие връзка на преюдициалност между двете дела и е потвърдил определението на РС Велинград. Настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването му е обусловило изхода на делото, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Не се обуславя приложението на чл.280 ал.1, т.3 ГПК. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Изпълнено е обаче допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въпросът дали искът по чл.53 ал.2 ЗКИР е преюдициален спрямо иска по чл.108 от ЗС е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. В представените към изложението определение № 226 от 15.05.2009 г. по ч.гр. д. № 149/09 г. на ВКС II ГО, определение № 867 от 28.09.2011г. по гр. д. № 424/10 г. на ВКС I ГО, и определение № 586 от 29.12.2010 г. по ч. гр. д. № 518/10г. на ВКС І ГО , е прието, че искът по чл.53 ал.2 ЗКИР не е преюдициален спрямо иска по чл.108 ЗС. Обратното становище е застъпено в атакуваното определение. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Настоящият състав намира за правилно застъпеното в цитираните актове на ВКС становище. Съгласно цитираната по-горе трайна практика на ВКС спорът относно правоотношението, предмет на иска по чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР не е преюдициален спрямо спорното право, предмет на производството по иска по чл. 108 ЗС и не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото по претенцията за ревандикация. С уважаването на установителния иск за собственост към един минал момент , какъвто е искът по чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР, за ищеца по този иск ще възникне единствено възможността да спре приложението на плана, и то ако след влизане на съдебното решение в сила, поиска и бъде допуснато по реда на ЗУТ изменение на подробния устройствен план чрез отстраняване на допуснатата грешка или попълване на съществуващата непълнота в кадастралната основа на плана. Следователно конститутивното действие на това решение ще възникне само при условие, че констатираната с него грешка или непълнота в кадастралната основа е от значение за регулационните предвиждания. Докато подробният устройствен план е в сила, собственикът на упълномеримия поземлен имот е собственик на имота, за който последният е отреден. Предмет на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР са грешки или непълноти в кадастъра, които са свързани със спор за имуществено право, който трябва предварително да бъде разрешен по съдебен ред, така че с оглед приетото от съда при неговото уважаване да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши и изменение на плана от овластения да стори това административен орган. При произнасяне по иска по чл. 108 ЗС съдът изследва въпроса за собствеността към настоящия момент с оглед действащия ПУП и не взема становище по твърденията за допусната грешка или непълнота при заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план, засягаща имота, предмет на спора за собственост. С оглед изложеното правоотношението, предмет на установителния иск за грешка или непълнота в кадастралния план, няма обуславящ характер спрямо спорното правоотношение, предмет на ревандикационния иск и затова производството по чл. 108 ЗС не следва да бъде спирано, за да бъде зачетена формиращата се по делото по чл. 53, ал. 2 ЗКИР сила на присъдено нещо. Съобразно гореизложеното атакуваното определение е неправилно,защото не са налице основания за спиране производството по предявената ревандикационна претенция. Определението следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. За пълнота на изложението следва да се посочи, че представените с изложението към жалбата решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, касаят приложението на чл.53 ал.2 ЗКИР, но са неотносими към конкретно поставения от касатора процесуален въпрос. Дали искът , по който е образувано гр.д.№1046/10г., е допустим, ще се произнесе съдът, пред който е висящ спорът – в случая РС Велинград. Настоящата инстанция не следва да се произнася по този въпрос. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 932 от 09.12.2011год. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№ 992/2011год. ОТМЕНЯВА определение № 932 от 09.12.2011год. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№ 992/2011год. и потвърденото с него определение от 20.09.2011г. на РС-Велинград за спиране на производството по гр.д.№ 262/2011год. до приключване на производството по гр.д.№1046/2010г. по описа на същия съд с влязъл в сила съдебен акт. ВРЪЩА делото на РС-Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: