Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * съсобственост * предварителен договор * недействителност на разпореждане с наследство * управление и разпореждане с имуществото на детето * предложение за изкупуване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

54

 

 

София, 26.04. 2010г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА

                                                                    МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева

гр. дело № 4683 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290 и следв. от ГПК по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на А. И. Ф. от гр. П. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.VІІ.2007г. по гр.д № 1812/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 407 от 22.ІV.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК съответно по въпросите “пречка ли е неизпълнението на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС за сключване на окончателен договор” и “отказът да се даде разрешение за продажбата на частта на непълнолетната Б. от процесните имоти води ли до невъзможност за сключване на окончателен договор с ответника Б за собствената му ½ ид.част от тези имоти” .

По първия релевиран от касатора въпрос “пречка ли е неизпълнението на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС за сключване на окончателен договор” ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че отговорът е отрицателен.

В решение № 52/08.VІ.1982г. по гр.д. № 32/82г. на ОСГК е прието, че в производството по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД не е необходимо и е невъзможно представянето на писмени доказателства по чл.33 ал.1 от ЗС, тъй като правата на заинтеросованите съсобственици са охранени с възможността да предявят иск за изкупуване срещу купувача. По същия начин е разрешен този въпрос и в решенията № 826/27.VІІ.2000г. по гр.д. № 112/2000г. на ВКС, състав на ІІ ГО, и № 1183/01. ХІ.2000г. по гр.д. № 57/2000г. на ВКС, състав на ІІ ГО.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, в изпълнение на разпоредбата на чл.291 от ГПК счита, че практиката в посочените решения е правилна. Задължението по чл.33 ал.1 от ЗС е на продавача, поради което в съдебното производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД основателността на предявената от купувача претенция за сключване на окончателен договор не може да се поставя в зависимост от неговото неизпълнение. Освен това, с предвидената в чл.33 ал.2 от ЗС възможност за изкупуване на продадената част от заинтересования съсобственик при действително уговорените условия неговите интереси са охранени.

По втория релевиран от касатора въпрос “отказът да се даде разрешение за продажбата на частта на непълнолетния съсобственик води ли до невъзможност за сключване на окончателен договор с ответника Б за собствената му ½ ид.част от процесните имоти” отговорът също е отрицателен. Съгласно чл.30 ал.1 от ЗС правото на собственост върху вещ или имот може да принадлежи на повече от едно лице. В такъв случай правото на всяко лице съществува самостоятелно, включително и съдържащото се в него правомощие за разпореждане с имота до размера на съответно притежавания дял. Т.е. всеки съсобственик може да се разпореди със своята част от имота по начин, който не противоречи на повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави /чл.9 от ЗЗД/. Вземането на решение за това, определянето на вида на разпореждането - продажба, замяна, дарение, учредяване на вещно право или други, и на конкретните условия са правомощия само на съсобственика, упражняването на които не е обусловено нито от отношението на останалите съсобственици /но при съобразяване с разпоредбите на чл.33 ал.1 от ЗС и на чл.76 от ЗН/, нито от едновременност на разпореждането с тях и за останалите части от имота. При това положение липсата на предвидена в закона предпоставка за разпореждане с имота на някой от съсобствениците, в т.ч. разрешение на съда по чл.73 ал.2 от СК /отм./, сама по себе си не е пречка за сключване на окончателен договор за уговорената с предварителния договор продажба на частта на другия съсобственик.

Касационната жалба на А. И. Ф. съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.19 ал.3 от ЗЗД и на чл.33 ал.1 от ЗС. Твърди се, че няма пречка предварителният договор да се обяви за окончателен относно ½ ид.част от процесните имоти, която е собственост на касатора, както и че неспазването на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС не е основание за недействителност на договора, а възможност за изкупуване на прехвърлената част от другия съсобственик. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск относно ½ ид.част от процесните имоти. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба Д. Я. Б. от гр. П. е заел становище за нейната неоснователност с оглед разпоредбите на чл.33 от ЗС и чл.76 от ЗН. Претендира разноски.

Ответницата Р. Д. Б. от гр. П. не е заявила становище пред настоящата инстанция.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, като провери атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че касационната жалба е основателна, съображенията за което са следните:

С атакуваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Провадийския РС от 08.VІ.2007г. по гр.д. № 1696/2006г., с което са отхвърлени предявените от А. Ф. срещу Д. Б. и Р. Б. , действаща лично като непълнолетна и със съгласието на баща си Д. Б. , искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 13.VІ.2002г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – дворно място в гр. П., съставляващо УПИ ХVІ-1238 кв.78, построените в него две къщи и 800 кв.м ид.части от нива в землището на гр. П., м. “С”, при посочени граници по нотариален акт, цялата от 1800 кв.м, за сумата 5112.91 евро.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че продавачите-ответници са собственици на процесните имоти по наследство от Г. И. Б. /съпруга на Д. Б. и майка на Р. Б. / при равни квоти. Предварителният договор за покупко-продажба на тези имоти инкорпорира две самостоятелни облигационни правоотношения – между ищецът-купувач и Д. Б. и между първия и Р. Б. Начинът на редактиране в договора на задължението на прехвърлителите – липса на конкретизация на квотата на продавачите и на цената на всеки от имотите - налага извод, че то е поето общо за прехвърляне на собствеността върху двата имота за обща цена 5112.91 евро. Липсата на предвидените от закона предпоставки за прехвърляне на имота по нотариален ред, респективно за обявяване на предварителния договор за окончателен, по отношение на единия от продавачите следва да се разглежда като невъзможност това право да се осъществи и спрямо другия. Исковете следва да бъдат отхвърлени, въпреки изправността на ищеца-купувач /изплатил е авансово цялата покупна цена, като част от нея не е получена от продавачите поради непоискване на пощенски запис в законоустановения срок/, и тъй като към момента на сключването на предварителния договор и към приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд /който е правнорелевантния момент по аргумент от т.5 на ТР № 1/2004г. на ОСГК/ ответницата Б не е била навършила 18 години /родена е на 10.VІІ.1990г./ и не й е дадено разрешение от РС на основание чл.73 ал.2 от СК за сключването на окончателен договор, което е предпоставка за това. Освен това, исковете за сключване на окончателелен договор относно имота, от който се прехвърлят идеални части, са неоснователни и поради неспазване на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС, което също е предпоставка за прехвърляне по нотариален ред.

Решението в обжалваната му част е неправилно.

Налице са в случая всички предвидени в закона предпоставки за сключването на окончателен договор по предварителния договор между ищеца и Д. Б. Несъмнено установено е по делото с представените нот.акт № 51 т.І д. № 148/1953г., нот.акт № 142 т.І д. № 296/1983г., договор за доброволна делба, вписан на 24. Х.1997г. т.ІІІ стр.41, скица от 09. Х.2007г. и удостоверение за наследници на Г. Ив. Б. , че Б. е придобил по наследство по ½ ид.част от имотите, предмет на предварителния договор, както и че собственик на останалите по ½ ид.части е другият продавач по договора Р. Б. Няма предвидена в закона пречка за разпореждането на Б. със собствените си дялове с оглед самостоятелността на правото му на собственост. При тези обстоятелства незаконосъобразно въззивният съд е приел, че липсата на конкретизация на квотите на продавачите и на цената на всеки имот, както и недаденото разрешение по чл.73 ал.2 от СК /отм./ за продажбата на Р. Б. , представляват пречки за сключване на окончателен договор между ищеца и Б. Както квотата на последния от имотите е определяема – по ½ ид.част от двата имота, така определяема е и цената за тях – ½ част от уговорения им общ размер – 2556.45 евро /5112.91 евро : 2/. Освен това, с оглед разрешението, дадено при произнасянето по чл.291 от ГПК, в производството по иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД не е необходимо представянето на писмени доказателства по чл.33 ал.1 от ЗС. Несъмнено установено е и че ищецът е изправна страна, тъй като преди предявяването на иска е изпълнил поетото към Б. задължение за плащане на цената на имотите, въпреки че сумата по последната вноска /2000лв. – равностойността на 1022.58 евро, половината от които дължими на Б. /, направена с пощенски запис, е върната поради непоискването й от адресата. Неоснователно е възражението на Б. по приложението в случая на чл.76 от ЗН. Разпоредителна сделка на сънаследник с отделна сънаследствена вещ, извършена без съобразяване с тази разпоредба, не нарушава императивно правило и добрите нрави, поради това тя е действителна и поражда целените с нея правни последици между страните. Такова разпореждане е относително недействително - само по отношение на останалите сънаследници, като на тази недействителност разпоредилият се не може да се позове /виж т.1 от ТР № 1/2004г. на ОСГК/. Ето защо предвиденото в чл.76 от ЗН не е пречка за сключването на окончателен договор.

Изложените съображения налагат извод, че са налице в случая всички предвидени в закона предпоставки за сключването на окончателен договор по предварителния договор между ищеца и Д. Б. Като е приел противното, въззивният съд е нарушил материалния закон. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Предварителният договор следва да бъде обявен за окончателен за по ½ ид.част от описаните в него имоти, собственост на Д. Б. , срещу обща цена в размер на 2556.45 евро при условие съобразно разпоредбата на чл.297 ал.1 от ГПК /отм./, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила ищецът заплати на ответника още 511.29 евро.

С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация не се следват разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ с-в, № 759 от 03.VІІ.2007г. по гр.д. № 1812/2007г. в частта по иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД срещу Д. Я. Б. и ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключеният на 13.VІ.2002г. предварителен договор в частта, с която Д. Я. Б. от гр. В. продава на А. И. Ф. от гр. П. по ½ идеална част от следните имоти: 1. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. П., обл. Варненска, ул.”Ц” № 53, цялото от 445 кв.м, при граници: от две страни улици и пл. № 1* и № 1* съставляващо п-л ХVІ-1238 кв.78 по плана на гр. П., ведно с построените в него две къщи; 2. 800 кв.м идеални части от НИВА, находяща се в землището на гр. П., местност “С”, цялата с пространство от 1800 кв.м, при граници по нотариален акт № 142 т.І н.д. № 296/1983г.: имоти на Г. К. , С. К. , К. К. и В. Т. , а настоящи В. Великов Д. , Ц. В. и Д. Н. , срещу сумата 2556.45 евро, ПРИ УСЛОВИЕ, че купувачът А. И. Ф. заплати на Д. Я. Б. 511.29 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА А. И. Ф. от гр. П. да заплати в полза на ОБЩИНА ПРОВАДИЯ 150лв. местен данък, както и в полза на ВКС на РБ 200лв. държавна такса по прехвърлянето на имота, за които суми служебно да се впише възбрана върху прехвърлените имоти на основание чл.298 ал.2 от ГПК /отм./.

Препис от решението да се издаде на ищеца А. И. Ф. след представяне на доказателства за внасяне на определените местен данък и държавна такса, както и на удостоверение, че Д. Я. Б. не дължи публични държавни и общински вземания.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: