Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 20.03.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 11/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по касационен протест на ОП–гр. Перник срещу присъда № 14 от 13.09.2017 г. на Пернишкия окръжен съд, постановена по ВНОХД № 183/2017 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.1 т.5 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Към протеста е представено и допълнение в съответствие с правилата по чл.351 ал.4 от НПК. Според прокурора от Пернишката окръжна прокуратура въззивният съд е ценил избирателно доказателствените източници, като на тези, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга придал изключителна тежест. В същото време останалите гласни доказателства, възпроизведени чрез показанията на пострадалия, неговите съпруга и дъщеря, на гостуващото им приятелско семейство и кмета на [населено място] игнорирал, в резултат на което е стигнал до грешни изводи относно действителния характер на отправената от подсъдимия И. закана по отношение на пострадалия В. и възприемането й от страна на последния като абсолютно сериозна и реално осъществима. С подхода си при осъществената доказателствена дейност, която е в разрез с основни принципи и правила по НПК относно процеса на доказване, Пернишкият ОС е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 вр.ал.1 т.2 от НПК. Конкретно прокурорът от ОП–гр. Перник оспорва оценката, дадена от въззивната инстанция на показанията на свидетелката К. И. – съпруга на подсъдимия И. като обективни и достоверни за това, че пострадалият В. е възприел иронично заканата от страна на подсъдимия, тъй като същата не била от естество да възбуди у него основателен страх от осъществяването й. Тези показания са оценени от страна на представителя на държавното обвинение като изолирани и насочени към изграждане защитната теза на подсъдимия, поради което с поставянето им в основата на оправдателната присъда, при пълно игнориране на обвинителните доказателства, Пернишкият окръжен съд е нарушил и материалния закон по смисъла на чл.348 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК като не е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен. Въз основа на изложените доводи от прокурора при ОП–гр. Перник към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда на Пернишкия окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Подсъдимият А. И., редовно призован се явява, като лично и със защитника си – адв.Д.. Двамата изразяват становище в подкрепа на постановената от ОС–гр. Перник присъда и молят същата да бъде оставена в сила, а протестът на Пернишката ОП като неоснователен – да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 141 от 10.05.2017 г., постановена по НОХД № 78/2017 г., Радомирският районен съд е признал подсъдимия А. Й. И. за виновен в това, че на 29.05.2016 г. около 17.00 ч. в [населено място], [община] (през оградата на двора) се заканил с убийство на В. Р. В. с думите: „Ще те убия и ще те копам“ и това заканване възбудило у него основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр.чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. Със същата присъда РРС признал подсъдимия А. Й. И. за невиновен в това на същата дата около 10.00 ч. в [населено място], [община] (по телефона, включен на високоговорител в канцеларията на кмета), в условията на продължавано престъпление да се е заканил с убийство на В. Р. В. с думите: „Сега като дойда кръв ще се лее, ще влезна в двора и ще го утрепам“ и това заканване да е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението в тази му част. По жалба от подсъдимия И. чрез защитника му – адв.Д. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 183/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, който с присъда № 14 от 13.09.2017 г. на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК отменил присъдата на Радомирския РС в осъдителната й част и вместо това признал подсъдимия за невинен в това около 17.00 ч. на 29.05.2016 г. да се е заканил с убийство на В. В. през оградата на двора в [населено място], като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК и за това деяние, а в останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Касационният протест на ОП–гр. Перник е допустим – подаден е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.253 т.1 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК. Разгледана по същество, касационният протест е неоснователен. Отправените срещу въззивната присъда възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Пернишкия ОС, въз основа на които са формирани изводите за несъставомерност на инкриминираното престъпление по чл.144 ал.3 от НК, дало основание за оправдаване на подсъдимия И.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от държавното обвинение теза за отправена от подсъдимия с голяма доза гняв и агресия закана с убийство спрямо пострадалия В., възприета от последния като абсолютно сериозна, реално осъществима и като продължение на агресивното му и заплашително поведение от сутринта на инкриминираната дата. Несъгласието на прокурора с изводите на въззивната инстанция по същество е мотивирано със съществени процесуални нарушения, допуснати при анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт. Предвид отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, представителите на прокуратурата на практика претендират ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Нееднократно ВКС е подчертавал в актовете си, че не разполага с такива правомощия, тъй като самият процесуален закон не ги допуска. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивните съдебни актове. ВКС следи за юридическата им правилност въз основа на фактическата обстановка, изложена в тях, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и тяхната пълнота. В светлината на тези принципни постановки ВКС обсъди възраженията на прокурора от ОП–гр. Перник единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че инкриминираната закана, отправена от подсъдимия И. към пострадалия В. (негов шурей) е била приета от последния като несериозна, формална и изпразнена от съдържание, предизвикала у него единствено иронична реакция. Възникналият инцидент на 29.05.2016 г. около 17.00 ч. между двамата логично е изведен от наложилите се взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия по повод необходимостта от изграждане на водопроводна връзка за вилния имот на последния и конкретно предизвиканото на инкриминираната дата напрежение за подсъдимия (доколкото същият се почувствал притиснат и от кмета на [населено място] – св.К. за осигуряване достъп до собствения му водопровод на шурея В.). В създалата се обстановка, отправената от подсъдимия И. реплика през оградата на двора е била израз на притеснението и възмущението му, а не реална заплаха за осъществяването й. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на липсата на доказателства за други изрази или действия на подсъдимия, които да обективират намерението му да осъществи заканата си, както и на такива, които да сочат, че е съзнавал възприемането на думите му от пострадалия като реална заплаха за живота му. Тъкмо обратното, подсъдимият е възприел ироничната реакция на шурея си и се оттеглил разтреперан, пребледнял, с показатели, сериозно застрашаващи неговото лично здраве. Така приетите за установени от Пернишкия окръжен съд фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ на всяко едно от доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната взаимовръзка, който ги подкрепя изцяло. Това което настоящият съдебен състав намира за необходимо да добави с оглед пълнота на цялостната фактология на събитието е, че инкриминираният израз „Ще те убия…“, който единствено съдържа конкретна закана с убийство, не се съдържа в показанията на нито един от присъствалите свидетели. В показанията си пострадалият В. и неговата съпруга – св.Л. В. възпроизвеждат репликата като: „Ще те утепам и ще те копам“, а останалите свидетели – В. В. (дъщеря на пострадалия), Л. С. и П. С. възпроизвеждат репликата като „Ще те копам“. На свой ред св.К. И. (съпруга на подсъдимия) пресъздава фактическата обстановка по идентичен начин с останалите свидетели, като произнесената от съпруга й реплика възприела в смисъл че „ще го бие“. Анализът на така противоречиво възпроизведения факт относно отправената от подсъдимия закана дава допълнително основание за подкрепа на приетия от въззивната инстанция извод за несъставомерност на деянието от обективна страна поради несериозност, формалност и изпразненост от съдържание на използвания израз, който не може да бъде възприет като реална и сериозна закана, обективираща намерението на дееца да я осъществи. От друга страна въззивният съд, след прецизен анализ на достоверността на показанията на св.И. основателно е възприел твърдението й за ироничната реакция на брат й (св.В.) по отношение на отправената му заплаха, което е подкрепено и с последващото развитие на взаимоотношенията между пострадал и подсъдим, изяснено от показанията на първия и обясненията на втория от тях. С оглед на това законосъобразен е изводът на въззивния съд за несъставомерност на деянието и от субективна страна. С оглед тези съображения ВКС прие, че крайните изводи на окръжния съд за обективна и субективна несъставомерност на престъплението по чл.144 ал.3 от НК, за което подсъдимият И. е привлечен да отговаря не са направени в нарушение на процесуалните правила, посочени в касационния протест и допълнителните съображения към него, поради което касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. При установената в съответствие с процесуалните правила фактология на събитията, законосъобразно, в съответствие с чл.304 от НПК въззивната инстанция е оправдала подсъдимия А. Й. И.. Предвид изложеното този състав на касационната инстанция намери, че не е допуснато нарушение и на материалния закон, който е приложен правилно, поради което липсва и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14 от 13.09.2017 г., постановено по ВНОХД № 183/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.