Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 07.02.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. №895/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Касационното производство е образувано по касационните жалби на Б. Х. Н. и на „Застрахователно дружество Евроинс” АД срещу решение №1266 от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в (поправено с решение по реда на чл.247 ГПК от 21.07.2017г.). С определение №586 от 01.10.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ЗД „Евроинс” АД част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца Б. Х. Н. общо в размер на 200 000лв. (125 000лв. + 75 000лв. присъдени от първата инстанция), ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011г. В обжалвана му от Б. Н. част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което решението с което е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 200 000лв. до 500 000лв., е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Поради недопустимост на касационната жалба на ЗД „Евроинс” АД относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди, въззивното решение е влязло в сила и в частта му, с която ответникът ЗД „Евроинс” АД е осъден да заплати на Б. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 673.17лв. В касационната жалба на „Застрахователно дружество Евроинс” АД (наред с твърденията, че дружеството следва да бъде освободено от отговорност с оглед изпълненото споразумение между застрахования делинквент и ищеца, както и че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД е в завишен размер) се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, който е поел риска да пътува в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол. Сочи се, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява наличието на специфичната хипотеза на съпричиняване, при която пострадалият се е качил в застрахования автомобил независимо, че му е било известно, че водачът е в степен на алкохолно опиянение. Претендира се отмяна на въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляне на иска по чл.52 ЗЗД, респ. намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с присъждане на разноски за касационната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ЗД „Евроинс” АД от ищеца Б. Н., в който се твърди, че поведението на пострадалия не е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Иска се да бъде потвърдено въззивното решение в обжалваната от ЗД „Евроинс” АД част и се претендират се разноски за всички съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание, проведено на 30.01.2019г., пълномощникът на Б. Н. излага съображения, че с поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпването на застрахователното събитие, както и че не следва да бъдат кредитирани показанията на заинтересованата свидетелката К.. Същевременно поддържа, че определеното от въззивния състав обезщетение за неимуществени вреди не е в завишен размер. Третото лице-помагач на ЗД „Евроинс” АД - Р. К. К., не е взел становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №612/21.01.2016г. по гр.дело №4598/2014г. по описа на СГС, І-14 с-в, в частта, с която претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлена за разликата от 75 000лв. до 200 000лв. и вместо това е осъдил ответника ЗД „Евроинс” АД да заплати на ищеца Б. Н. още 125 000лв. (или общо 200 000лв.) обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011г. (съгласно допуснатата поправка на въззивното решение с решение по чл.247 ГПК от 21.07.2017г.). Въззивният състав е приел за установено, че на 09.09.2009г. ищецът Б. Н. като пътник в л.а. „Ауди А4“ с рег.№ СС 3332 СА, управляван от Р. К., е претърпял пътнотранспортно произшествие като гражданската отговорност на водача К. е била валидно застрахована при ответника към датата на злополуката. Посочил е, че вината на водача на лекия автомобил е безспорно установена, както и обстоятелството, че същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол. С оглед възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, въззивният състав се е позовал на постановките в т.7 на Тълк.решение №1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС, с които е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Според въззивния състав меродавен в случая е въпросът дали ищецът е знаел, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол над допустимата концентрация, преди да управлява автомобила. Обсъждайки показанията на свидетелката К., според които ищецът и водачът на лекия автомобил Р. К. са консумирали алкохол, докато са били заедно в дома на К., след което са отпътували с автомобила, съдът е стигнал до извода, че по делото липсват данни, съобразно приетото в т.7 на ТР 1/2015г. на ВКС, ОСТК, ищецът да е знаел, че употребата на алкохол от К. е над законоустановения минимум. Според апелативния състав при знание на ищеца, че К. ще управлява автомобила след употреба на алкохол, но при липса на данни да е знаел, че приетият от К. алкохол е над законоустановения минимум, ищецът не е съпричинил резултата, поради което възражението на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е отчел, че в резултат на произшествието ищецът е получил травматичен шок, кома, травматичен бял дроб, язва на дванадесетопръстника с перфорация, черепно-мозъчна травма и лицево-челюстна травма. Лечението на многофрагментарните счупвания на черепа и лицевия масив е било многоетапно хирургично – 16 операции, периодът на хирургичните и пластично- възстановителните операции е продължил около 24 месеца, през което време е изпитвал интензивни болки и страдания като налице са понастоящем трайни последици от уврежданията - обезобразяване, трайно променен говор, затруднение при хранене, оформен джоб на мекото небце, липса на зрение с дясното око, пареза на ръката и подуване на крака, психическа нестабилност, особено при пътуване с кола. Съдът е взел предвид също неблагоприятната прогнозата, тъй като не може да се очаква пълно възстановяване. Преценявайки всички според въззивния състав релевантни за спора обстоятелства – вида, характера и тежестта на травмите, претърпените многобройни оперативни интервенции, времетраенето и интензитета на болките, остатъчните явления от травмите – пълна липса на зрение с дясното око, загрозяващи лицето белези, постоянна десностранна лицева асиметрия, силно затруднено хранене, проблеми с крайниците, страданията от ситуацията, наличната психическа нестабилност, възрастта на ищеца – 31-годишен към датата на злополуката, възраст, в която описаното здравословно състояние е неприсъщо, невъзможността за пълно възстановяване и икономическите условия в страната към датата на злополуката, апелативният съд е приел, че сумата от 245 000лв. справедливо ще обезщети неимуществените вреди на ищеца. Посочил е, че от тази сума следва да се приспадане платената от делинквента сума от 45 000лв., поради което дължимото обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя е в размер на 200 000лв., което следва да бъде присъдено без редукция за съпричиняване. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. С определението №586/01.10.2018г., постановено по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ЗД „Евроинс” АД част във връзка със следния въпрос, значим за конкретния правен спор, уточнен от касационната инстанция съобразно възможността за това, посочена в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „За критериите, обуславящи съпричиняване на вредоносния резултат от пътник, пътуващ в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол.”. Както бе посочено по-горе въззивният състав е приел за неоснователно възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник с аргумента, че по делото липсват данни ищецът да е знаел, че употребата на алкохол от водача К. е над законоустановения минимум. Апелативният съд е посочил, че обстоятелството (установено от показанията на св.К.), че преди да се качат в лекия автомобил, ищецът и водача на автомобила Р. К. са консумирали алкохол, докато са били заедно в дома на К., удостоверява единствено знанието на пострадалия пътник, че водачът е употребил алкохол, но не и знанието му за концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Според настоящия състав въпросът, свързан с критериите, обуславящи съпричиняване на вредоносния резултат от пътник, пътуващ в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол, в случая е решен от въззивния състав в противоречие с постановките в т.7 на Тълк.решение №1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК. В мотивите към т.7 от цитираното тълкувателно решение е направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникването на самото ПТП като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ГПХК и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който също води до приложението на чл.51, ал.2 ГПК. Въпросът дали поведението на пострадалия пътник, качвайки се в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол е рисково, и дали то е допринесло за увреждането в смисъла на направеното по-горе уточнение, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Предпоставка да се определи такова поведение като рисково е наличието на знание у пострадалия пътник, че водачът е употребил алкохол, или възможност за узнаване за това при проявена нормална грижа. От изложеното следва, че за да е налице съпричиняване от страна на пострадалия пътник, е необходимо същият да е знаел, или да е имал възможност да узнае, че в резултат на употребата на алкохол водачът не е бил в състояние безопасно да управлява автомобила, без да се изисква знание у пътника за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача. По правилността на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част. С оглед мотивите на определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, касационният състав приема за установено по делото: 1.) че е ангажирана отговорността на ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за обезщетяване на причинените на ищеца Б. Н. неимуществени вреди в резултат на произшествието, станало на 09.09.2009г. по вина на водача Р. К.; 2.) че в случая сключеното и изпълнено между делинкветна и пострадалия споразумение не освобождава от отговорност застрахователя, тъй като част от вредите са настъпили след споразумението е не са могли да бъдат предвидени към датата на неговото подписване и 3.) че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 245 000лв., от която сума следва да бъде приспаднато полученото от ищеца обезщетение по споразумението с делинквента в размер на 45 000лв. В тази връзка предмет на проверката на правилността на решението е наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД В настоящия случай е безспорно с оглед споразумението, постигнато по н.о.х.д.№21/2010г. на РС-гр.Д., че водачът на лекия автомобил Р. К. е извършил инкриминираното по чл.343, ал.3, б.”а” пр. І-во и ІІ-ро, във вр. с чл.34, ал.1 НК деяние, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1.44 на хиляда, установено по надлежния ред с химическо изследване. От показанията на свидетелката Г. К. е видно, че преди да излязат с автомобила на 09.09.2009г вечерта Р. К. и Б. Н. са употребили алкохол „концентрат” в продължение поне на половин час в дома на К.. Същите не са изглеждали видимо пияни, но въпреки това свидетелката е помолила К. да не излиза с автомобила. При тези данни и с оглед дадения по-горе отговор на въпроса относно критериите, обуславящи съпричиняване на вредоносния резултат от пътник, пътуващ в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол, касационният състав намира, че в случая ищецът е поел необоснован, но предвидим риск за своя живот и здраве като е игнорирал факта, че К. управлява автомобила след употреба на алкохол, което обосновава наличие на съпричиняване на вредоносния резултат съобразно постановките в т.7 на ТР№1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК. Обстоятелството, че водачът и пътникът са консумирали „концентрат” заедно в продължение на повече от половин час, обуславя извода, че ищецът е знаел за количеството и вида алкохол, употребено от К., което с оглед резултата от последващото изследване на кръвта на водача (1.44 на хиляда), предполага, че при проявена от ищеца нормална дължима грижа, същият е следвало да не пътува в автомобила. Неоснователно е възражението на ищеца, че показанията на свидетелката К. – живееща с делинквента, не следва да се кредитират поради евентуална нейна заинтересованост, тъй като показанията са логични с оглед резултата от химическото изследване на кръвта и доколкото по делото не се твърди и не се установява Р. К. да е употребил алкохол извън компанията на ищеца. По изложените съображения на основание чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 245 000лв. следва да бъде намалено с 1/3 или 163 333.33лв. След приспадане на полученото от ищеца обезщетение в размер на 45 000лв. в резултат на споразумението му с делинквента, исковата претенция на Б. Н. по чл.52 ЗЗД е основателна и доказана за сумата 118 333.33лв. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която претенцията на Б. Н. за обезщетение за неимуществени вреди е уважена за разликата от 118 333.33лв. до 200 000лв. и вместо това искът следва да бъде отхвърлен за посочената разлика. В останалата му част, с която претенцията по чл.52 ЗЗД е уважена до размер на сумата 118 333.33лв. въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските. С първоинстанционното решение ответникът ЗД „Евроинс” АД е осъден да заплати по сметката на СГС дължимата ДТ от 4 071.59лв. и разноски от 87.12лв, както и да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 782.54лв., което с въззивното решение е увеличено с още 3 011.12 лв. С решението на СГС е осъден ищеца Б. Н. да заплати на ЗД „Евроинс” АД разноски в размер на 13 682.96лв., които са намалени от въззивния съд до 7 530лв. Отделно с въззивното решение ответникът е осъден да заплати ДТ в размер на 5 000лв. по сметката на САС (4% върху допълнително присъдената сума от 125 000лв.) като е присъдена на адвокат Вихър Н. сумата 4 300лв. – адвокатско възнаграждение за производството пред апелативния съд. С оглед резултата от касационното обжалване въззивното решение относно разноските следва да бъде отменено само в частта му, с която е осъден ответника ЗД „Евроинс” АД да заплати държавна такса в полза на САС в размер на 5 000лв. и в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на адвокат Вихър Н. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 4 300лв. като вместо това ответникът ЗД „Евроинс” АД следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на САС в размер на 2 333.33лв. (4% върху допълнително присъдената сума от 58 333..33лв. - 133 333.33лв. минус 75 000лв.), както и да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.С адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2 280лв. (830лв. + 3% върху 48 333.33лв.) На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ ищецът Б. Н. следва да бъде осъден да заплати на ответника ЗД „Евроинс” АД разноски за касационната инстанция в размер на 230лв. (30лв. - платена държавна такса за обжалване на въззивното решение и 200лв. – юрисконсултско възнаграждение). Не следва да се присъжда в полза на касатора ЗД „Евроинс” АД част от сумата 4 000лв. (до размер на уважената част от касационната жалба) – платена държавна такса въз основа на определението по чл.288 ГПК, тъй като касаторът не е поискал този разход, направен след допускане на касационното обжалване - поискал е само първоначално платената държавна такса за обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1266 от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д. №5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в. (поправено с решение по реда на чл.247 ГПК от 21.07.2017г.) в частта му, с която „Застрахователно дружество Евроинс” АД е осъдено да заплати на Б. Х. Н. обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 133 333.33лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011г.. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Х. Н. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.52 ЗЗД против „Застрахователно дружество Евроинс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за посочената разлика от 133 333.33лв. до 200 000лв. ОТМЕНЯ решение №1266/05.06.2017г., по в.гр.д.№5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в. в частта му за разноските, с която ЗД „Евроинс” АД е осъден да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 5 000лв. и да заплати адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на адвокат Вихър Н. размер на 4 300лв. като вместо него: ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД - ЕИК[ЕИК], от гр. София, бул.”Христофор Колумб” №43, да заплати държавна такса в размер на 2 333.33лв. (две хиляди триста тридесет и три лева и 33ст.) по сметката на Софийски апелативен съд, както и да заплати на адвокат Вихър Й. Н. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2 280лв. (две хиляди двеста и осемдесет лева). ОСТАВЯ В СИЛА решение №1266/05.06.2017г. по в.гр.д. №5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в. в останалата му допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА Б. Х. Н. – ЕГН [ЕГН], от гр. Силистра, ул.”Юрий Венелин” №6, ет.4, ап.8, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД сумата 230лв. (двеста и тридесет лева)– разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: